Бившият футболист на „Етър”, а след това и един от елитните български футболни съдии Величко Цончев навърши днес 75 години. Той е роден на 5 април 1942 г. в град Велико Търново. Възпитаник е на Детско-юношеската школа на футболен клуб „Етър”. Той е част от отбора на юношите старша възраст, който за първи път в историята на клуба се класира на финалите за Републиканско първенство през пролетта на 1958 г. Преди това в Русе младите етърци побеждават местния „Дунав” с резултат 3:2 и се класират за финалната четворка.
От този отбор единствен Величко Цончев е поканен в мъжкия отбор и две години по-късно, през 1960 г. той едва 18-годишен заиграва редовно при мъжете. Преди това играе и за военния отбор на Велико Търново ДНА /Дом на народната армия/, където треньор му е известният спортен деятел Георги Шопов. С мъжкия отбор в „Б” група играе един сезон – 1960/1961г., след което е пратен да отбива редовната си военна служба в град Сливен. Там също оставя ярки следи с играта си, защото играе четири сезона в местния тогава отбор „Генерал Заимов” – две години в „Б група, след като му помага да влезе в групата на майсторите, играе още два сезона със сливенския отбор в нея. Но и в този отбор за нещастие получава контузия в един мач за първенството на „А” група с „Локомотив” /София/ от футболиста на този отбор Христо Лазаров.
През 1965 г. се връща във Велико Търново и отново започва да играе за родния си „Етър”, като веднага става основна фигура от полузащитната линия на отбора. За тима записва още четири сезона – 1965/1969г. като последния сезон играе само през есенния полусезон, тъй като контузията му попречва да играе и през пролетта. Но макар и само с мачовете си през есента, той е също един от хората, които помогнаха „Етър” за първи път да влезе в „А” група. Той играе за отбора и в нея след едногодишен престой в град Трявна, където играе за местния „Ангел Кънчев” в „Б” група – сезон 1969/1970. Последният сезон 1970/1971г. като активен професионален футболист Величко Цончев играе с виолетовия екип в „А” група, след което заради неизлечимите напълно контузии, той напуска футбола в най-добрата за един състезател възраст. Последният мач в кариерата му е за победата на „Етър” в първенството на „А” група с 1:0 срещу отбора на „Николай Лъсков” /Ямбол/, играна през есента на 1970г на несъществуващото вече до ЖП-гара Велико Търново игрище „Спартак”.
След това той завършва курс за футболни съдии през същата година и се отдава на футболното съдийство. Като всички начинаещи започва от най-ниското ниво на аматьорския ни футбол, т.н. „селски групи”, за да стане по-късно елитен български и авторитетен международен футболен арбитър. Надали неговите бивши съотборници, а и по-късно колегите му – футболни съдии знаят една много интересна и любопитна подробност. Още от първия си мач в професионалния футбол като страничен рефер, той много стриктно си води дневник в тетрадка с твърди корици, която много грижливо си пази и до сега. И от нея научаваме – първият му мач като помощник-съдия в „Б” група е между отборите на „Сливнишки герой” /град Сливница/ – „Ботев” /Пазарджик/ на 18 август 1974 г., а като главен в същата група е седмица по-късно, на 23 август 1974г. между отборите на „Димитровград” и „Черноморец” /Несебър/, завършила при резултат 2:0 за домакините. В „Б” група е ръководил като главен съдия 89 срещи.
Дебютната му среща като главен съдия в „А” група е на 28 август 1977г. между отборите на ЖСК”Спартак” /Варна/ и „Тракия” /Пловдив/ – 1:2, като помощници са му също двама Великотърновски арбитри – Христо Младенов и Веселин Гецов. Общо в групата на „майсторите” като съдия има 192 мача – 151 като главен и 41 като помощник. Има много мачове, които е ръководил в двата най-популярни футболни турнира, освен мачовете за Републиканските първенства – този за Купата на Съветската армия /23 мача/, а след това и за Купата на България с 42 мача. Пет пъти му е гласувано да ръководи и най-голямото дерби в историята на българския футбол – ЦСКА – „Левски” – 5 пъти.
През 1980 г. става и международен футболен съдия, записвайки 138 мача от различни клубни турни и 7 мача между национални отбори. Най-паметни за него са срещите, които е ръководил между отборите на Англия и Шотландия, СССР – Англия, Шотландия – Испания, СССР – Дания. Но за съжаление неотшумели стари травми стават причина Величко Цончев да се раздели преждевременно и със футболното съдийство. Независимо, че по тогавашните регламентиращи документи има право да е футболен съдия до 50-годишна възраст, той спира три години по-рано.
Официалната му раздяла с футболното съдийство става на тържествена церемония на 21 април 1990г. преди срещата от първенството на „А” Републиканска футболна група, между отборите на „Етър” и „Берое” /Стара Загора/, играна на стадион „Ивайло”. На нея той е награден със златна значка на Българския футболен съюз за изключителния му принос към развитието на футболното съдийство в страната, връчена му от тогавашния президент на „виолетовите” Тошо Кръстев. Отличните му изяви и като международен съдия, също не остават незабелязани и той е награден с най-високото отличие в международното съдийство – златна значка на Международната футболна федереция /ФИФА/. Тя му е връчена през 1982 г. от Председателя на съдийската комисия към българския футболен съюз по онова време Ганчо Фотев, също на специална церемония преди мач на „Етър” на стадион „Ивайло”.
След като приключва и със съдийството, Величко Цончев продължава да работи успешно и като ръководител в тази област. Близо 10 години е член на Изпълнителния съвет на Футболно-съдийската колегия към централата на Българския футболен съюз в столицата /1990-1993г. и 1997-2003г./ и Председател на Съдийската комисия към Зоналния съвет на БФС – Велико Търново /1990-1992г. и 1997-2002г./. Много добър футболист, намерил място сред 10-те най-добри спортисти на Велико Търново за 1967г., заслужил съдия, носител на златните значки на Международната и Европейските футболни федерации /ФИФА и УЕФА/, почетна значка и златна статуетка на Българския футболен съюз, принципен ръководител в българското футболно съдийство, стриктен в работата си като контрольор в отдел „Технически прегледи” към КАТ – Велико Търново и служител в Общинска фирма „Спортни имоти” в старата столица – това е Величко Николов Цончев, който днес стана на 75 години!
Ангел Б. Ганцаров
Източник: etarvt.bg
