Широко известен е мачът на „Етър” срещу именития бразилски „Сао Пауло” през 1969 г., спечелен от „виолетовите” с 2:0. В дългата и богата история на етърци обаче има и други сблъсъци с елитни клубове от Бразилия, за които се знае много малко.
„Етър” играе и два престижни мача с „Коритиба”, като в единия завършва 1:1, а в другия отстъпва с 2:0. Това става през февруари 1983 г., като любопитното е, че срещите са в Африка – в далечен Кот д Ивоар, а етърци играят под името на националния отбор на България. За това турне досега почти нищо не е писано, но „Велико Търново спорт” ще ви върне назад в историята. Дали е силен съперникът? Преценете сами – само след 2 г. през 1985 г. „Коритиба” става шампион на Бразилия!
Февруари 1983 г. „Етър” е поканен за подготовка и турнир в далечна Африка – в столицата на Кот д Ивоар Абиджан. Организатор и спонсор на турнира „Акваба” е мистър Аман – местен милионер, негов е и хотелът, в който са настанени четирите отбора – местните „Африка Спорт” и АСЕК, бразилският гранд „Коритиба” и „Етър”.
Местният спонсор естествено нарежда в единия полуфинал двата домакински отбора , а в другия „Коритиба” срещу „Етър”, за да е сигурен поне във финал за своите.
„Етър” по време на турнира в Африка през 1983 г.
Всъщност „виолетовите” остават в Африка цели две седмици. „При пристигането ни се оказа, че до първата среща остават 6 дни. Наситихме ги с интензивни тренировки. Въпреки топлото време – 30 градуса (а през деня достигаше до 40), водихме два пъти дневно занимания. Стана ясно, че се предвижда да участваме в турнир, за който от Европа сме поканени ние, от Америка – известният „Коритиба” от щата Парана (Бразилия), от Абиджан се включиха „Африка Спорт” и „Асек”, разказва след завръщането на тима старши треньорът Георги Василев.
На 15 февруари „Етър” излиза срещу бразилския „Коритиба”, който има петима футболисти – участници в националния отбор на Бразилия (Жаиро, Серджо, Лейла, Рейналдо и Параро). „Мачът бе много тежък, с много твърда игра на бразилците, те получиха 5 жълти картона. Резултата откри Рейналдо през първата част, а отново той след почивката оформи крайното 2:0”, разказва Георги Василев.
Кои играят за „Етър” в този мач? На вратата е Тенев, а пред него Хр. Михайлов, Белчев, С. Мустафов (60 Ем. Димитров), Лъхчиев, З. Минчев, Ив. Младенов (75 Б. Димитров), Н. Велков, Р. Дойчев, Ковачев (70 Кънчев), Аргиров.
За „Коритиба”: Жаиро, Джалма Брага, Аилтон, Жардел, Жоел, Единалдо (Андре), Марио Серджо, Роналдо, Лейла, Рейналдо (Жоао Карлуш), Параро (Соуза).
Голямата звезда на бразилците е Лейла, който направо е носен на ръце от местната публика по време на целия турнир.
Лейла има запазена марка за радост след гола.
Така „Етър” стига до мач за 3-4 място, в който излиза срещу местния АСЕК (Абиджан) на 17 февруари. Домакините откриват от дузпа преди почивката, но през втората част Красимир Ковачев нанизва два гола и „виолетовите” печелят мача с 2:1, а с това и третото място. Те са в състав: Тенев, Михайлов, Белчев, Лъхчиев, С. Мустафов, Ковачев, З. Минчев (30 Ем. Димитров), Велков (63 Аргиров), Дойчев, Младенов (80 Кънчев), Цингов. На финала „Коритиба” разгромява с 6:2 другия местен тим „Африка Спорт”.
В онези години футболът в Кот д Ивоар (тогава страната е известна у нас като Бряг на слоновата кост) още тепърва се развива и няма успехи. Но върви само нагоре и през 1992 г. страната печели Купата на Африканските нации, а в началото на 21 век три пъти поред се класира на световни първенства – през 2006, 2010 и 2014 г. И дава на футбола световни звезди като Дидие Дрогба и Саломон Калу от „Челси”, Яя Туре от „Барселона”…
Но с това не свършват изявите на „Етър” в далечен Абиджан. Българският отбор настоява да изиграе още един мач срещу бразилците. Милионерът-спонсор с готовност се съгласява да организира нов мач, „кариоките” също скланят. Той се играе в град Буаке, на 400 км от Абиджан.
Ето какво си спомня вратарят и национал на Бразилия Жаиро: „Лейла стана не само голмайстор на турнира, а и идол на тълпата. През цялото време скандираха в хор „Лей-ла, Лей-ла”. А гримасите, които правеше след гол, всички в Кот д Ивоар взеха да копират. Като награда за първото място спонсорът ни плати пътуване до Канарските острови.
Преди края на турнира обаче българите поискаха реванш от нас, тъй като не бяха доволни от загубата с 2:0. „Коритиба” и националният отбор на България играхме приятелски мач в град Буаке, в който завършихме 1:1”, разказва Жаиро.
Двубоят между „Етър” и „Коритиба” е на 19 февруари 1983 г., отново пред пълни трибуни. Той отново е много оспорван, но вече лишен от бразилските грубости. Голямата звезда Лейла открива резултата, но още до почивката Георги Цингов наказва отбраната и вратаря Жаиро и фиксира престижното реми – 1:1.
Георги Цингов е автор на попадението срещу бразилците.
Защо бразилецът говори за „национален отбор на България”? Оказва се, че „Етър” играе в Африка именно под това име. Така и трите му мача са записани във всички официални статистики, така и до днес присъстват в официалния сайт на „Коритиба” в сектора за клубната му история. А тя е доста богата – тимът е 37 пъти шампион на щата Парана и през 1985 г. става и шампион на Бразилия. Впрочем, от този клуб е днешният нападател на ЦСКА Евандро.
А „Етър” не за първи път играе като национален тим на България. Две години по-рано, под името „Б” национален отбор, участва на голям международен турнир в Джакарта (Индонезия), в който бие националните отбори на Мексико, Тайланд, Индонезия и прави две ремита с Южна Корея, което му осигурява първото място и огромната купа.
В официалните данни от турнира “Етър” е воден като национален отбор на България.
