Във всеки справочник за Барселона стадионът на местния едноименен отбор е сочен сред десетте най-големи забележителности на града. А Барселона определено е град, в който има какво да се види – невероятна архитектура, красиви сгради, дело на гения на Антонио Гауди, богати музеи, уникално съчетание между морето и хълмовете, между които е разположен градът. На хълма “Монжуик” и в подножието му са олимпийските обекти от Игрите през 1992 г., които тотално променят инфраструктурата и въобще развитието на Барселона.
„Камп Ноу” обаче няма как да не е основна забележителност за посещение. Това е стадионът на „Барса”, а този клуб е история за Испания и буквално религия за Каталуня. „Барселона” е гордостта на местните хора, тя е тяхното самочувствие, израз на мечтите им… По улиците на града десетки малчугани носят синьо-червения екип, най-често с името на Меси на гърба. Днес е Меси, вчера бе на Бакеро или Стоичков, онзи ден – на Кройф. Утре ще е на някой друг – играчите ще идват и си отиват от този клуб, всеки според своя талант ще допринася за историята му, а „Барселона” ще си остава вечен…
По време на едноседмичната ми визита в Барселона местният тим няма мач у дома (гостува на „Виляреал”), затова посещение на „Камп Ноу” остава по-малката утеха за мен. Отправям се там, облечен с виолетовата фланелка… Впрочем, през 1991 г., когато „Етър” стана шампион на България, една от първите поздравителни телеграми бе от ФК „Барселона”… Големият клуб уважи българския първенец и го поздрави за успеха му, а месеци по-късно съдбата интересно преплете „Етър” и „Барселона” в турнира за КЕШ…
В първия кръг „болярите” играха с „Кайзерслаутерн”, загубиха с 2:0 в Германия и водеха до 90-ата минута с 1:0 у дома, като бяха на крачка от втори гол, но немците изравниха в последните секунди на продължението. Не знам докъде са стигали в мечтите си „лаутерите”, но съдбата им го върна още в следващия кръг. Те срещнаха точно „Барселона”, като този път те паднаха с 2:0 при гостуването си, а у дома поведоха с 3:0. За да дойде допълнителното време, когато Бакеро ги поля с леден душ – 3:1 и каталунците продължиха напред, за да грабнат заедно със Стоичков мечтаната КЕШ!
В каталунската столица „Барса” се усеща навсякъде. Преди месеци бях във Виена и в целия град не можах да открия нито флаг, нито значка или какъвто и да е сувенир, свързан с местните „Аустрия” и „Рапид”. Двата клуба държат здраво марката и никой няма право да я използва с търговски цели.
В Барселона не знам кой какво държи, но целият град е залят с артикули в червено-сини цветове. Фланелки, шалове, значки, ключодържатели, всевъзможни чаши, шапки, снимки и какво ли още не се предлагат на всеки ъгъл – във всяко магазичне или сергия. Цените са точно такива, каквито са и на самия стадион.
„Камп Ноу” е в западната част на града. Построен е през 1957 г., когато се е наложило да бъде разрушен старият стадион Camp de Les Corts, който събирал 60 000 привърженици. Не е ясно откъде в България влиза названието „Ноу Камп”, но всъщност правилното е „Камп Ноу“ (ново игрище). Стадионът е собственост на клуба.
До него се стига лесно с различни видове транспорт. Ние предпочитаме туристическите автобуси, чиито маршрут задължително минава оттам. Приближавайки към стадиона, честно казано, гледката на огромната му сива чаша не впечатлява. Посещение на „Камп Ноу” с всичките му забележителности струва точно 19 евро. Изненадата за нас е голяма, защото турът не е организиран, както е например на „Уембли”, а на всеки се раздава нещо като радиослушалка и той тръгва сам по маршрута, като натиска последователно копчетата и слуша указанията и многобройната информация.
Има огромен магазин, който предлага какво ли не, но хората, които пазаруват, не са много, защото, както вече казах, артикули има навсякъде… Определено обаче впечатляващ е музеят на „Барса”. И как няма да е впечатляващ, като е събрал не десетките, а стотици спечелени от клуба купи? Изложени са едни от първите екипи, обувки и топка още от основаването през 1899 г. Витрините ни водят през годините и ето я незабравимата 1992 г. Правя си снимка пред огромната Купа на шампионите, която Стоичков гордо вдигна в кралската ложа на „Уембли”.
Разбираме, че това е най-посещаваният музей в Каталуня – разглеждат го 1 200 000 души всяка година. Той показва 1420 експоната, свързани с историята на ФК „Барселона”, 420 от които са трофеи.
„Булгария? Си, сеньор. Ристо Естойков!” Няма как коментарът на всеки местен да бъде различен. Търся витрината на Стоичков, който присъства с лика си на няколко места в музея, който вече ползва интерактивни средства. Натискаш екрана и избираш името на Ицо и следват снимки, статистика, голове… Но ето я и истинската витрина със спечелената от него Златна топка, както и с фланелката с № 8 и негов автограф за феновете.
