Златен шампионски медал от паметната за етърци 1991 година намери своето достойно място на стадион “Ивайло”. Ценното отличие бе дарено от близки на дългогодишния лекар на отбора Стефан Донев. Починалият в началото на юни на 77-годишна възраст години доктор на „виолетовите” е пазил отличието в дома си.
Сега то намира място във витрината в централното фоайе на „Митичния”, точно над тунела, от който излизат футболистите за мачовете. Златният медал бе поставен днес до репликата на шампионската купа на “Етър”, която бе поставена на стадион “Ивайло”. Идеята за нейното възстановяване бе на “Велико Търново спорт”, а средствата събраха преди две години привържениците на отбора само по време на един домакински мач.
Вторият медал, бил притежание на Стефан Донев, също символизира един голям успех на “виолетовите”. Това е сребърното отличие от Балканската купа през 1993 г. Той също бе дарен на стадиона и намери своето място във витрината. “Етър” всъщност бе тогава на крачка и напълно заслужаваше титлата “балкански шампион”. Тимът стигна до финала, след като елиминира “Кършиака” (Турция) с 1:4 в Измир и убедително 5:1 на стадион “Ивайло”, после отстрани и румънския “Дачия Унирея” с 2:1 и 0:0 и на финала игра при разменено гостуване с гръцкия “Едесайкос”.
Етърци спечелиха първия мач у дома с 1:0, а във втория в Едеса последва брутално тенденциозно съдийство на албанската бригада. Там “виолетовите” отново поведоха с гол на Румен Стоянов за 0:1, отменен бе втори редовен гол на Кислов, изгонен бе незаслужено Кънчо Йорданов, а в 65-ата минута с измислена дузпа домакините поведоха с 2:1. Дори и този резултат правеше “Етър” балкански клубен първенец, но в 87-ата минута реферите пуснаха 6-метрова (!) засада на двама футболисти за крайното 3:1.
Стефан Донев е човекът, работил най-дълги години в „Етър“ – от 1975 г. чак до 2012 г. Бе лекар на етърци, когато записаха най големите си успехи – второто и третото влизане в „А“ група през 1979 и 1981 г.; първото място на „Етър” под името „Б” национален отбор на България на международния турнир в Джакарта през същата година; първото място в турнира Интертото през 1987 г.; бронзовите медали в две поредни години – 1989 и 1990 г.; шампионската титла на България и Купата на БФС през 1991 г.; Купата на Професионалната футболна лига през 1995 г.; влизането в „А“ група през 2012 г.
