Йордан Томов (Коми) – легендарният треньор, чиято заслуга е да ги има “виолетовите”…

“Йордан Томов – Коми (1924-1998) – треньор по футбол, извел “Етър” до първо влизане в “А” РФГ 1968/1969”. Това гласи една от паметните плочи на стадион “Ивайло”, поставена от Община В. Търново. А тези няколко реда едва ли могат да дадат пълна представа за приноса на този изключителен, легендарен треньор в историята на великотърновския футбол…
Именно Йордан Томов е човекът, създал “виолетовите” в буквалния и преносния смисъл. Изградил първия голям отбор, който наистина може да мери сили с грандовете в България, а и въвел свещения виолетов цвят, който днес припознава цяло Велико Търново!

Символичен е фактът, че е Йордан Томов Мицев е роден през 1924 г. (на 8 януари) – годината, в която е основан “Етър”! Изключителен футболист, превърнал се в една от легендите на “Левски”. Започва с футбола в “Ботев” (Сф) през 1940-41 г. Играе като ляво крило, има фантастичен удар с левия крак. Преминава за два сезона във ФК-13 и после още един в “Септември” (Сф), а от 1947 г. става футболист на “Левски”. Със “сините” става четирикратен шампион на България и трикратен носител на Купата на Съветската армия. Общо в “А” група има 171 мача и 53 гола, стига и до националния отбор.

Привържениците на “Левски” помнят Йордан Томов с един от най-интригуващите мачове срещу ЦСКА – финалът за Купата на Съветската армия на 3 декември 1950 г. На полуфинала “сините” елиминират “Спартак” в Плевен с 1:0 след гол именно на Коми. И идва големият финал с ЦСКА. За него е избран стадионът на “червените” заради по-добрия терен от този на игрище “Юнак”. Всички 30 000 места са изпълнени, има и правостоящи, въпреки обилния снеговалеж. Тогава няма телевизия, няма дори транзистори, и хилядите, които остават зад затворените врати на съоръжението чакат информация за случващото се от щастливците с билети. Тя се подава “безжично”, с подвиквания от трибуните.

Редовното време завършва 1:1. Тогава пада гъста мъгла и действията на играчите трудно се различават от трибуните. В продълженията в 113-ата минута Йордан Томов изпълнява корнер с ляв външен фалц, застаналият на предна греда Футеков неочаквано се навежда, а кълбото преминава между двете ръце на слисания страж и спира в мрежата. Фамозен гол, който носи купата на “сините”. За “Левски” Йордан Томов играе 6 години – чак до 1953, когато спира с футбола.

Откъде ли обаче идва този странен прякор Коми? Историята разкрива отишлият си неотдавна известен български журналист Силвестър Милчев, пред когото Йордан Томов лично разкрива истината.

“Всички в нашата махала бяхме бежанци от Македония или техни кръвни потомци. Баща ми Тома Мицев е преселник от град Кукуш. Изхранваше семейството ни като файтонджия. Беше и тютюноработник. В моето детство той често ми подвикваше на шега: “Ей, комита!” После момчетата в Американската фондация ме прекръстиха на Коми. Не стоеше равнодушен на нашите мачове. Даваше ми и съвети как да ритам топката: “Ей, комита, пуцай со правата нога!” И така – от “комита” Йордан Томов става Коми.

Слага край на кариерата си едва на 29 години и поглежда към треньорството. И именно в старата столица започват да идват успехите. Томов пристига във В. Търново през 1958-а – само година след възстановяването на “Етър”. Първо води отбора три сезона, но още тогава прави първата сензация. През май 1960 г. “болярите” хвърлят футболна “бомба”, като елиминират за Купата на Съветската армия ЦДНА и то насред София. Само за справка: етърци са едва 13-и в “Б” група, а ЦСКА е девет пъти поред шампион и целият национален отбор е от негови играчи!
За този паметен мач и победата след продължения с 2:1, шокирала футболна България, сме писали неведнъж. Цяла седмица след мача вестниците у нас пишат за тази среща и не пестят суперлативите за великотърновския отбор. А ние сега ще дадем думата на автора на двата гола за “Етър” в тази битка – Кольо Кръстев (Кото).