Почетният кът на Естойков, който завинаги ще остане в сърцата на каталунците.
От музея се излиза в горната част на трибуните. Гледката е впечатляваща. Капацитетът на стадиона е променлив, при отварянето е 93 053 места, но нараства до 105 000 за Световното първенство по футбол през 1982. След това броят на местата малко е намален и сега е 99 354 души, което го прави най-големия в Европа и 11-ти в света. Правим си поредните снимки за спомен и слизаме долу в тунела. Вдясно има параклис, в който играчите се молят преди мач. От пистата гледката е не по-малко внушителна.
Сядам на мястото на радиокоментаторите-репортери, които имат привилегията да са на метри от случващото се на терена. После се качваме най-горе, където в уютни кабини са местата на журналистите.
На журналистическите банки.
И от най-високото местенце на „Камп Ноу” теренът се вижда идеално. Завършваме тура през друго помещение, където се прожектират видеокадри от победната история на „Барса”.
Съжалявам, че след три дни все още няма да съм тук. На 6 април тук ще ври и кипи. „Барселона” приема в четвъртфинал за Шампионската лига „Шахтьор” (Донецк). В хотела ни на рецепцията вече предлагат билети за мача. Услугата е трансфер от самия хотел до „Камп Ноу” и билет за срещата, като цените са 96 евро, 120 евро и 140 евро. Испания и най-вече Каталуня няма да спят, защото отсега всички са уверени, че Меси и компания ще ги зарадват за пореден път.
Тук е мястото на фотографа Даниел Йорданов.
А за финал – прогнозата на Стоичков. Легендата си пожела финал “Барселона” – “Манчестър Юнайтед”. Битката за титлата ще е на 27 май на “Уембли” и ако до нея стигнат два от най-великите клубове в света, футболът само ще спечели.
Барселона,
Анатоли ПЕТРОВ
"Нещо повече от клуб"
Защо “Барселона” е нещо повече от клуб?
Прочетено в нета:
“Защото Барселона за нас е повече от футболен клуб! Тя е футболният клуб,който ни кара да мечтаем и да се усмихваме, но и често да бъдем тъжни, и с разбити сърца! Но въпреки тъгата, ние запазваме надежда, и винаги, дори след болезнено дълго чакане само тя успява да върне усмивката на лицата ни! Една усмивка, породена от радост, която само тези футболисти в червено-сини екипи, мoгат да предизвикат в нас! Хиляди футболисти, във всички цветове на дъгата минават пред очите ни, но в крайна сметка само едни са тези, който умеят да предизвикат у нас онази тръпка, излизайки на терена! Онова чувство на съпричастност, което те изпълва, и те кара да се чувстваш част от радостите и страданията на отбора! Защото Барселона е повече от футболен клуб – тя е част от мен и теб!”
„Повече от клуб”. Много десетилетия това е мотото на ФК Барселона. Барса е футболен клуб… но той е не само клуб. Той е „Повече от клуб”. Той представя философия, ценностна система, начин на разбиране на спорта и интерпретация на света, в който живеем.
Между 1936г. и 1975г, Испания е управлявана от диктатора Франко. В началото на диктатурата, много хора са убити, защото защитавали свободата и демокрацията. Сред жертвите е Josep Sunyol, президента на ФК Барселона. Президентът Sunyol пътувал с колата си към Мадрид когато е спрян от армията на Франко в Sierra de Guadarrama. Когато е разпознат, веднага е арестуван. Няколко дни по-късно той е екзекутиран без процес. През този тъмен период от нашата история, Ф.К.Барселона е „Повече от клуб” в Каталуния, защото клубът е бастион на Каталонската опозиция срещу военния режим: хората носели на стадиона Каталонски флагове и други символи и пеели Каталонски песни по време на мачовете. Президентът AgustГ Montal веднъж накарал военния управител на Барселона да мисли, че музиката, която звучала от високоговорителите на стадиона била песен на Барса. В действителност това бил националният химн на Каталония, който бил забранен по това време.
Барса е „Повече от клуб” в Испания също, защото за много испанци, които не са каталунци, Барса представя съпротивата срещу режима. Позицията на Ф.К.Барселона контрастира с тази на противниците от Реал Мадрид, клуб който напълно подкрепя диктатурата… и е напълно подкрепян от диктатора (и по този начин получава много изгоди от него). Много испанци, включително сегашният президент на страната, JosГ© Luis RodrГguez Zapatero, син и внук на републиканци, които се противопоставят на Франко по време на гражданската война, подкрепят Барса поради тази причина. За тях Барса е „Повече от клуб”, защото той представя ценността на свободата и демокрацията.
