Кирил Ракаров с павликенския тим, 1988 г.
100 г. футбол отбелязаха в Павликени тържествено и със самочувствието на наследник на достойни традиции. Началото на този спорт се поставя след Първата световна война, когато се създават първите спортни дружества и организации. Младежите в Павликени започват да учат правилата на футболната игра, а Георги Панов им подарява първата истинска футболна топка.
През пролетта на 1922 г. е учредена „Спортна футболна група” към Туристическото дружество, а през ноември в къщата на поп Константин се провежда Учредително събрание на ФК „Гранит”. Избрано е ръководство на клуба с председател Чудомир Петров, определен е членски внос, търсят се начини за финансиране на отбора. Капитан на първия футболен отбор е Ангел Караязов. Заедно с Туристическото дружество наемат за канцелария дюкяна на Иван Енев.
Първите години са трудни и с много препятствия: футболистите играят без екипи – мнозина често са боси, едва през 1924 г. се сдобиват с футболни обувки и екипи – сини фланелки с бели яки, бели гащета и черни чорапи. Липсата на средства се компенсира с много ентусиазъм. През 1924-1925 г. участват на турнир във В. Търново с още 10 отбора и се класират на ІІІ място. През 1925 г. се играят няколко приятелски мача със столични отбори, а през 1926 г. „Гранит” е включен в състава на окръжната спортна област и вече организирано участва в национални футболни срещи.
През 1928 г. се създава нов спортен клуб „Победа”, но той остава непризнат от федерацията. Част от футболистите влизат в състава на новоучредения през 1930 г. СК „Хаджи Славчев”. Той утвърждава свой устав и униформа – жълти фланелки с черни яки и маншети, черни гащета и черни чорапи с жълти ивици. По-късно именно този екип дава повод в цяла България да се говори за „жълтата опасност”.
Отборът “Царица Йоана”, 6 май 1938 г.
През 1930 г. „Гранит” се преименува на СК „Царица Йоана”. Така в Павликени вече има два футболни отбора. „Хаджи Славчев“ става трети в Търновска околия, печели купата „Тошо Павлов”, през 1936 г. става първенец на ВТОСО, а през 1941 г. стига до полуфиналите на държавното първенство за Царската купа. Заради техните спортни успехи седалището на ВТОСО е преместено от Велико Търново в Павликени. Отборът запазва името си „Хаджи Славчев” до 1946-47 г.
От 1948 г. местният тим носи името „Росстрой” и още през 1949 г. става първи в своята зона и участва в турнира за влизане в „А” футболна група. През есента на същата година се създава ДСО и в Павликени вече има десетина отбора на профсъюзен принцип. Те се състезават помежду си за излъчване на градски първенец. Турнирът е спечелен от „Червено знаме”, който представя вече Павликени в следващите първенства. От 1950 г. тимът играе вече в „Б” РФГ. 4 г. по-късно получава правото да участва в квалификационен турнир в Пловдив за влизане в „А“РФГ, в който става трети.
Славният “Червено знаме” (Павликени), 1954.
Идва славната 1955 г. – „Червено знаме” влиза в групата на майсторите и макар само за една година е част от „А” РФГ. Имената на участниците остават завинаги в златната страница на павликенския футбол: Христо Панчев (Хомич), Петър Леваков, Петър Трайчев, Недялко Недялков (Нако), Ганчо Панов, Стоян Цветанов (Зърното), Мехмед Сюлейманов, Иван Мошулов (Вацо), Стоян Бошнаков, Никола Ганев, Людмил Пеев, Иван Гешев (Фацето), Захари Мусаков, Сребро Неделчев, Гавраил Енев (Гильо), Владимир Попов, Любен Златков, Тодор Димитров (Гвоздея), Христо Стоянов (Перката). Играещ треньор на отбора в най-добрите му години е Иван Гешев. Головете в елита вкарват Захари Мусаков (4), Сребро Неделчев (2) и по един на Иван Мошулов, Ганчо Панов, Гавраил Енев, Иван Гешев и Любен Златков.
В спортните рубрики на националните издания през 1955 г. четем: „Павликенци се представиха добре”, „Червено знаме” спечели на свой терен заслужена победа от ДНА”, „Успех на павликенци над „Спартак” (Пд)”, „ВВС загуби в Павликени с 1:0”. След отпадането от „А” РФГ до 1960 г. „Червено знаме” се състезава в „Б” група. Следват 12 г. участие в зона „Янтра”, докато през 1972 г. отборът печели първо място и отново става част от „Б” РФГ. В продължение на 10 г. павликенските футболисти отстояват славата на своите предшественици и защитават спортния престиж на своя град.
От октомври 1990 г. футболният отбор носи името „Павликени”. През годините постепенно се подобрява материалната база, търсят се спонсори и нови специалисти.
Славата на павликенските футболисти се доказва през годините с участието на най-добрите от тях в националните гарнитури – Кирил Ракаров, Иван Иванов, Димитър Василев, Георги Димов, Ангел Бейков, Матей Атанасов, Емил Димитров, Венчо Съботинов, Йордан Йорданов, Димо Атанасов, Красен Трифонов.
Примерът на първия треньор Иван Гешев е последван от Васил Петков, Иван Мошулов, Стоян Цветанов, Гавраил Енев, Желязко Желязков, Здравко Страхилов, Драгия Драгиев, Юрий Янакиев, Николай Пенков, Тодор Тодоров – все жители на Павликени. Трайна следа оставят и гостуващите спортни специалисти Лазар Панчев, Иван Кръстанов, Владимир Попов, Иван Рашков, Георги Харалампиев, Васил Симеонов, Димитър Донков, Петко Янчовски, Емануил Емануилов, Стоян Коцев, Кирил Фурнигов, Петко Олимпиев, Ангел Рангелов.
Немаловажна за развитието на футбола в Павликени е и ролята на съдийската група – Христо Георгиев, Илия Йорданов, Христо Чукаров, Радослав Лазаров, Димитър Устапенев, Гавраил Енев, Илия Друмев, Здравко Петков, Дечо Георгиев, Никола Събев, Златко Ангелов, Йордан Лукаев, Йордан Георгиев, Христо Гецов, Здравко Занчев, Пенчо Табаков, Марин Йорданов, Георги Гецов, Петър Серафимов, Петър Кирилов, Ив. Иванчев, Ив. Ганчев, Ст. Рабчев, Дечо Първанов и др.
За развитието на футбола в Павликени всеотдайно работят и учителите по физическо, както и първите треньори на детско-юношеските състави. Всички те – футболисти, треньори, съдии и организатори, са отдали безрезервно много труд, амбиция и младежки ентусиазъм за развитието на любимия футбол. Със своята всеотдайност те печелят сърцата на многобройните си фенове, а футболът в Павликени вече цял век е любим спорт за малки и големи.
Нели ЦОНЕВА