“Имаше един хотел до халите, Томов ни събра преди мача и ни каза: “вижте, силни са, и да се стопя, няма да мога да направя левия крак на Иван Колев и десния на Кирил Ракаров. Но не се разкъсвайте, бъдете компактни. Като тръгнем да нападаме, дръжте се плътно.”

И ние си казахме: защо да не ги бием, и те са с два крака. Удържахме 0:0 до самия край и започнаха продължения. Аз играех отляво, но треньорът ни Йордан Томов ме премести в центъра и това се оказа отличен ход. В 93-ата минута Симеонов центрира остра топка, аз подложих глава и тя влезе в мрежата. Домакините се хвърлиха като ужилени да изравняват, но веднага Йордан Ценов отби, Петър Хараламбиев хлъзна топката с глава и тя попадна у мен. Бях почти на центъра. Всички спряха като заковани, само вратарят им тръгна да излиза, но спря. Прехвърлих го от 40 метра и топката падна под гредата 0:2”, разказа ми преди години покойният вече Кото Кръстев.

През същата година Йордан Томов подава ръка на Петър Шатров и го прави свой помощник. Но през 1962 г. “другарите” от партията решават да пратят Коми за наставник на съседите от “Локомотив” (ГО). Треньорът и там прави фурор. Под негово ръководство тимът завършва на първо място в Северната “Б” група през 1962/63 и за първи път в своята история се класира в “А” група.

През 1967 г. Йордан Томов обаче отново се завръща в “Етър”. “Именно той започна да прокарва идеята, че Велико Търново трябва да има отбор в “А” група. Започна да прави селекция, следващата година се обединиха “Спартак” с “Левски” и “Локомотив” със “Славия”, някои футболисти отпаднаха и бяха привлечени от нас. Стефан Грозданов, Димитър Цеков, Христо Димитров… През 1969 г. успяхме да влезем”, разказваше Стефан Чакъров. През същата година Коми привлича в “Етър” голмайстора на “Марек” Георги Василев, който след години поема треньорския пост и извежда “болярите” до шампионската титла.

В началото на същата 1969 г. “Етър” започва здраво атаката на “А” група. Точно тогава за първи път въвежда виолетовия цвят – отново по идея на Йордан Томов. “Въведен беше стандарт – всеки клуб трябваше да посочи във федерацията основен и резервен цвят на екипите си, спомня си тогавашният капитан на тима Йордан Ценов. – Ръководството се събра, присъствах и аз като капитан на отбора. Идеята хрумна на треньора ни Йордан Томов, който предложи лилавия цвят.” С такива фланелки играел италианският “Фиорентина”, но Томов е заявил как на болярски град като Велико Търново подхожда и характерният болярски цвят.

“Виолетовото го предложи Томов, а Йордан Ценов и аз го подкрепихме. Това стана през пролетта на 1969 г., точно на полусезона преди влизането в “А” група. От Попово поръчахме екипите – светловиолетови фланелки и бели гащета, а после и черни”, спомня си Донко Долмов.

А ние открихме и автентичните спомени на Йордан Томов – Коми! “Имам тази заслуга… Създадох екипа във виолетов цвят, оттогава великотърновчани постепенно се наложиха като “виолетовите”. Това е болярски цвят, а всеки знае, че тук са потомците на боляри и царе! Да, видях го и от “Фиорентина”, но нямах никаква слабост към този тим. За да създам слава на “Етър”, трябваше той да заиграе и с екип, какъвто няма в България. Убеден съм, че бях прав. Сега щом кажат “Етър”, разбират “виолетовите” и обратното, но много хора не забравят и моето име, а това ме прави горд. Създадох основите на модерния футбол с големи амбиции в този град”, споделя Томов през 1994 г., когато е поканен за 70-ия юбилей на “Етър”.

4 години по-рано Коми пак е тук – при победата над “Левски” с 4:2 през шампионския сезон. Когато се появява на трибуните и дикторът обявява името му, целият стадион става на крака с бурни възгласи. Подали му микрофона, но Томов така се притеснил, че от смущение не успял да каже и дума, само приел с ръка овациите…

Но за този мач, за триумфалното влизане през 1969 г. в елита, за това, че Йордан Томов определя като най-талантливия футболист на “Етър” Петър Хараламбиев и го нарича “Георги Аспарухов на великотърновския футбол” – четете следващата сряда!