Когато „Етър“ газеше под диригентството на Шпайдела
Има един треньор, чието име не се споменава толкова често като принос във „виолетовата“ история, колкото заслужава. А всъщност именно той е човекът, който дава самочувствие на „болярите“ че могат да са един от най-силните извънстолични тимове, вкарва ги през 1981 г. в „А“ група. И най-важното – неговият престой във В. Търново е ключов за изграждането на отбора, който по-късно ще стане шампион на България. Това е Васил Методиев – Шпайдела, един от най-големите български треньори.
Роден на 5 януари 1935 г., играе като десен защитник в “Академик” (Сф), “Локомотив” (Сф) и “Добруджа”. С “железничарите” става шампион през 1964 г. Има и 17 мача за националния отбор. Заради мъжката му игра му лепват прякора Шпайдел, на името на прочутия германски генерал, командвал южните армии във Втората световна война. Кариерата му като треньор е още по-генералска. Дългогодишен наставник на „Локо“ (Сф), който извежда до титлата през 1978 г. и до 1/4-финал за Купата на УЕФА. На три пъти треньор на „Левски“, с който става шампион през 1984, 1985 и 1988 г…
Но да се върнем на 1979 г., когато „Локо“ (Сф) елиминира „Динамо“ (Киев) в евротурнирите в мачове, които се помнят и разказват до ден-днешен. След победа с 1:0 у дома с един брилянтен Начко Михайлов на Методиев е наредено да загуби реванша. Недопустимо беше в онези години да отстраниш отбор от СССР, при това в срещи с много нерви… Шпайдела обаче го прави. Партията е вбесена и го уволнява, защото „се държал зле със съветските другари“.
Същата есен начело на „Етър“ е Иван Колев, който търпи провал – отборът е последен в есенното класиране с нищожни шансове да запази мястото си в елита. Ването е отпратен от В. Търново, а през зимата шефовете поканват именно Васил Методиев.
Шпайдела запрята ръкави и започва здрава работа. Освобождава куп футболисти, а привлича голаджията Радия Дойчев от „Сливен“, централния бранител Христо Белчев от „Берое“, Красимир Ковачев от „Миньор“, а от „Чумерна“ (Елена) се връща юношата на етърци Ивелин Младенов. През пролетния полусезон „Етър“ прави и невъзможното да се измъкне от дъното. Мизерните 7 т. от есента обаче се оказват решаващ фактор. Напролет „виолетовите“ взимат 4 победи и 5 ремита, но изоставането е голямо и в крайна сметка изпадат, като не им достигат само 4 точки.
Чест прави обаче на Васил Методиев, че остава да води тима в Северната „Б“ група. „Шпайдела тогава направи „Етър“! Отборът оттогава има растеж, благодарение на Методиев. С него започнахме истинска работа Ставаше сутрин в 5 ч., гледаше какво е времето и така правеше тренировките, а те бяха изключително тежки… За мен той е най-добрият треньор в България – от цялата ми кариера! Работил съм с Яцек Гмох, с Пържелов, с Василев, Семко Горанов, но за мен Васко Методиев е номер едно! Той показа пътя на Георги Василев, който му беше помощник и после наистина има огромна заслуга за шампионската титла“, разказа Георги Цингов. „После искаше да ме вземе в „Левски“, но му казах: „Бате Васко, по-добре първи на село, отколкото втори в града…“
Методиев е човекът, който създаде нещо ново в „Етър“, потвърди думите му Красимир Калчев. „За мен също Шпайдела е най-големият треньор. Мен ме преквалифицира от халф в ляв бек. Голям мотиватор и психолог, голям тактик – на всеки намери точното място в отбора. Каквото и да кажа за него, ще бъде само в положителен аспект. Имаше големи проблеми с местната власт. Но направи така, че „Етър“ да изглежда много по-добре във времето напред. Ние бяхме много добър колектив, а стадионът беше пълен“, сподели Калчев.
„Етър“ е като преобразен. Започва да трупа победи и ремита, като особено запомнящи се са 5:0 над „Калиакра“ (по два гола на Иван Ненчев и Георги Цингов и един на Даскалов), 7:0 над „Лудогорец“ с хеттрик на Цингов, 4:0 в Михайловград (б.а. Монтана) над „Септемврийска слава“… Великотърновци завършват есента с убедителен аванс на върха – 8 т. пред втория „Шумен“.
И пролетта носи убедителни игри и победи, като не можем да пропуснем внушителното 5:1 над „Локомотив“ (ГО). Три от головете вкарват двама бивши локомотивци – Б. Димитров и Лъхчиев (2), останалото свършват Цингов и Дойчев, а чак в последната минута Ц. Гавазов бележи почетен гол за гостите. До края на сезона разликата е толкова голяма, че влизането не подлежи на съмнение. „Етър“ завършва първи с 62 т., цели 9 повече от преследвачите „Шумен“ и „Академик“ (Свищов)…
„Бях голмайстор на отбора. Когато свърши първенството, получих оферта от “Левски”. Не един, а три пъти идваха негови представители да ме агитират да отида при тях, но аз и сега не съжалявам, че отказах. Уважавах хората, които ме приеха да играя в отбора от родния ми град“, спомня си Ивелин Младенов.
„Болярите“ отново са там, където им е мястото – в „А“ група. Отборът е поет от младия треньор Георги Василев – върху основата, създадена от Методиев, започва да надгражда и създава отбора, който ще мачка през 80-те години и ще стигне до шампионския връх!
А Шпайдела отива в „Пирин“, когото също безапелационно извежда до елита, после започва и неговата незабравима „синя приказка“ в „Левски“… Васил Методиев си отива от този свят на 84-годишна възраст на 29 юли 2019 г. Обичан и уважаван от отборите, в които остави следа с респектиращите си треньорски умения, един от които бе и нашият „Етър“.
