Мнозина фенове помнят Йордан Николов – един от водещите футболисти на „Етър“ от постшампионския период. Помнят се двата му гола при гостуванията на ЦСКА, в които „виолетовите“ направиха ремита. През 1994 г. Николов се разписа за 2:2, а на следващата година пак вкара за 1:1. С него „Етър“ спечели и Купата на ПФЛ през 1995 г., като Данчо вкара на финала 2 гола на Националния стадион „В. Левски“ за победата над „Дунав“ с 3:0. Същата есен участва с тима и в “Интертото” и се разписа във вратите на “Беверен” (Белгия) и “Боби” (Бърно).
От 25 години Йордан Николов живее в Испания, но не спира да се интересува от любимия „Етър“. „Следя го постоянно – когато дават мачове по телевизията, както и в групите по Фейсбук. За последно го гледах срещу „Янтра“ (Габрово), но ме разочароваха. След мача се видях с треньора им Емо Луканов, с когото се поздравихме“, споделя Данчо. Познава треньора Иван Иванов само като футболист. Казва, че е наясно, че без пари нещата трудно се получават, но е хубаво, че в отбора играят основно млади български момчета.
Любопитното при Йордан Николов е, че почва да играе футбол чак на 22 години! Откритие е на треньора Петър Хараламбиев. „Бях се уволнил и оженил, работех си като ветеринарен техник в Полски Тръмбеш. Петър Хараламбиев като ме видя, каза: с теб има много работа, но оставаш! Бяхме с него големи приятели, той ми е първият треньор. Там играеха Иван Ненчев, Христо Михайлов, Ивелин Младенов, Петър Рачев, Веселин Узунов… Оттам отидох в Павликени за 6 месеца и после в Свищов, Никола Москов беше треньор. И през 1994 г. дойдох в „Етър“. За кратко бях и в „Металург“ (Перник), а завърших в „Локо“ (ГО) при Добромир Жечев, но изиграх само 4 мача, разболях се и сложих край на футбола“, разказва той.
В „Етър“ дошъл от Свищов, треньор бил Стоян Петров. „На следващата година спечелихме Купата на ПФЛ. Вкарах два от головете, а преди това бях вкарвал само на „Левски“ и ЦСКА. Първата година на ЦСКА им вкарах за 2:2, а във втория пак в София завършихме 1:1. Киряков центрира от фаул и вкарах с глава. Във втория мач пък Бойко Цветков ми хвърли паса между защитниците и аз копнах топката над вратаря. Димитър Цеков даже ми каза „ти я вкара без да искаш“. Аз не вкарвах много голове, бях повече черноработник и правех асистенции за Веселин Геров. Отборът не беше лош, но последваха много катаклизми. На полусезона бяхме шести, а пролетта тръгнахме към изпадане. Възловият мач беше в Русе срещу „Раковски“ и се нуждаехме от точка. Едно центриране отляво, топката тупна, вратар им беше Иван Милчев, и аз с глава я насочих в обратния ъгъл. После им дадоха дузпа и я вкара Пламен Петков, Бог да го прости. Така свърши мачът и останахме в групата. От Русе ме върна до Търново бизнесменът Иван Чакъров с мощната си кола, отидохме на дискотека да празнуваме оставането“, връща се към спомените Данчо.
За първи път разказва за гостуването на етърци на „Ла Коруня“. За този мач се знае малко – игра се на 15 август 1997 г. в Испания и завърши 3:0 за домакините. В състава им тогава играеха звезди като Мауро Силва, Консейсао, Найбет, Джалминя… Броени дни по-рано бяха продали Ривалдо на „Барселона“, треньор бе Карлос Алберто Силва.
„Само аз и Веско Великов взехме фланелки. Не ги разменихме, защото нямахме друг екип, а си ги поискахме. Аз си взех от Радченко, а Великов взе на Манхарин. Още нося тази фланелка и като ме видят с нея, ме питат откъде я имам, защото е оригинална. Обяснявам им, че съм играл срещу „Ла Коруня“. Това ми беше и първото ходене в Испания“, казва Йордан Николов.
С Георги Георгиев на турнето в Ла Коруня.
Отива отново там през 2000 г. и остава завинаги. Има и испанско гражданство. Живее в Агилар – село, но със 7000 жители, работи във фабрика за бисквити. С футбола продължава само на аматьорско ниво, преди 20 г. създават отбор за ветерени в местния клуб „Атлетико“ (Агилар), който има и мъжки тим, и юношеска школа. „От хората, които го основахме, останахме двама-трима, другите са по-млади. На 58 години още играя колкото мога. Допреди 2 г. тренирах юношите, но поколението вече е много разглезено, а аз съм свикнал на ред и дисциплина…“, признава Данчо.
С Абелардо – съотборник на Стоичков в „Барселона“
Ветераните на „Атлетико“ (Агилар)
Рядко гледа елитни мачове, но е ходил навремето на „Сантандер“ срещу „Ла Коруня“, срещу „Барселона“. Меси бил само на няколко метра от българина, който пази снимки в архива си. За последно Николов бил на мача Испания – България през октомври във Валядолид. „Бях с една фланелка на националния отбор, на гърба пише „Балъков“, а брат ми беше с надпис „Стоичков“. Испанците около мен бяха много толерантни при тази разлика в класите, дори похвалиха вратаря ни Вуцов. На стадиона се запознах с Хосе Луис Каминеро, той е легенда на „Атлетико“ (Мадрид) и „Реал Валядолид“, с над 500 мача, беше и национал. Снимахме се, поговорихме си, оказа се мой набор…“, споделя Данчо. Беше си във В. Търново за празниците, видя се с приятели и бивши съотборници като Наско Динев, Веселин Узунов. Чуват се понякога с Георги Георгиев, при предишното си идване ходил с него на тренировките на юношите на „Етър“. И пое отново към Испания, откъдето продължава да следи „виолетовите“.
Йордан Николов с Хосе Луис Каминеро
На мача Испания – България
