100 години „ЕТЪР“
Емблемата на „Етър” е създадена още при основаването му през 1924 г. Вече сме писали за запазената в архива на Никола Илиев и оповестена преди десетина години от Ангел Ганцаров оригинална рисунка с черен туш на първата емблема. На гърба на листа с мастило е написано името „Рачо Пешев Видинлиев“, а с молив е добавено „1924 г.“.
Автор на самата емблема е самият Никола Илиев, твърди неговият внук Руен Хаджиниколов. Това се потвърди от архива му, в който са запазени няколко различни шрифта на буквата Е, който 24-годишният тогава Кольо Илиев е изпробвал и прерисувал на прозрачна оризова хартия. Накрая се е спрял на шрифта, така добре познат ни днес. Буквата Е е нанесена върху разграфени и номерирани от 1 до 6 квадратчета, за да бъде прерисувана и уголемена.
Емблемата е узаконена и подробно описана в първия Устав на „Етър“, който се съхранява в Регионалния исторически музей във В. Търново в автентичния си вид. В него в чл. 59 е записано: „Официалният клубен знак е два концентрични черни кръга, от които външният по-дебел, а в средата славянската буква „Е“. Емблемата ясно личи и на запазените от онова време снимки. Тя е видна от снимката, която публикуваме – на Симеон Друмев и Никола Илиев, предоставена ни също от РИМ – В. Търново.
„Етър“ за първи път поставя емблемата на екипите си през юни 1925 г. Сред многото документи в архива открихме любопитни неща. На 3 май 1925 г. са закупени първите официални фланелки, като са платени общо 1500 лв. Дотогава всеки играе с каквото намери, не е изключено някои да са си пришивали и емблемата.
На 14 май 1925 г. са поръчани „11 кръга от хасе за значки (б.а. – емблеми) на фланелките“, а разписка, датирана на 30 май 1925 г., потвърждава изработката на емблемите за екипите: от „Етър“ са платили 165 лв. „за изработка на единадесет значки (емблеми) за фланелки с коприна“. 11 емблеми по 15 лв., общо 165 лв., като сумата е платена от клуба за направата на някой си Ив. Мъглов.
На 25 февруари 1926 г. клубът организира благотворителен бал с маски в читалище „Надежда”, който подготвя повече от два месеца. „На балконите трябваше да падне тежестта на украсата. Услужиха ни местни търговци с разноцветни килими, които разположихме по цялото пространство на балконите. Помежду килимите сложихме и значката на клуба – „Е” (Етър)”, пише в спомените си Никола Илиев.
