„Велико Търново спорт” продължава рубриката “Те играха за “Етър”. В годината до 90-ата годишнина от основаването на ФК „Етър” заедно с футболния журналист и статистик Ангел Ганцаров започнахме дълга поредица от интервюта с играчи – легенди на виолетовия отбор. Някои от тях вече не са между живите, но интервютата с тях, направени през годините, още не са публикувани никъде. Всички те ще бъдат част от бъдещата книга на Ганцаров, както и част от подготвяния от него филм за ФК “Етър”. Ще публикуваме любопитни снимки от 90-годишната история на клуба. Дължим го на всички онези, които оставиха за историята своите имена – в името на “Етър”.
Днес рубриката “Те играха за “Етър” продължава с интервю с един от славните ветерани – Веселин Бъчваров (Пукето), дадено преди няколко години.
Веселин Бъчваров – Пукето е роден на 21 октомври 1921 г. и си отиде малко преди да навърши 90 години – на 14 юли 2011. Играл е за отбора на “Етър” от 1939 до 1947 г. Интервюто с него е правено на 7 декември 2008 г. и се публикува за първи път.
– Г-н Бъчваров, кога започнахте да играете футбол, макар и неорганизирано?
– Откакто се помня, от много малък – с парцалената топка. В махалата всички момчета играехме от ранна пролет до късна есен.
– А организирано?
– Като станах ученик в гимназията, оставих парцалената топка и започнах да играя с нормална кожена. Бях в отбора на гимназията, с който участвахме в ученическите първенства. С приятели започнахме да играем на “Черничака” – игрище между двата железопътни тунела във Велико Търново, под Художествената галерия.
– Как се озовахте в мъжкия отбор на “Етър” и кога?
– На “Черничака” с приятели от махалата и съученици играехме 3-4 години. Един ден след поредната игра в края на 1939 г. при мен дойдоха двама господа и ме поканиха да отида на следващия ден на Колодрума, игрището в бившето военно училище. Казаха, че са ме наблюдавали и друг път и искаха да се включа в тренировката с мъжкия отбор на “Етър”. Аз много се развълнувах от поканата, отидох и участвах за пръв път в тренировката. Харесаха ме и така в края на 1939 г. изиграх и първата си официална среща за мъжкия отбор.
– По това време по какъв начин бяха организирани футболните срещи в нашата област и в страната?
– Страната беше разделена на окръзи. Отборите от всеки окръг играеха в първенство всеки срещу всеки. Победителите от окръзите се срещаха помежду си в две срещи при разменено гостуване. Нямаше централен жребий – играехме първо с първенците на близките до нас окръзи. И така на принципа на отпадането два отбора стигаха до финала на Държавното първенство или както се наричаше тогава – турнир за Царската купа. Който я спечелеше, беше обявяван за шампион на страната.
Мачовете се деляха на два вида – федеративни, за които говорих досега, и приятелски. Първите се провеждаха по строго определени правила – със съдия, представител на федерацията, и спортна карта, издадена и заверена след закупуване на съответната марка за всяка състезателна година от Българската национална спортна федерация.
– По това време с кои отбори от нашия окръг “Етър” играеше официални срещи?
– Срещахме се обикновено с отборите, представители на три града – Г. Оряховица, Павликени и Елена.
– Мачовете с кои отбори бяха най-интересни и оспорвани?
– Най-оспорвани бяха двубоите с Горна Оряховица – като врагове. Да загубим мач от тях, за нас беше истинска трагедия. Предполагам, че и за тях е било така, когато са падали от нас.
– Когато сте ставали първенци, в следващата фаза с представителите на кои окръзи сте играли?
– Най-често играехме с отборите от близките до нас области – Габровска, Плевенска, Ловешка, но сме играли още с първенците на Русенска и Търговищка области.
– Кой ви осигуряваше екипите и топките?
– Когато през 1939 г. започнах да играя в мъжкия отбор на “Етър”, имахме десет бели фланелки, с които са започнали да играят още през 1934 г. Отпред те бяха с една хубава буква “Е”, а отзад – с номера от 2 до 11. Тогава беше задължително за всеки пост да има номер. Аз играех дясно крило, задължително с номер 7. Вратарят с № 1, защитниците – от 2 до 5 и т.н.
– А пари получавахте ли като сегашните футболисти?
– О, тогава при нас изобщо не стоеше въпросът за пари. За нас беше щастие и една голяма чест да играем за отбора на нашия град. И да участваме във федералните мачове.
– Поне по 2-3 кебапчета не ви ли даваха след мачовете?
– Когато отивахме да играем в Габрово, например, имахме един ентусиаст, който правеше една голяма баница и във влака закусвахме от нея. Когато стигнехме в Габрово, там имаше един ресторант, където хапвахме по една чорбица и по едно кисело мляко, защото казваха, че давало сила. Това ни беше единственото, което получавахме за играта. Нямахме претенции за нищо друго. Ние се чувствахме щастливи, че играем за “Етър”.
– Някои интересни случки, свързани с футбола?
– О, много са. Едно време нямаше съблекални, сещам се за един мач в Габрово – оставяхме си дрехите до дърветата край пътя. След мача видях, че някой ми е откраднал новите обувки, които наскоро си бях купил, и така се прибрах до Търново с футболните.
– Кога беше последният ви мач за “Етър”?
– През 1947 г. в Елена. Валеше дъжд, игрището приличаше на кална нива. Към 15-ата минута при едно меле получих много лоша контузия на коляното, от която дълго време не можах да се оправя. Така на 25-26 г. приключих с футбола.
“Етър” през 1946 г. Бъчваров е шестият отляво.
