100 години ЕТЪР
П.Етър всъщност е Петър Борсуков. Още по-точно: един от многото му псевдоними, сред които другите най-помнещи се са Бор и Стрелец…
Заслужава си да се пише за този мъж отново и отново. Той бе и остава сред най-големите и всепризнати великотърновски журналисти. Почва работа във в. “Борба” след завършването на висшето си образование. В края на 50-те. И се труди там повече от половин век!
Удивителен художник, шаржьор, карикатурист. Но освен това – и автор на скечове, на епиграми, на фейлетони… С Леонардова широта на уменията и работоспособност десетилетия поддържаше цяла хумористична страница (нявгашна, голямоформатна) в “Борба”. Всяка събота! В друг вестник извън София такава чудесия нямаше. Като, на всичко отгоре, немалка част от материалите пишеше лично, а умееше и “да прикотква”, да окуражава и да спечелва за вестникарското дело верни сътрудници. Няма да пропусна, че си макетираше самичък всичко. Универсален вестникар…
В по-късни години заедно с Христо Медникаров създадоха и приложението на “Борба” за литература и изкуство “Светлик”. Същински книжовен светилник!
Напет, строен, широкоплещест мъж-красавец бе Петър Борсуков. С греещ поглед, готов винаги за импровизации, за шеги, за ведри разговори. Малцина знаят, че е кръстник и на някои от сътрудниците си – печатарите Братя Острилкови, например, дължат псевдонима си нему.
Сред най-близките му приятели в редакцията (за врагове не съм чувал) бяха Марин Крусев, Илия Манев, Веселин Долчинков, Иван Колев, Иван Русков, Николай Томов…Одързоставям се да се наредя и аз, макар и на края – заради възрастта си, в тази редичка.
На младини със страст играе волейбол, но тежка контузия го отказва. Ала травмата не пресича обичта му към спорта. И най-вече – към футбола. Най-много – към “Етър”. Неслучайно карикатурите, шаржовете, текстовете си за “Етър” подписва тъкмо тъй – П.Етър.
Ходи и на мачове на стадион “Ивайло”, а в заника на дните си честичко бе сред запалянковците, събиращи се и жужащи до входната Арка-врата на Новия пазар. Кооперативният. И досега в ушите ми е басовият му глас, който не можеше да бъде сбъркан с нечий друг, а също тъй паметният му еклив смях.
…По “футболна линия” били приятели с Йордан Сапунджиев, за когото писах неотдавна в “Янтра ДНЕС”. При едно от отбиванията на стария спортен деятел – вече пенсионер, в редакцията на “Борба”, когато тя вече бе настанена в сграда в двора на старите казарми, Борсуков му казал спретнато вероятно “на крак” стихотворение. Бай Йордан мигом го стенографирал, у дома си го дешифрирал, дал го на сина си Цветан. От него – у мен. Казва се “Само “Етър”.
Двайсетте реда са римувани, но нямат никакви поетични претенции. Могат да им се намерят не един и два кусура. Другаде е силата им. Че ни връщат във времето, дръпват завесата пред години, когато всяка футболна среща на “Етър” се чакаше от търновци като сбор-събор.
Отделям на края повика: “Напред и никога назад!” Не само за спорта този призив винаги е на място. И окриля. Дано и със силата на волята и духа, споени в този зов, по-бърже да дойдат и по-добрите времена и за днешния “Етър”.
Иван ТОДОРОВ
Само “Етър”
Чуйте вий, славни синове
на бой тръбата днес зове,
завет на нашите деди
умри, но в боя победи!
За славата на Търновград
напред и никога назад!
Горд ще е Асен и Петър
с футболистите на “Етър”.
Ивайло с вас ще е във бой,
със Калоян в студ и зной
не ще познайте що е крах,
ще сеете вред ужас, страх.
“Етър”, “Етър” само “Етър”,
име пълно с обая’нe
кой на пътя ти застане
го очаква разкая’нe.
Жив е “Етър” във сърцата,
в наш’те търновски души:
няма сила на земята
таз любов да задуши!
