в. „Труд”, Жаклин МИХАЙЛОВ
„Етър” (Велико Търново) е класическа жертва на промените. Допреди 20 г. в старопрестолния град се играеше футбол от най-високо равнище. После някогашният пръв шампион от освободената от тоталитаризма България стигна до аматьорския футбол, а чак сега са налице силни признаци, че започва възраждане. Белег на което е почти сигурното завръщане на “Етър” в елита след 14-годишно неизвинено отсъствие.
Колкото и условни да са футболните класации, като значение за българския футбол, “Етър” е клубът, който затваря Топ 6 на най-значимите ни центрове. Веднага след софийската четворка плюс “Ботев” (Пловдив) следва историческото място на “Етър”. Това лесно се доказва от 3 факта – титлата от 1991-ва, участията в европейските турнири и постоянството на резултатите и класиранията в “А” РФГ. Извън тези цифрови аргументи стои и най-впечатляващият – цели 5-има бивши играчи на “Етър” са с ключов принос за най-големия роден футболен триумф на световното “САЩ-94”.
Три години по-рано е незабравимия за Велико Търново мач от турнира за КЕШ срещу “Кайзерслаутерн”. На 2 октомври в старата столица на България пристига актуалният шампион на вече Обединена Германия. Първият двубой е завършил с необещаващото 0:2. Това обаче е и идеален шанс за треньора Георги Василев, славещ се с тактическите си способности, и като възможности да намери като възпитаник на школата в Кьолн цаката на немците.
Мачът учудващо се играе на дневна светлина, за да бъдат спазени изискванията на немските телевизии. Стадионът е пълен – 15 000 подкрепят местните любимци. Важен и ключов факт е, че в своя първи и последен шампионски опит за летене “Етър” е лишен от 3 своите звезди. Красимир Балъков, Бончо Генчев и Илиян Киряков, са сред първите, възползвали се от свободния трансферен режим след промените у нас през 1989-а. По ирония на съдбата Балъков 21 години по-късно стана треньор на “Кайзерслаутерн”. За щастие точно за този сезон в отбора се завръща за кратко Трифон Иванов.
“Етър” не се хвърля по познатия типично български начин в атаки от първата минута. Би било фатално, защото така трудно могат да бъдат стреснати германци. Гочето е подготвил друга стратегия с много агресия в средата на терена и на практика залага на статичните положения, като най-сериозната възможност да се пропука немският защитен вал. До края на първото полувреме гостите се успокояват, че играят формален реванш, който ще узакони тяхното превъзходство. Но в 44-ата минута разбират, че са коварно излъгани, след като получават гол при меле в тяхното наказателно поле. Защитникът Ангел Червенков отбелязва, буквално връхлита върху голлинията на немците.
Втората част вече въобще не е така лежерна за гостите, в чийто редици липсва звездата Щефан Кунц. Но има сериозен потенциал – вратаря Ерман, защитника Фридхелм Функел, местната легенда – босненецът Демир Хотич, острото крило Марсел Витечек и таранът Винклер. В състава на “Кайзерслаутерн” конкретно на мача във Велико Търново най-запомнящият се футболист е чехът Мирослав Кадлец.
След почивката обаче котираният доста високо в Германия треньор Кале Фелдкамп и неговата команда треперят пред убийствената алтернатива, че втори гол за “Етър” би се оказал фатален за огромните им амбиции.
Георги Валилев е ярък почитател на модерната по това време тактическа постройка 3-5-2, но в този мач придава на отбора си още по атакуващ вариант, като на практика действа само с четирима дефанзивни играчи. Отсъства десният външен халф-бек Пламен Проданов, като средната линия е подсилена с още един човек – Пламен Петков.
Така в защита за „виолетовите” са “антените” Ангел Червенков и Цецо Първанов, заедно с “кучето-пазач” Трифон Иванов и изключително работоспособния Цанко Цветанов. В средата на терена диригентската палка е поета от дребничкия Георги Георгиев, а Попиванов е типичен разбивач. Петков и Сашо Димов дейно подпомагат надапателите. Напред са Преслав Гетов и Патрик Витанов, но двамата някак не се вписват в подчертано финия и техничен стил на “Етър” и ефективността им е доста малка.
Нападението на “виолетовите” съвсем заприличва на танкова атака с появата на трети нападател в лицето на Игор Кислов. Домакините притежават и сериозен вратар в лицето на Олег Моргун.
“Болярите” държат във въздуха “лаутерите”, като поне 3 пъти пропускат големия си шанс да вкарат втори гол и да пратят мача в продължения. Най-трудните минути за гостите са в края, когато вече се играе ва банк. И Червенков пропуска да стане герой на мача – негов удар е спасен от Ерман. А според неписаното правило, че когато не вкараш, ще ти вкарат, 2 минути след изтичането на редовното време Витечек изравнява – 1:1.
“Не стана красив мач, но немците бяха притеснени – си спомня Цанко Цветанов. – Изиграхме го строго тактически спрямо указанията на треньора Василев. Нито ние, нито немците имахме изобилие от положения, но с развоя на мача се появи надежда за чудо. Убеден, съм, че ако притежавахме в редиците си Балъков, Генчев и Киряков, щяхме да продължим напред. А си спомням, че в следващия кръг “лаутерите” участваха в истински трилър срещу “Барса”, като заличиха 3 гола пасив от” Камп ноу” и бяха на сантиметър от отстраняването на бъдещия европейски шампион. Естествено, причините да отпаднем от Кайзерслаутерн бяха най-вече в липсата на опит. Но все пак играхме достойно не срещу някой друг, а срещу първенеца на Германия, страната световен шампион по онова време. Не се предадохме без бой и показахме нашия футбол, който беше доста приличен спрямо европейските стандарти по онова време.”
Мачовете с “Кайзерслаутерн” са и началото на лебедовата песен. Типично за началото на прехода клубът се оказа изведнъж без пари на ръба на оцеляването, изпадна в миманса. Кога пак “Етър” ще играе в подобни спектакли още е въпрос без отговор.
