100 години „Етър“
Футболните дербита между Велико Търново и Горна Оряховица винаги са имали особен колорит. Съперничеството между двата града е такова, че носи особен заряд и мачовете винаги са били много здрави и въпрос на престиж и доказване както за играчите, така и за привържениците по трибуните. Десетки са и футболистите, които са легенди и на двата клуба, въпреки че това винаги се е приемало по-болезнено от феновете. Най-ярките имена са тези на Стефан Лъхчиев, Никола Велков, Бончо Генчев, Валентин Игнатов и много други.
Точно 104 годишна история имат дербитата между отборите от двата града. Като се започне още от 1920 г., през цялото това време те са играли на всички нива и в аматьорския, и в професионалния футбол.
Но на най-високо равнище дербитата са от 1987 до 1995 г., когато “Етър” и “Локомотив” (ГО) се засичат в елитния футбол. Цифрите в тях категорично са в полза на “виолетовите”, които от 16 мача са спечелили 9, три са равните, а са загубили само 4 (обща голова разлика 30:12). Етърци имат 6 победи у дома и 3 в Горна Оряховица. И четирите им минимални загуби са при гостувания, което означава, че “Локомотив” никога не е печелил мач на стадион “Ивайло” в елита!
Едни от най-ярките обаче са двете победи на “Етър” с по 4:0 на стадиона на “железничарите”. Първата става факт на 28 август 1988 г. – сезонът, в който „виолетовите“ за първи път печелят бронзовите медали. На стадион “Димитър Дюлгеров” идват 18 000 зрители, мачът се играе на електрическо осветление. Още в 4-ата минута е отсъден пряк свободен удар за етърци на 30 метра от вратата и Бончо Генчев с нисък удар промушва топката покрай стената в левия ъгъл на вратаря Данков – 0:1. В 21-ата минута Петьо Рашев получава червен картон, но и с човек по-малко, надмощието на „болярите” е осезаемо. В 55-ата минута Преслав Гетов удвоява резултата, а в края на мача се стига и до разгром. Току-що влезлият като резерва Захари Минчев в 83-ата минута забива и трети гол, а малко след това отново Бончо Генчев се откъсва срещу вратаря и мушва топката в ъгъла за крайното 0:4.
В този мач за “Локо” (ГО) играят: Данков, Манолов, Минчев, Л. Гавазов (59 Русев), Червенков, Михайлов, Илиев, Ц. Гавазов, Печикамъков, Дойчев, Чавдаров (46 Велинов).
За “Етър” излизат: Донев, Ем. Димитров, Първанов, Цветанов, Матеев (64 Банков), Рашев, Б. Генчев, Георгиев, Балъков, Киряков, Пр. Гетов (82 Минчев).
В реванша напролет “Етър” отново разгромява горнооряховци с 4:1 с нови два гола на Бончо Генчев и по един на Краси Балъков и Преслав Гетов (за гостите Русев) и печели за първи път в историята си бронзовите медали.
Най-сладката победа за великотърновските фенове обаче е на 16 март 1991 г., защото тя ознаменува и шампионската титла на “виолетовите”. 9000 души има на мача, а съдия е Костадин Пързулов. Украинският таран Игор Кислов открива за гостите още в 10-ата минута, а историята отпреди три години куриозно се повтаря. Отново етърци получават рано червен картон (на Цветомир Първанов в 30-ата минута), но отново са безпощадни и след почивката нанизват нови три гола. Георги Попиванов удвоява резултата в 59-ата минута.
Най-красивият момент в мача идва в 73-ата минута, когато Бончо Генчев поема топката още в противниковата половина, напредва на скорост и търси Димов на десния флаг. Получава отличен пас и с фамозна странична ножица покачва на 0:3. Разгрома оформя отново направилият отличен мач Игор Кислов в заключителните минути на мача. Това е 19-ият кръг на първенството – с тази победа “Етър” за първи път оглавява класирането и не изпуска първото място до самия край, за да триумфира със златните медали.
Бончо Генчев:
„Този красив гол беше от заучено положение. При комбинация по фланговете всеки от нас си знаеше мястото. Заложено е в тренировките, работя по техническите прийоми. Важно е как ще ми подадат топката, видяхте как фино и точно ми подаде Сашо Димов. Така че не забравяйте и съавтора – без подходящо извеждане няма и точен ефектен завършек. Има и нюх в цялата работа – яви ти се ситуация, длъжен си да реализираш… А мой еталон е не друг, а самият Уго Санчес. Гледам го много на видео, възхищавам му се на левачката, аз сега все още предпочитам да бия с десния крак.“
Георги Попиванов:
„И моето попадение бе отработена в учението комбинация. Важна е убедеността, че ще вкараш. Проданов така отигра топката и ме намери, че аз просто бях длъжен да я пратя в мрежата. Мисля, че донякъде действам и по интуиция. А многото ми картони са плод на огромното ми желание да се изявя и да наваксам това, което пропуснах, докато станах титуляр в отбора.“
Мачът
16 март 1991 г.
Стадион “Д. Дюлгеров” (Г. Оряховица), 9000 зрители
Съдия: Костадин Пързулов
„Локомотив” (ГО) – “Етър” 0:4
Голмайстори: 0:1 Игор Кислов (10), 0:2 Георги Попиванов (59), 0:3 Бончо Генчев (73), 0:4 Игор Кислов (82)
“Локо” (ГО): Арсов, Зафиров, Л. Гавазов, Манолов, Минчев (46 Ганев), Ангелов, Йорданов, Велев, Гюджеменов, Мустафов, Ц. Гавазов (28 Маринов).
“Етър”: Николай Донев, Пламен Проданов, Цветомир Първанов, Цанко Цветанов, Ангел Червенков, Сашо Димов, Бончо Генчев, Адриян Гайдарски (70 Генчо Генчев), Георги Попиванов (80 Сашо Христов), Илиян Киряков, Игор Кислов.