Съдът постанови да бъдат отменени изцяло заповедите на дирекция “Социално подпомагане” – Ловеч, касаещи въдворяването на три от четирите дица на семейство Елена и Димитър Дюлгерови в центрове от семеен тип. Според същото решение ловешкото “Социално подпомагане” се задължава и да плати на основание чл. 143, ал. 1 на Дюлгеров-старши разноските по делото в размер на 230 лв. Това гласи решение от 31 януари т.г. на Трети състав с председател Йонита Цанкова на Административен съд Ловеч. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Трите непълнолетни деца, които са перспективни шахматисти на ШК „Етър” и шампиони на страната, бяха изведени от дома им в ловешкото с.Дренов , след сигнал до Агенцията за социално подпомагане от майка им Елена, в който тя обвини съпруга си Димитър във физически и психически тормоз над децата. Със заповеди на ловешкото “Социално подпомагане” те бяха настанени в центрове от семеен тип, както следва: 13-годишният Волен – в гр. Исперих, 15-годишната Елена – във В. Търново, а 16-годишният Димитър – в Плевен. Днес от четирите деца при бащата Димитър е единствено 19-годишната Стефка.

Според съда отмяната на трите заповеди на “Социално подпомагане” – Ловеч е задължителна заради допуснати “нарушения във формата на трите административни акта във връзка с изискването на чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Никъде в тях не се сочели конкретни фактически основания за издаването им. Нещо повече – посоченият в трите заповеди сигнал с вх. № ЗД-94 ЕЕ/0001/11.01.2013 г. не е индивидуализиран достатъчно, като не е посочено от кой, как и къде е подаден този сигнал.

Освен тези нарушения съдът приема и че липсват доказателства за упражнено физическо насилие от Дюлгеров над трите му деца. За такова насилие не са свидетелствали нито личния лекар на Дюлгерови д-р Константин Попов, нито психолозите и социалните работници, работили с децата в трите различни центрове от семеен тип.

В хода на съдебното разследване е установено и че в “продължителен период от време двамата родители са били на едно и също мнение по отношение на недопускането на децата до училищна среда, което е станало повод и за ограничаването на родителските им права с влязло в сила решение № 52 от 08.03.2011 г. по в.гр.д. № 462/2010 г. на ЛОС. Делото относно ограничаването на родителските права на двамата родители е било спирано от съда именно с цел да се даде възможност на родителите да запишат децата на училище, което двамата родители са отказали, поради което и производството е било възобновено и е постановено соченото по-горе решение за ограничаване на родителските им права на основание чл. 74, ал. 1 от СК.

В нито едно от протеклите до момента съдебни производства /водено е и производство по чл. 12 и чл. 15 и чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие срещу двамата родители/ не е бил установен друг проблем, а още по-малко физическо насилие над децата, освен недопускане на децата до училище. Винаги двамата родители са стояли твърдо един до друг срещу становището на Дирекция “Социално подпомагане” – Ловеч, както и всички останали институции, които от 2004 г. насам са били ангажирани с проблемите на семейство Дюлгерови.

Съдът намира, че не съответства на закона и начинът, по който трите деца са били изведени от дома си в ловешкото с. Дренов и транспортирани до съответните ЦНСТ в трите различни населени места. Установено е, че децата са извадени от къщата им в отсъствието на баща им, които по това време е бил в РУП- Ловеч. За съда няма обяснение и защо след това трите деца също са заведени в ловешката полиция, откъдето те били поети от служители на Дирекция “Социално подпомагане” – Ловеч. Необяснимо за съда остава и кое е наложило всяко дете да се предава с отделен протокол на отделен социален работник, който с автомобил на РУП- Ловеч да го транспортира до съответния център от семеен тип.

Установено е по делото, че по-голямата сестра на децата пълнолетната Стефка, при отсъствие на майката на децата, която от дълги години работи основно в чужбина, е изпълнявала много от типично женските функции в домакинството на децата. При това положение е необяснимо, че към момента на отделянето на децата от домът им в с. Дренов по-голямата им сестра Стефка също не е била до тях, а е била заедно с баща си в РУП- Ловеч.

Текст и снимка: БЛИЦ