Площад Алеко, 13.03.2022
Автор: Андриян Илиев
Отборът на Петър Станков, Иван Нончев, Никола Москов, Пламен Вълков, Атанас Борисов, Николай Джаров, Бранимир Матеев, Боян Стайков, Юри Стоименов, и други живи и Бог да прости небесни легенди постигна немислимото и се закотви на последното място във „В” група!
„Академик”, който е събирал някога над 30 000 зрители на градския стадион в Свищов загуби дунавското дерби срещу „Бдин” Видин пред стотина ентусиасти и се сгромоляса на дъното на дивизията. Това е най-слабото му класиране в цялата история, започнала на паметната дата 10 ноември 1949 година!
Оттук нататък започва единствено битка за оцеляване във „В” група, нещо, което героите, завладели Трявна на паметния 5 юни 1976 г. едва ли биха могли дори да си представят.
Отборът, непобеден в историята си на местен терен от националните грандове „Левски” и „ЦСКА” днес се бори да не изпадне в селските групи, където би се съревновавал с тимове на населените места от общината и областта, чиито състезатели в годините назад даваха агне за билет за мачовете му и се редяха на опашки за автографи пред легендите на онзи студентски „Академик”, които по-старите привърженици още помнят!
Каквито и да са оправданията на общинската управа и клубното ръководство те едва ли могат да дадат успокоение на малцината почитатели на иконата на студентския футбол, който излезе в мача срещу „Бдин” само с един студент в състава си! Отдавна „Академик” се отказа от своята най-силна черта – академичния облик и от национален студентски отбор се превърна в малка местна провинциална работилница за успели и неуспели „таланти”. „Академик” (поне официално) отдавна е „общински”, а не „студентски” отбор, какъвто винаги е бил в годините назад. Той постепенно се сви от национално до междурегионално, после до областно и накрая до градско-селско ниво, за да покаже, че нищо лошо не е забравено и нищо добро не е научено.
Както и Свищов впрочем, който от град се превърна в квартал на село Царевец, преживявайки демографски апокалипсис, без аналог в България през последния половин век.
За тези, които все още не осъзнават мащабите на тази трагедия ще кажа следното – провалът на „Академик” е символичен, той е израз на пълната атрофия на защитните механизми на нашия град, погубващ паметта си в нехайната немара на ежедневието, изпращащо посланието „карай, и това ще мине”. Защото „Академик” е възпитание, отговорност чест и почит към имената на тези, които създадоха историята му, въплътиха се в нея и чиято памет сегашни безхаберници поругават!
От години кметът Генчев не е посещавал мач на „Академик“, което е повече от символично. Разделението между бизнеса и спонсорите е навсякъде – и в детските формации, и в юношеските гарнитури. Стопанска Академия дори няма „свой” отбор, въпреки, че именно „Академик” би следвало да участва и в студентския шампионат! Всичко това се отразява в крайна сметка и в резултатите на представителния отбор. На всички трябва да бъде ясно, че мъжкият състав на „Академик“ не може да бъде начален курс за футболни умения и опитно поле за експерименти. Последното място в класирането във „В“ група просто е логична последица на всички описани проблеми и процеси и провокира логичния финален въпрос – колко още мъка ще се стовари върху главите на нещастните свищовски запалянковци и ще инкасира ли настоящия състав най-големия позор в историята на клуба?
Андриян Илиев – юноша и бивш вратар на „Академик”, възпитаник на Стопанска Академия, привърженик на отбора от детските си години, спомоществовател на преките излъчвания на мачовете на „Академик”, които отразява „Площад Алеко”
