Треньорите на „Етър“ (поредица)
След Стоян Петров в последните години на миналия век „Етър“ е воден последователно от Георги Цингов, Радия Дойчев, Красимир Калчев, но в крайна сметка изпада от елита. И във втория ешелон обаче пропадането продължава и не могат да го спрат повиканите последователно от столицата наставници Кирил Ивков и Спас Джевизов. Последният получава покана да оглави ЦСКА и отново на мостика застава Ради Дойчев.
През 2002 г. с амбиция да възродят футбола бизнесмените Радослав Владев и Красимир Гърдев създават ПФК „Етър 1924“. Негов първи треньор е Кирил Рабчев, с който още първия сезон отборът влиза в професионалния футбол. Рабчев е юноша на „Етър“, играч със сериозен принос за мъжкия отбор в „А“ и „Б“ група, водил е и „Локо“ (ГО). В средата на следващия сезон обаче той напуска и след като в 3 мача тимът е воден от Стефан Атанасов, от 12-ия кръг начело застава Валентин Игнатов с помощник Велин Кефалов.
Вальо Игнатов е роден на 21 април 1966 г., юноша на „виолетовите“, играл дълго време за първия отбор в „А“ и „Б“ група. Той е легенда и на „Локо“ (ГО), преди това е бил и в „Славия“. Играе и в Гърция, Кипър, Португалия.
На 36 години Игнатов прекратява кариерата си във „Видима-Раковски“ и през есента на 2003 г. оглавява „Етър 1924“. В първия си сезон в „Б“ група „виолетовите“ завършват на осмото място. Основни фигури и с най-много мачове са Марин Стефанов, Цветан Ганев и Ивайло Йорданов – Шеки, който е и голмайстор на отбора.
През сезон 2004/2005 г. отборът продължава да е в средата на класирането, но големият му удар е в турнира за Купата на България. Там всеки жадува да играе с грандовете, а точно това се случва на етърци, които не само срещат „Славия“ и „Левски“, а дори правят сензация. Най-любопитното е, че Валентин Игнатов прогнозира жребия и предсказва имената и на двата съперника!
В първия кръг „Етър 1924“ елиминира с 2:0 „Доростол“ (Силистра). „Искам в следващия кръг „Славия“, обявява Игнатов, който е бивш кадър и на „белите“ точно от шампионската за „болярите“ 1991 г. Пада се точно „Славия“… Велико Търново отдавна жадува да види на „Ивайло“ класен отбор. На 27 октомври 2004 г. централните трибуни са пълни, има близо 5000 зрители. Съперникът разполага с национали като Чавдар Янков, Благой Георгиев, още Йордан Петков, Мечечиев, Йованович…
На вратата за “болярите” пази Ивайло Модев, в защитата са Цветан Ганев, Орлин Бориславов, Даниел Йорданов и Марин Стефанов, а пред тях – Илко Трифонов, Свилен Василев, Мариян Генов. Атаката водят Стефан Иванов, Ивайло Йорданов – Шеки и Ивайло Димитров. По-късно в игра влизат Росен Ванков и Янко Игнатов. В 49-ата минута 20-годишният Стефан Иванов поема топката в своята половина, напредва и от 25 метра я праща в долния десен ъгъл – 1:0. Следва здраво съдийско подпиране за гостите, червен картон за Свилен Василев, но етърци удържат резултата и елиминират „белите“.
Сензацията е факт, а на следващия ден треньорът им Ангел Джамбазки е уволнен. А Валентин Игнатов обявява пред националните медии: „Искам „Левски“! И пак познава. На 1/8 финалите е истинска еуфория – незапомнените за новия век 10 000 (!) души идват на „Ивайло“, феновете правят уникални хореографии. Гостите, водени от Мъри Стоилов, се оказват „висока летва“ за етърци и печелят с 3:0, като два гола вкарва Лусио Вагнер, а третия добавя великотърновският кадър Тодор Колев. „От десетилетиe не са идвали толкова хора, стадионът беше пълен. Това бе нашата цел, а момчетата се докоснаха до големия футбол. Тайно се надявах на нова изненада, но „сините“ бяха много мобилизирани“, споделя след мача наставникът.
Игнатов започва начело на „Етър 1924“ и следващия сезон 2005/2006 г., но малко след началото е заменен от Никола Велков. А Вальо заминава за Кипър, където живее и работи до ден-днешен. Но твърди, че за „Етър“ би се върнал „даже от Аляска“.
Той е един от малкото играчи и треньори, които имат статут на легенда и в „Етър“, и в „Локо“ (ГО). „Постигнал съм го с много труд и с добро държание към хората. Когато човек дава всичко от себе си… Другите, когато отиваха да играят за пари в чужбина, аз се връщах да помагам и на “Етър”, и на “Локомотив”. А имах предложения за тройно повече пари. Може всичко на този свят да ти вземат, но любовта на хората никой не може да ми я отнеме. Любовта на два града – не е лесно, все едно “Левски” и ЦСКА да обичат един футболист. Уважението на хората е най-важното за мен, защото то се гради с години“, казва Валентин Игнатов.
