Image_9525489_500_0

100 години „Етър“

Днес се навършват 36 години, откакто легендата на „Етър“ Трифон Иванов дебютира в националния отбор на България. При това – с гол, въпреки че е защитник и влиза като резерва. С попадението му „лъвовете“ правят 1:1 срещу тогавашия ГДР.

Датата е 13 април 1988 г. Българският национален отбор, предвождан от Борис Ангелов, приема в контролна среща представителния тим на ГДР. Двубоят се играе на стадион “Девети септември” в Бургас, а на трибуните присъстват близо 20 000 зрители.

Тарторите са Борислав Михайлов, Николай Илиев, Пламен Гетов, Наско Сираков, Любо Пенев, Христо Стоичков… 22-годишният Трифон Иванов още е футболист на „Етър“, а световният футбол тепърва ще чува за него. И понеже още няма дори свой автомобил, а баща му не му дава колата си, Туньо се качва на влака и пристига в Бургас. Посрещнат е с иронични усмивки от националите.

В мача, естествено, е резерва. Немците повеждат преди почивката с гол на халфа Йорг Щюбнер за 0:1. В 60-ата минута Борис Ангелов вади от игра мотора в халфовата ни линия Аян Садъков, като преди това пита Туньо може ли да играе и като полузащитник. „Ами че това ми е силата – да играя като полузащитник!“, изстрелва в отговор Трифон Иванов и се появява на терена.

Тече 82-ата минута, когато следва центриране от корнер, а втурналият се в атака етърец скача високо и забива топката с глава във вратата на двуметровия страж Бодо Рудвалайт – 1:1!

А сега да се върнем към спомена на самия Трифон Иванов за този дебют, който той разказва за „Код спорт“ в последното интервю в живота си.

„Дебютирах за България с гол. Бях обещал, че ще го направя, а всички ми се смееха. Ще разкажа една куриозна ситуация. Тогава пътувах с влака, понеже нямах кола, а баща ми не ми даде неговата. Пристигам в Бургас, където е лагерът. Всички футболисти са си дошли с колите – Наско Сираков, Боби Михайлов, Ради Здравков…

Влизам, те тъкмо се хранят и ми викат: „Какво, бе, момче? Кажи!“ Казвам: „Идвам да играя в националния отбор.“ Питат ме откъде идвам, а аз им казвам, че ще им покажа на тренировката. Наско беше измислил, че идвам от горите тилилейски, защото тогава бях с дълга коса. Започна мачът, влизам второто полувреме като полузащитник. Викам: „Това ми е силата – да играя полузащитник!“

Наско застава да центрира една топка от ъглов удар и аз отивам напред. Викат ми: „Ти къде, бе?“ Казвам: „Да вкарам гол.“ Отвръщат ми: „Абе, бягай оттук! Стой отзад!“ Наско центрира, скочих и туп – 1:1 срещу ГДР. Бягах и толкова се радвах, а те останаха без очи…“

Илиян Киряков също отлично си спомня този мач: „С Трифон бяхме в една стая. И като тръгвахме от стаята за мача, докато се обличах, видях една стотинка под стола и не я вдигнах, не й обърнах внимание. Излязох първи, а Трифон още се оправяше. Свърши мачът и аз му викам на Трифон: „Браво, добър дебют“, а той: „Да знаеш, преди срещата видях една стотинка под стола и си викам, ще си я взема за късмет“. Отвърнах, че аз също я видях, но не я взех. А той си я взел и тя му донесе късмет, дебютен мач с гол. Това няма да го забравя никога.“

Борис Ангелов пък си спомня пред в. „Българска армия“: „ГДР по това време беше много силен състав. Това за мен беше вторият мач като национален селекционер, исках да изпробвам различни варианти. Отлично познавах качествата на Трифон, тъй като следях много внимателно отбора на “Етър”. Преди това в юношеския и младежкия национален отбор виках доста момчета от този тим – Балъков, Киряков, Данков, имаше един Георги Иванов (б.а Георги Георгиев). За съжаление, не можех да вземам Трифон, защото той е роден на 27 юли. По онова време правилникът на УЕФА разрешаваше да играеш в юношеския и младежкия тим само ако си роден след 1 август. В БФС спазвахме тези правила, макар че ставаше дума само за четири дни. После обаче излезе късметът на Трифон с добрите му игри и работата на един много добър треньор като Георги Василев. Така дойде и тази повиквателна. Трифон беше изключително позитивен. Беше много весел човек. Всичко, което споделяше, минаваше през шегата, през усмивката. Винаги създаваше много добро настроение. Такъв беше Трифон. Около него се въртяха всички интересни неща, които се случваха в отбора, в съблекалнята. Все нещо ще измисли, ще репликира…”.

В следващите 10 години Трифон записва 76 мача с националната фланелка, като става автор и на други незабравими голове, включително умопомрачителното воле при успеха с 3:0 като гост на Уелс и победното попадение срещу Русия, осигурило ни визи за Мондиал’1998.

 

339334753_6079443995443915_3567517271242598040_n

Тагове: