98 години се навършиха от рождението на големия треньор Йордан Томов – Коми. Това е наставникът, под чието ръководство „Етър“ за първи път влиза в „А“ група и по чието предложение приема да носи виолетовия екип, което продължава вече 53 години.
За живота му обаче не е писано много, а всъщност Йордан Томов има блестяща кариера и като футболист, и като треньор. „Велико Търново спорт” ще ви предложи повече подробности за него, защото животът му и историята трябва да бъдат помнени. Символичен е фактът, че Йордан Томов е роден на 8 януари през 1924 г. – годината, в която е основан „Етър”. Започва с футбола в „Ботев” (Сф) през 1940-41 г. Играе като ляво крило, има фантастичен удар с левия крак. Преминава за два сезона във ФК-13 и после още един в „Септември” (Сф), а от 1947 г. става футболист на „Левски” и една от легендите на този клуб.
Общо в „А” група има 171 мача и 53 гола, като с „Левски” става четирикратен шампион на България и трикратен носител на Купата на Съветската армия. Между 1950 г. и 1953 г. записва 3 мача за националния отбор.
През 1958 г. Томов е назначен за старши треньор на „Етър”, като води отбора първо 3 години. Първият му голям удар е елиминирането на ЦСКА за Купата на Съветската армия през 1960 г., когато етърци поднасят истинска сензация. През същата година Йордан Томов подава ръка на Петър Шатров и го прави свой помощник, а след влизането в „А“ група Шатров наследява Коми начело на „Етър“.
През 1967 г. Йордан Томов се завръща в „Етър”. „Именно той започна да прокарва идеята, че Велико Търново трябва да има отбор в “А” група. Започна да прави селекция, следващата година се обединиха “Спартак” с “Левски” и “Локомотив” със “Славия”, някои футболисти отпаднаха и бяха привлечени от нас. Грозданов, Цеков, Христо Димитров… През 1969 г. успяхме да влезем”, разказва Стефан Чакъров. През същата година Коми привлича в „Етър” голмайстора на „Марек” Георги Василев, който след години поема треньорския пост и извежда „болярите” до шампионската титла.
В началото на същата 1969 г. „Етър” започва здраво атаката на „А” група. Точно тогава за първи път въвежда виолетовия цвят – отново по идея на Йордан Томов. “Въведен беше стандарт – всеки клуб трябваше да посочи във федерацията основен и резервен цвят на екипите си, спомня си тогавашният капитан на тима Йордан Ценов. – Ръководството се събра, присъствах и аз като капитан на отбора. Идеята хрумна на треньора ни Йордан Томов, който предложи лилавия цвят.” С такива фланелки играел италианският “Фиорентина” и румънският “Арджеш”, откъдето няколко години по-късно дори подарили на етърци екипировка.
Стефан Чакъров има спомен, че виолетовото не е въведено по подражание на “Фиорентина”, а че Йордан Томов е заявил как на болярски град като Велико Търново подхожда и характерният за царете цвят. „Виолетовото го предложи Томов, а Йордан Ценов и аз го подкрепихме. Това стана през пролетта на 1969 г., точно на полусезона преди влизането в “А” група. От Попово поръчахме екипите – светловиолетови фланелки и бели гащета, а после и черни”, уточни пред мен навремето Донко Долмов. Същата година “Етър” триумфално влиза в “А” група за първи път в историята си.
“Етър” през пролетта на 1969 г. – за първи път с виолетови екипи, влиза в “А” група. Снимка от архива на Ангел Ганцаров.
Йордан Томов – Коми си отива от този свят на 10 март 1998 г. на 74-годишна възраст.
Десет години по-късно треньорът Петър Шатров излезе с идея пред входа на стадион „Ивайло” да бъде поставена негова паметна плоча. „Йордан Томов е идол за мен, а и за поколения играчи. Искам да направя предложение да му бъде поставена паметна плоча на стадион „Ивайло” заради цялостната му дейност. Той вкара „Етър” за първи път в „А” група и го заслужава. Това може да стане във връзка със 100-годишнината на футбола във В. Търново”, споделя Петър Шатров.
Така и става. На 18 декември 2009 г. по време на честването 100-годишнината от началото на футбола във Велико Търново в чест на Йордан Томов е открита паметна плоча на официалния вход на стадион “Ивайло”.
