Прелюбопитни факти изплуват от историята! От славната история на „Етър“ и от богатата кариера на магическия халф Красимир Балъков. Всеизвестно е, че той играе само за три клуба: „Етър“ ме създаде, „Спортинг“ ме разви, а в „Щутгарт“ стигнах до пълния си блясък“, казва самият той. Ние само можем да добавим, че и в трите Балъков си извоюва статут на легенда…
Много е писано за изявите му с виолетовия екип и за последвалия през зимата на 1990 г. трансфер в „Спортинг“ (Лисабон), където спечели сърцата и на португалските фенове.
Малцина са обаче тези, които знаят, че Краси Балъков играе два мача срещу именития „Спортинг“ още с екипа на първия отбор на „Етър“, когато е едва 17-годишен! И то пред 50 000 зрители! А както разбираме, още тогава „хваща окото“ на специалистите.
Юли 1983 година. Балъков тъкмо е дебютирал за мъжкия отбор, като на 1 май при гостуването на „Хасково“ влиза в игра в 71-ата минута на мястото на Аргиров. „Етър“ се отправя на турне в Португалия, където в интензивен ритъм играе 6 мача само за десет дни. Всъщност турнето е предвидено за столичния „Славия“, но той участва в Интертото и по покана на „Спортинг“ там заминават етърци.
В отбора са опитни играчи като Лъхчиев, Цингов, З. Минчев, Младенов, Калчев, Дойчев, Аргиров, Хр. Михайлов… Георги Василев взима в групата и съвсем младите Краси Балъков и Трифон Иванов. В „Етър“ е и дошлият от „Локомотив“ (ГО) Ценко Гавазов (факт, който също много малко хора знаят!). Той дори вкарва 2 гола в турнето, но след края му така и не преминава в „Етър“, тъй като партийни функционери от Горна Оряховица осуетяват трансфера.
„Етър“ първо трябва да участва в тридневен турнир в планинския курорт Визеу заедно с местния „Академико де Визеу“ и многократния шампион „Спортинг“.
“Спортинг” (Лисабон) през 1983 година.
В първия мач „болярите“ срещат домакините и печелят с 2:0. Захари Минчев открива от дузпа, а Ценко Гавазов оформя крайния резултат. „Спортинг“ също бие „Визеу“ и на финала се изправя срещу „Етър“. В равностоен мач „виолетовите“ повеждат, но накрая допускат обрат – 2:1 (подробности – по-надолу). На другия ден след пътуване 150 км срещат в Порто силния „Боависта“ и губят с 5:2 (голове на Младенов и Цингов). После правят 0:0 със „Салгейрош“, петият им мач е с „Фарензе“, чийто треньор е Христо Младенов, а на вратата е прочутият Месарош. Митко Аргиров открива резултата, но след здраво съдийско подпиране домакините обръщат до 2:1.
„Черешката на тортата“ е шестият мач – пак срещу „Спортинг“, и то на „Жозе Алваладе“ в Лисабон пред 50 000 зрители. Португалците печелят с 3:0. Влизат ли обаче юношите Краси Балъков и Трифон Иванов в игра?
Първо да цитираме Захари Минчев. “Краси и Трифон бяха станали републикански вицешампиони през 1979 г., две златни, две прекрасни момчета. Спомням си като ден днешен, когато за първи път тренираха с нас. Взехме ги за едно турне в Португалия през август 1983-а. Още тогава си личеше, че ще станат големи футболисти. Можеха всичко с топката. Невероятни неща правеха, абе разкошни деца… То беше удоволствие да ги гледаш. Балъков беше изключителен работохолик. Отдаден на играта. Оставаше винаги след тренировка за допълнителни упражнения, изпълняваше фаулове, докато се мръкне.“
Следващият цитат е от в. „Борба“: „Общата равносметка за 10 дни – 6 мача, от които една победа, едно равенство и четири загуби. Натрупан бе международен опит, играчите издържаха на голямото натоварване. Наред с основното ядро, много добре се включиха и младите Кр. Балъков и Тр. Иванов.“
Фактът обаче бе наистина любопитен – стъпва ли Балъков за първи път на „Жозе Алваладе“, играе ли срещу бъдещия си тим „Спортинг“? Кой може да знае по-добре от самия него? Потърсих Балъков, за да се върне в спомените.
„Играх, играх! И в първия мач, а във втория – едно полувреме или цял мач. Това ми е първият досег със „Спортинг“. Спомням си, защото беше голямо преживяване за мен и стоях да гледам репортажите как изглеждам отстрани…“, разказа ми Балъков.
Тръгнах да търся подробности за двата мача и ги открих в португалските източници. Първият мач между „Спортинг“ и „Етър“ се играе във Визеу на 31 юли 1983 г. Ценко Гавазов открива за българите още в 38-ата минута, а „Етър“ води чак до 72-ата минута, когато Жордао изравнява и 8 минути преди края Зизиньо вкарва за 2:1. Красимир Балъков влиза в игра в 70-ата минута на мястото на Георги Цингов.
Вторият мач в Лисабон е на 7 август 1983 г. Тук домакините са безпогрешни, а и у етърци се е натрупала достатъчно умора. Жордао открива още в 10-ата минута, в средата на полувремето Антонио Оливейра удвоява, а точно преди почивката капитанът Мануел Фернандес прави 3:0. Красимир Балъков влиза на почивката в игра на мястото на Младенов и записва цяло полувреме. Три минути преди края Трифон Иванов влиза на мястото на Бойко Димитров.
„Етър“ играе в състав: Тенев, Ем. Димитров, Лъхчиев, Б. Димитров (87 Тр. Иванов), Калчев, Младенов (46 Балъков), Минчев, Аргиров (55 Калчев), Дойчев, Гавазов, Цингов.
Но историята не свършва дотук. „Те тогава всъщност са ме видели… В „Спортинг“ тогава беше Душан Буковац, който по-късно ми стана мениджър. Той е бил на 27 години, десет години е по-голям от мен, беше десен бек“, добави Балъков. Шест години по-късно с посредничеството на Лусио Рибейро халфът официално става футболист на „Спортинг“.
Да, историята не свършва, а през 1983 г. за 17-годишния Красимир Балъков тепърва започва…
Балъков при подписването на договора със “Спортинг”.
