25.08.spartak

Куп рекорди, куриози и интересни истории бележат кариерата й

Футболни съдийки в България? Не само че има, но и по нищо не отстъпват на мъжете и все повече отминава времето, в което на тях гледаха като екзотика. Поредицата ни за реферките от региона няма как да не започне с Йорданка Корчева. Кариерата й е низ от рекорди, куриози и истории, които Данчето си припомня с усмивка.

„Обикновено нещата, които ги правя на майтап, стават много сериозни“, признава тя. Именно на шега започнало всичко. В далечната вече 1999 г. били на една маса с Ичко Лозев заедно с други негови колеги рефери. „Една от съдийките попита коя съм и той каза на майтап: това е най-новата международна съдийка. И после ме попита: ти наистина защо не станеш рефер?“ Била на 20-21 години и си нямала понятие от съдийство, освен когато викала по тях на мачовете като зрител. Ходела да бяга с Андрей Андреев в Горна Оряховица и той й поразказал за съдийството. Като казала на техните, че ще става рефер, майка й приела новината с резерви, но баща й я насърчил да опита.

Данчето дори не подозирала, че във Великотърновско няма нито една жена-съдийка и че тя ще е първата. Иначе в България вече имаше и международни – Илонка Джалева и Галя Донева, както и няколко асистентки. „Отивам в Търново на изпита, отварям вратата и виждам само мъже… Гледаха ме странно, дори в началото и Георги Шопов, но после взе да вярва. Изкарах изпитите, започнах да тренирам редовно и да ходя по мачове. И така от майтап ми стана втора професия, вече 23 години…“, връща се назад Йорданка Корчева.

Няма как да се мине без безброй куриози в началото. Първият й мач бил на детски отбори в Самоводене, главен съдия Андрей Андреев. „Засадата я знаех само на теория и Андрей ми вика: като вдигна ръка, вдигаш след мене флага. А родителите отзад почнаха: защо не ходиш да си гледаш тенджерите и черпаците?! В Елена пък вдигнах засада от тъч, защото не се виждаше добре, но и съм нямала концентрация.“ Младата тъчреферка обаче поема нагоре – „А“ областна, дебют във „В“ група, после и в професионалния футбол, в „Б“ група, където дори са били в бригада от тройка жени.

От 2001 г. Корчева започва да ходи на международни мачове, още не била в листата на ФИФА, но назначенията на асистентите се правят от България. Първият й мач е през есента на същата година на турнир в Копенхаген (Дания) като тъчрефер на Илонка Джалева. А от 2003 г. официално е в международната ранглиста, въпреки че ФИФА я води в статистиките си именно от 2001. 21 години без прекъсване международен съдия – това е абсолютен рекорд не само в цялото българско съдийство, а най-вероятно и в света!

IMG_7118

Месеци преди дебюта й в Дания обаче е поредният куриозен случай в кариерата й – счупила крак по време на мач, което също е незапомнено в родното съдийство. „Беше в Габрово на „Чардафон“ – „Ловико“ (Сухиндол), домакините бяха много по-силни и водеха с 9:0, когато стана белята. Не бях загряла добре, защото си казвам, че мачът е ясен, бях качила и килограми. Кръстосала съм крака на тъчлинията до центъра, мачът се играеше само в другата половина. И при първата рязка единствена атака стартирах, но кракът ми просто се подгъна в една шахта. Адска болка, паднах, главният съдия Краси Митев ме търси на вратата, а аз му махам с флага от центъра. Един съдия от трибуните ме замести, мачът завърши 13:0“, разказва Данчето Корчева.

Асистирала е на европейски първенства, световни квалификации на национални отбори, в кариерата си има куп отговорни мачове, например на „Арсенал“ в Шампионска лига. Куриозните истории обаче не спират. Имат незабравим мач в Швеция с Илонка Джалева и Камена Георгиева с една „безумна“ оценка. „Оценяват ни по десетобалната система, но оценка 9-10 на практика никой не получава. А съдийският наблюдател от Англия ни написа и на трите 9.3, нещо се беше объркал човекът. Шведките играха срещу руския „Воронеж“, четвъртфинал, беше ужасен студ, минус 5 градуса. Ръцете ти замръзват, едни красиви борчета, сняг, но теренът се отоплява. Красота… Не стига, че съм с най-дългият стаж като международен съдия, но и съм с най-висока оценка“, смее се Корчева.

Разбира се, у нас съдийства основно мачове на мъже. Категорична е, че с мъже се работи далеч по-лесно. „Имат повече опит, а и при тях всичко е по-чисто, докато с жените можеш да очакваш неочакваното… А и преди години футболистките дори не познаваха правилата на играта. Но има напредък в женския футбол в последните години. Ако го сравняваш с Европа – на светлинни години назад сме, но в сравнение с преди 15 години е много напреднал. То и в колектив една жена с повече мъже няма интрига, и в професията ми е така“, признава Данчето. Отдавна вече не е единствената съдийка в региона, първо идват Елена, Мирела, после Галя Ечева, който е международен главен съдия, по терените са и Гергана, Никол, Ренета… В България жените реферки са поне 40.

Изискванията към арбитрите непрекъснато се повишават. Когато тя започнала, за физическата подготовка бил само тестът на Купър, и то в олекотен вариант. Постепенно интензитетът се вдига. По-рано имали само теоретични тестове, сега вече има видеоклипове, от УЕФА пращат материали за повишаване на квалификацията. Стига да искаш да се развиваш, има какво да учиш.

sport-U4itelka-Galq-E4eva-scaled

Няма как да не питам чаровната си събеседничка как я приема публиката по трибуните и най-вече самите футболисти. „Отдавна са ме приели, но в началото беше различно. На едни им беше интересно, други са женомразци. Претръпнала съм отдавна, даже вече ми е скучно. Много се калява психиката по терените. Георги Велинов навремето ми каза: ако те е страх от мечки, не влизай в гората… И от играчи съм го отнасяла, един ме беше кълнал на дете, но никой не ми е посягал физически. Но нещата вече много се подобриха“, казва тя.

Още нещо уникално – по време на международната си кариера стана майка на две деца. „И двата пъти покривах нормативи в четвъртия месец на бременността. Йордан Йорданов от Разград попитал: абе тази вашата нещо е понадебеляла, а Ичко Лозев му отговорил: а, яла е много. И веднага се връщах в съдийството, двата пъти родих през януари, а лятото вече бях на линия“, казва Данчето.

Следващата година ще е последната й в международното съдийство, защото навършва максималната за рефери възраст, но за аматьорския футбол не се знае. За финал хвърля още една „бомба“. Дъщеря й Стефани също ще става съдийка, запалила се покрай кариерата и историите на майка си. „Наесен ще изкара курсовете, а през януари, като навърши необходимите 16 години, двете ще съдийстваме заедно по терените“, завършва с усмивка Йорданка Корчева.

КОМЕНТАРИ