100 години “Етър”
В годината на вековния юбилей на „Етър“ като че ли малко позабравен остана треньорът, който вкара за първи път „болярите“ в „А“ група. Нещо повече – човекът, който предложи свещения виолетов цвят на екипите. А точно 100 години се навършиха и от неговото рождение. Легендата Йордан Томов Мицев – Коми!
Символичен е фактът, че е роден на 8 януари през 1924 г. – годината, в която е основан „Етър”! Започва с футбола в „Ботев” (Сф) през 1940-41 г. Играе като ляво крило, има фантастичен удар с левия крак. Преминава за два сезона във ФК-13 и после още един в „Септември” (Сф), а от 1947 г. става футболист на „Левски” и една от легендите на този клуб. Общо в „А” група има 171 мача и 53 гола, като с „Левски” става четирикратен шампион на България и трикратен носител на Купата на Съветската армия. Между 1950 г. и 1953 г. записва 3 мача за националния отбор.
През 1958 г. Томов е назначен за старши треньор на „Етър”, като води отбора първо 3 години. Първият му голям удар е елиминирането на ЦСКА за Купата на Съветската армия през 1960 г., когато етърци поднасят истинска сензация. През 1967 г. Йордан Томов се завръща в „Етър”. Именно той прокарва идеята, че Велико Търново трябва да има отбор в “А” група и през 1969 г. това става факт.
В началото на същата година за първи път е въведен виолетовият цвят – отново по идея на Йордан Томов. Води тима до 1970 г. Отива си от този свят на 10 март 1998 г. на 74-годишна възраст.
Десет години по-късно треньорът Петър Шатров излезе с идея пред входа на стадион „Ивайло” да бъде поставена негова паметна плоча. Така и става. На 18 декември 2009 г. по време на честването 100-годишнината от началото на футбола във В. Търново в чест на Йордан Томов е открита паметна плоча на официалния вход на стадион “Ивайло”.
А откъде идва прякорът му Коми знаят малцина. Историята разкрива отишлият си неотдавна известен български журналист Силвестър Милчев, пред когото Йордан Томов лично разкрива истината.
“Всички в нашата махала бяхме бежанци от Македония или техни кръвни потомци. Баща ми Тома Мицев е преселник от град Кукуш. Изхранваше семейството ни като файтонджия. Беше и тютюноработник.
В моето детство той често ми подвикваше на шега: “Ей, комита!” После момчетата в Американската фондация ме прекръстиха на Коми. Не стоеше равнодушен на нашите мачове. Даваше ми и съвети как да ритам топката: “Ей, комита, пуцай со правата нога!”
И така – от „комита“ Йордан Томов става Коми. Един голям човек, който не бива да бъде забравян!
