(съвместна публикация на в. “Янтра ДНЕС” В. Търново и в. “Конкурент” Враца)
Неудовлетворение – това е думата, която изчерпва към момента чувствата, които остави „Етър“ сред привържениците си след края на сезона във Втора лига. Неочакваният за мнозина срив от началото на април извади „болярите“ от челната тройка и в крайна сметка ги доведе до бараж утре срещу „Ботев“ (Враца).
През есента нещата далеч не изглеждаха така…
Отборът бе поет от Веселин Великов, а задачата бе само една – първо място и завръщане. Тимът запази и по-голямата част от играчите от елита. След две загуби в началото последва уникална серия от 11 поредни мача без поражение, от които 10 победи и едно реми. Така след 14-ия кръг „Етър“ излезе еднолично първи. Нататък представянето бе на приливи и отливи, но все пак годината приключи на 2-3 място само на точка от лидера, а шансовете оставаха все така сериозни.
Още в първите пролетни кръгове обаче
започна да свети „червената лампичка“.
„Виолетовите“ печелеха макар и трудно някои от мачовете си, а в други се задоволяваха с ремита срещу по-слаби отбори. Позицията в челото се запази главно заради загубите на основните конкуренти, но играта вече никак не бе убедителна. Не бе тайна трудното финансово положение, заговори се за забавени с месеци заплати и премии.
Края на март „Етър“ посрещна като лидер с 3 т. пред втория, 7 пред третия и 9 пред четвъртия в таблицата и на цели 11 пред набиращия скорост „Септември“! Всички го спрягаха като сигурен завръщащ се в елита.
И последва ужасната серия от 5 поредни загуби… Първите две от „Монтана“ и „Струмска слава“ определено бяха странни с много слаба игра. После дойдоха дербитата със „Септември“ и „Спартак“ (Вн), в които етърци скочиха да играят, но първото загубиха заради свои индивидуални грешки, а за второто определено повлия съдийството на Димитър Димитров. За капак последва поражение и от ЦСКА 1948 II, което съвсем намали шансовете, а и публиката по трибуните на стадион “Ивайло”.
Спешно бе привлечен като спортен директор Георги Василев,
което безспорно бе добър ход. Задълженията към играчите бяха поизчистени, а в състава бяха направени куп промени, като на вратата се върна Христо Иванов, а чужденците Мартин Моран, Уилсън Фелипе и Ромеш Ивай станаха твърди титуляри. Тримата внесоха повече динамика в играта и определено допринесоха за последвалите победи. „Етър“ успя да спечели последните си три мача, но вече бе изпуснал питомното… Така се стигна и до предстоящия бараж срещу „Ботев“ (Враца), в който или ще „хване дивото“ и ще спаси сезона, или ще го провали тотално.
Двата отбора имат дълга традиция в битките си с променлив успех. В по-новата история през 2016 г. в директен спор за професионалния футбол „Етър“ спечели с 2:1 във Враца и направи голямото завръщане. После и двата тима влязоха в елита, миналата пролет обаче „Ботев“ във възлов мач би с 2:0 и стигна до спасителния бараж, а „болярите“ изпаднаха. Начело на врачанския тим бе именно Веселин Великов, който сега води етърци.
В предстоящата пак решаваща битка „Ботев“ все пак разполага с играчи от елита и с повече опит. Но практиката е показала, че в такъв тип мачове всичко е възможно. Не всичко още е загубено, а дали етърци ще заслужат с играта си в баража своето завръщане в елита – отговорът предстои.
Анатоли ПЕТРОВ, в. “Янтра ДНЕС”
ЗАЩО „БОТЕВ“ (ПАК) СТИГНА ДО БАРАЖА
Точно година след драматичния бараж срещу „Септември“ и спечелен с гол от странна дузпа, „Ботев“ пак стигна до бараж за оставане във футболния елит. Този път съперник ще е познат противник – „Етър“, с когото врачани имат доста стари сметки за уреждане.
Какво не научиха за изминалата година във Враца
Очевидно уроците от предходния драматичен сезон в Първа лига се оказаха недобре научени от футболисти, треньори и шефове, щом отборът отново трябва да се бори със зъби и нокти за елитния си статут.