Днес Испания е свободна, демократична страна и Каталуния има голяма политическа свобода и самоуправление. Каталонският език не се ограничава вече и нашите символи вече не са забранени. Но Барса все още е „Повече от клуб”. Разбира се ние все още сме Каталонски клуб и продължаваме да вярваме в свободата и демокрацията и да ги защитаваме. Ние още приветстваме всички фенове от Испания, които споделят нашите ценности и разбират, че не можем да се отречем от корените си. Но когато Жоан Лапорта, нашият настоящ президент, казва че Барса все още е „Повече от клуб”, не само в Каталуния, не само в Испания, но и в света, той има нещо друго впредвид: има впредвид, че Барса е различен вид клуб.
Барса е „Повече от клуб”, защото той придава особено значение на феърплея. Очевидно искаме да печелим. Разбира се искаме да печелим: ние сме футболен клуб и нашата цел е да спечелим всяка среща и да бъдем победители във всеки турнир, всяка година. Все пак, освен че победата е важна, за нас има значение начина, по който това става. Следователно, ние изискваме от всички свързани с Барса, от играчи до треньори, до директори, до привърженици да се държат честно и цивилизовано. Жоан Лапорта се бори много за да отстрани буйстващите фенове от Ноу Камп. Това бяха много шумни фенове и тяхната подкрепа беше важна. Затова недопускането им на стадиона вероятно нарани отбора. Но тяхното бурно поведение бе неприемливо затова те бяха изхвърлени. Други клубове приемат нецивилизовано поведение за сметка на подкрепата на феновете. Но не и ние. Нашият треньор Франк Рийкард неведнъж изисква от нашите играчи феър-плей и ние силно одобряваме неговото отношение. Ако гледате мач на Барса, ще видите, че нашите играчи не се преструват на контузени за да печелят време когато водим в резултата, стратегия възприета от други клубове. Ние в Барса не обичаме да заобикаляме правилата за да спечелим. Ние искаме да печелим честно. Разбираме че милиони деца по целия свят гледат нашите срещи всяка седмица. Тези деца гледат нашите играчи. Наша отговорност е да ги научим на важен урок: в живота има добри и лоши начини да спечелиш, изборът на добрия начин не вреди на шанса ти за успех. Този урок може да бъде преподаден само с пример.
Днес Барса също е „Повече от клуб”, защото ние влагаме много голяма значение в това да играем красиво. Отново искаме да спечелим. Но нашата футболна философия включва и добрата игра. Искаме нашите фенове да се гордеят с победите ни, но също така искаме да изпитват удоволствие като гледат мачовете ни. Ние не приемаме срещи с малко голове и много защита. Стремим се към мачове с много голове и много нападение. Както един от най-успешните ни играчи и треньори за всички времена, Йохан Кройф, веднъж каза: ”кой се интересува, че си получил 2 гола, ако си вкарал 5!”. Ние напълно приемаме философията на Йохан. Не много отдавна, треньорът на Барса Луис Ван Гаал, който спечели 2 поредни титли в първенството в края на 90-те години, беше отстранен въпреки успеха си, защото тимът не играеше добре. Ние не взимаме играчи, които рушат хубавата игра. Искаме те да бъдат творци, магьосници, майстори. Искаме да бъдат такива, че да ви карат да се усмихвате, когато направят неща, които не сте вярвали, че са възможни. Искаме да сте горди, че сте фенове на Барса, когато те пишат поезия с краката си. Няма да го направим по никакъв друг начин.
В заключение, днес Барса е „Повече от клуб”, защото ние сме облагодетелствувани членове на нашето общество и отговорността е наша да използваме този късмет за да отвърнем на света. Футболът е един от най-важните механизми, чрез които можем да говорим с онеправданите. И ние усещаме, че трябва да използваме този инструмент за по-голямото добро. Тази година, за първи път в нашата 107-годишна история, нашият футболен отбор носи символ на фланелките си. Това не е името на корпорация. Това не е реклама за да се популяризира някакъв вид бизнес. Това е логото на УНИЦЕФ. Както Жоан Лапорта каза в речта си на Обединените Нации миналия септември, „чрез УНИЦЕФ ние, хората на Барселона, хората на Барса, даряваме нашите фланелки на световните деца”. По този начин, ние отказахме оферти от корпорации, които достигаха до 110 милиона долара за 5 години. Вместо да вземем парите, ние сложихме логото на УНИЦЕФ върху фланелките си безплатно (всъщност ние дарявахме всяка година по 1.5 милиона долара за да подпомогнем болници в Африка). Защо? Защото мислим, че посланието, което това отправя към световните деца е много по-важно от парите. Да, нашето поведение може би е странно и световни финансови магосници ще кажат, че сме луди. Вероятно наистина сме луди… или вероятно нашият футболен клуб е не просто клуб. Той е „Повече от клуб”.
