Интервю с наследника на голмайстора на търновския клуб
Името на Димитър Цеков остава завинаги вписано в историята на великотърновския футбол. За поколения фенове той е голмайсторът на Етър, символ на една славна епоха. За своя внук – също Димитър Цеков – той е преди всичко добър човек, обичащ дядо и пример, който продължава да вдъхновява.
„Разказвали са ми и за двете – и като футболист, и като човек. Но ми направи впечатление, че много от близките му приятели, познати и ветерани на Етър, го описват повече като човек“, споделя наследникът на легендата.
По думите му, семейството често е говорило за пътя, който големият футболист е извървял – от кварталните игри до голямата сцена. Още като млад е проявявал огромна любов към спорта. Започнал е с баскетбол, а след това съдбата го отвежда към футбола, където оставя незаличима следа.
Най-скъпите спомени за внука обаче не са свързани с голове и мачове, а с простичките човешки моменти.
„Водеше ме на кино много често. Нямам лоши спомени с него. Помня го като добър човек. Всички спомени са добри,“ спомня си той.
Днес, години по-късно, темата „Етър“ продължава да заема особено място в семейния дом. Според него, когато се заговори за клуба, винаги има и нотка тъга – заради спомените по силните времена и сравнението с настоящето.
„Усещаше се при баба ми, при баща ми – една скръб за това какво е било по времето на дядо ми и какво е сега, казва Димитър Цеков – внук.
Въпреки това любовта към „виолетовите“ остава жива. За него Етър е повече от отбор – това е семейство.
„Отборът още е сплотен. Като едно голямо семейство.“
Когато днес гледа мачове на Етър, усеща и връзка с дядо си. Макар и тиха, тя е там – в трибуните, в терена, в името, което още тежи с уважение.
На въпроса какво не знаят хората за Димитър Цеков, внукът отговаря без колебание:
„Дядо ми беше много прозрачен и отворен човек. Винаги готов да помогне на всеки. Май всеки го помни с един и същ спомен – от добро.“
Да носи неговото име за него обаче е и чест, и отговорност.
„Да, чувствам голяма отговорност. Много често имам чувството, че го разочаровам, макар да не е така“, казва той.
Още от малък е усещал тежестта и значимостта на фамилията. Признава, че дори е искал да играе футбол, за да бъде достоен наследник.
„Той ме подкрепяше, каквото и да е.“
Ако трябва да опише дядо си само с една дума, избира кратък, но силен отговор:
„Обич.“
Сред най-гордите моменти за него остава церемонията по награждаването на ветераните, когато отново е усетил колко голямо е наследството на неговия дядо.
А ако можеше да му зададе един-единствен въпрос днес?
„Горд ли е с мен?“
В края на разговора внукът категорично заяви, че подкрепя идеята новият терен до стадион „Ивайло“ да бъде преименуван на името на Димитър Цеков.
„Трябва. Все пак е бил майстор за всички в Етър. Като в един мач вкарваш шест гола…“
Историята помни головете, семейството пази човека, а за Велико Търново Димитър Цеков остава легенда – на терена и извън него.
Виктор Калицов
сн. авторът