Промяната започна с Моралес
А сезонът не започна лесно. Дни след спечеления бараж срещу „Септември“ старши треньорът Веселин Великов обяви, че си тръгва от стадион „Христо Ботев“ заради несъгласие с политиката на клуба и визията за отбора през следващия сезон. Тогавашният изпълнителен директор Денислав Георгиев опита да замаже скандала с приказки за „раздяла между приятели“, но и на децата стана ясно, че „Ботев“ тръгва по стръмен път, осеян с доста неизвестни. Като за начало беше привлечен Даниел Моралес – треньорът, направил с ЦСКА 0:0 на „Стадио Олимпико“ срещу „Рома“, но без особен опит в мъжки отбори. Беше афиширано, че клубът ще разчита на млади футболисти от школата и втория отбор, а за адаптацията им помогна привличането на треньора на „Ботев-2“ Радостин Александров.
Нулевото равенство срещу „Арда“ в Кърджали се прие добре, а във втория кръг футболистите на „Ботев“ се снимаха край електронното си табло след домакинско 2:0 над „Левски“ (след 2 попадения на Дориан Бабунски). Последва нов успех – 2:1 като гост над „Царско село“ и 1:1 у дома срещу пловдивския „Ботев“. Публиката се размечта, а класирането след първите 4 мача беше неочаквано – в топ 3. В Стара Загора „Ботев“ падна рутинно с 0:1, а после дръпна точка от носителя на купата „Локо“ (Пд).
Добрите новини бяха дотук
Добрите новини от есента обаче бяха дотук. Последваха загуби 1:5 от ЦСКА 1948, 2:4 от ЦСКА-София и 1:3 от „Лудогорец“. Голово равенство от 2:2 срещу „Локо“ (Сф) даде лъч надежда, но мачовете без победа продължиха: 1:3 от „Пирин“, 0:0 у дома с „Черно море“, 0:1 със „Славия“ и 2:3 от „Арда“. Нулевото равенство с „Левски“ на „Герена“ също беше прието добре, но веднага след това врачани паднаха в Пловдив от „канарчетата“ с 1:2. Краят на сезона приключи с 2 победи – минимално 1:0 над „Берое“ и шамар от 4:2 на „Лаута“ срещу „сърфовете“.
Много грешки докараха „Ботев“ до дъното
Малцина знаят какво се „счупи“ при врачани в края на миналата година, но през 2022-а добрите изяви на отбора бяха минимизирани, а 8 точки преднина пред „Царско село“ – „стопени“ от хората на Стойне Манолов. Дали защото „Ботев“ продаде на „Дебрецен“ топреализатора си Бабунски (северномакедонецът реализира 10 гола през есента) и не намери негов заместник, или сбърка подготовката със скъп лагер в Албания и тренировки на изкуствени терени, но отборът заигра като с дръпната ръчна спирачка.
Парите от АЕЦ „Козлодуй“ секнаха и това започна да тежи над отбора като дамоклев меч. Заговори се за интерес на инвеститори към клуба, но те избраха да идат в „Царско село“. Към Враца се запъти Анжело Тинто, бизнесмен от Неапол, който вече се точи за нов собственик на „Ботев“. Последвалите 5 загуби от началото на годината – 0:4 от ЦСКА 1948, от 0:4 от ЦСКА-София, 1:2 от „Лудогорец“, 0:1 от „Локо“ (Сф), 0:3 от „Пирин“, дадоха основание на управата да смени Моралес с Ивайло Димитров, който обеща, че „Ботев“ може да се спаси и без бараж. Но тръгна на „куц крак“ с 0:5 във Варна, а после взе победа с 2:1 над „Славия“. Последва ново поражение – 0:1 от „Локо“ (Сф) и равенство 1:1 с „Царско село“, заради което беше сменен от абсолютния дебютант Дженаро Йецо. Италианецът почна с поражение от „Пирин“ у дома с 0:1, последва равен от 1:1 със столичните „железничари“, нулево реми с „Царско село“ и гръмко 5:3 над странна младежка формация на „Пирин“.
Надеждата умира последна
Надеждата умира последна – на това се надяват феновете на „Ботев“, които май са единствените, които не искат отборът да изпадне. Затова момчетата със „зелени сърца“ следват отбора навсякъде и пеят, че са с него „и когато е последен, и в борба за купа“. Но истината е тъжна, защото в „Ботев“ не научиха уроците от миналия сезон, а в края на този може да платят тежък данък.
Георги АЛЕКСАНДРОВ, в. “Конкурент” (Враца)
