Куп рекорди, куриози и интересни истории бележат кариерата й
Футболни съдийки в България? Не само че има, но и по нищо не отстъпват на мъжете и все повече отминава времето, в което на тях гледаха като екзотика. Поредицата ни за реферките от региона няма как да не започне с Йорданка Корчева. Кариерата й е низ от рекорди, куриози и истории, които Данчето си припомня с усмивка.
„Обикновено нещата, които ги правя на майтап, стават много сериозни“, признава тя. Именно на шега започнало всичко. В далечната вече 1999 г. били на една маса с Ичко Лозев заедно с други негови колеги рефери. „Една от съдийките попита коя съм и той каза на майтап: това е най-новата международна съдийка. И после ме попита: ти наистина защо не станеш рефер?“ Била на 20-21 години и си нямала понятие от съдийство, освен когато викала по тях на мачовете като зрител. Ходела да бяга с Андрей Андреев в Горна Оряховица и той й поразказал за съдийството. Като казала на техните, че ще става рефер, майка й приела новината с резерви, но баща й я насърчил да опита.
Данчето дори не подозирала, че във Великотърновско няма нито една жена-съдийка и че тя ще е първата. Иначе в България вече имаше и международни – Илонка Джалева и Галя Донева, както и няколко асистентки. „Отивам в Търново на изпита, отварям вратата и виждам само мъже… Гледаха ме странно, дори в началото и Георги Шопов, но после взе да вярва. Изкарах изпитите, започнах да тренирам редовно и да ходя по мачове. И така от майтап ми стана втора професия, вече 23 години…“, връща се назад Йорданка Корчева.
Няма как да се мине без безброй куриози в началото. Първият й мач бил на детски отбори в Самоводене, главен съдия Андрей Андреев. „Засадата я знаех само на теория и Андрей ми вика: като вдигна ръка, вдигаш след мене флага. А родителите отзад почнаха: защо не ходиш да си гледаш тенджерите и черпаците?! В Елена пък вдигнах засада от тъч, защото не се виждаше добре, но и съм нямала концентрация.“ Младата тъчреферка обаче поема нагоре – „А“ областна, дебют във „В“ група, после и в професионалния футбол, в „Б“ група, където дори са били в бригада от тройка жени.
От 2001 г. Корчева започва да ходи на международни мачове, още не била в листата на ФИФА, но назначенията на асистентите се правят от България. Първият й мач е през есента на същата година на турнир в Копенхаген (Дания) като тъчрефер на Илонка Джалева. А от 2003 г. официално е в международната ранглиста, въпреки че ФИФА я води в статистиките си именно от 2001. 21 години без прекъсване международен съдия – това е абсолютен рекорд не само в цялото българско съдийство, а най-вероятно и в света!
Месеци преди дебюта й в Дания обаче е поредният куриозен случай в кариерата й – счупила крак по време на мач, което също е незапомнено в родното съдийство. „Беше в Габрово на „Чардафон“ – „Ловико“ (Сухиндол), домакините бяха много по-силни и водеха с 9:0, когато стана белята. Не бях загряла добре, защото си казвам, че мачът е ясен, бях качила и килограми. Кръстосала съм крака на тъчлинията до центъра, мачът се играеше само в другата половина. И при първата рязка единствена атака стартирах, но кракът ми просто се подгъна в една шахта. Адска болка, паднах, главният съдия Краси Митев ме търси на вратата, а аз му махам с флага от центъра. Един съдия от трибуните ме замести, мачът завърши 13:0“, разказва Данчето Корчева.
Асистирала е на европейски първенства, световни квалификации на национални отбори, в кариерата си има куп отговорни мачове, например на „Арсенал“ в Шампионска лига. Куриозните истории обаче не спират. Имат незабравим мач в Швеция с Илонка Джалева и Камена Георгиева с една „безумна“ оценка. „Оценяват ни по десетобалната система, но оценка 9-10 на практика никой не получава. А съдийският наблюдател от Англия ни написа и на трите 9.3, нещо се беше объркал човекът. Шведките играха срещу руския „Воронеж“, четвъртфинал, беше ужасен студ, минус 5 градуса. Ръцете ти замръзват, едни красиви борчета, сняг, но теренът се отоплява. Красота… Не стига, че съм с най-дългият стаж като международен съдия, но и съм с най-висока оценка“, смее се Корчева.
Разбира се, у нас съдийства основно мачове на мъже. Категорична е, че с мъже се работи далеч по-лесно. „Имат повече опит, а и при тях всичко е по-чисто, докато с жените можеш да очакваш неочакваното… А и преди години футболистките дори не познаваха правилата на играта. Но има напредък в женския футбол в последните години. Ако го сравняваш с Европа – на светлинни години назад сме, но в сравнение с преди 15 години е много напреднал. То и в колектив една жена с повече мъже няма интрига, и в професията ми е така“, признава Данчето. Отдавна вече не е единствената съдийка в региона, първо идват Елена, Мирела, после Галя Ечева, който е международен главен съдия, по терените са и Гергана, Никол, Ренета… В България жените реферки са поне 40.
Изискванията към арбитрите непрекъснато се повишават. Когато тя започнала, за физическата подготовка бил само тестът на Купър, и то в олекотен вариант. Постепенно интензитетът се вдига. По-рано имали само теоретични тестове, сега вече има видеоклипове, от УЕФА пращат материали за повишаване на квалификацията. Стига да искаш да се развиваш, има какво да учиш.
Няма как да не питам чаровната си събеседничка как я приема публиката по трибуните и най-вече самите футболисти. „Отдавна са ме приели, но в началото беше различно. На едни им беше интересно, други са женомразци. Претръпнала съм отдавна, даже вече ми е скучно. Много се калява психиката по терените. Георги Велинов навремето ми каза: ако те е страх от мечки, не влизай в гората… И от играчи съм го отнасяла, един ме беше кълнал на дете, но никой не ми е посягал физически. Но нещата вече много се подобриха“, казва тя.
Още нещо уникално – по време на международната си кариера стана майка на две деца. „И двата пъти покривах нормативи в четвъртия месец на бременността. Йордан Йорданов от Разград попитал: абе тази вашата нещо е понадебеляла, а Ичко Лозев му отговорил: а, яла е много. И веднага се връщах в съдийството, двата пъти родих през януари, а лятото вече бях на линия“, казва Данчето.
Следващата година ще е последната й в международното съдийство, защото навършва максималната за рефери възраст, но за аматьорския футбол не се знае. За финал хвърля още една „бомба“. Дъщеря й Стефани също ще става съдийка, запалила се покрай кариерата и историите на майка си. „Наесен ще изкара курсовете, а през януари, като навърши необходимите 16 години, двете ще съдийстваме заедно по терените“, завършва с усмивка Йорданка Корчева.
