„Треньорите на „Етър“ – така се нарича новата поредица, която започваме днес. Много са легендарните футболисти на „виолетовия“ клуб и много е писано за тях, но не бива на заден план да остават треньорите, чийто принос е не по-малък за успехите през тази вековна история. Безспорно най-често споменаваните имена са тези на Георги Василев, изградил тима за шампионската титла, и на Йордан Томов – Коми, извел отбора до първото влизане в „А“ група. Но в „Етър“ са работили още десетки доказани имена, които ще бъдат героите в нашата поредица. Имена, които трябва да бъдат помнени.
Всъщност до средата на миналия век ролята на „треньор“ в съвременния смисъл не е съществувала по начина, по който я познаваме днес. В ранните години на българския футбол подготовката и тактиката често са били отговорност на капитаните на отборите или на спортните комисии към клубовете.
Едно от първите имена е на Никола Чантов – човекът, който през 1909 г. запознава младите ентусиасти с правилата на футболната игра, които носи от Цариград. Роденият на 13 юли 1893 г. Чантов учи младежите как на играят на поляната на Картала, а през 1919 г., когато е вече 26-годишен, е сред основателите на Младежкия спортен клуб. Той е първият им учител, треньор и съдия – показва им как да водят топката, да провеждат солови акции, да играят с глава…
Играе като централен нападател и дълги години Чантов е най-техничният състезател на МСК, „Слава“ и „Етър“. Към края на 20-те г. спира състезателната си дейност. През май 1931 г. заедно с д-р Янко Антонов – Бомбето, и Сава Друмев оглавяват Спортния комитет на Търновска област. Насочва се и към съдийството и става елитен рефер. През 1931-1932 г. Чантов вече свири мачове от държавното първенство и Царската купа, а от 1945 до 1949 г. е председател на Съдийската колегия във В. Търново, но не спира и в следващите десетилетия да бъде близо до „Етър“.
В ролята на треньор може да бъде посочен и друг от основателите на МСК и „Етър“ – Никола Илиев. За неговата роля в създаването на клуба също е писано много. Според неговата автобиография той е и човекът, предложил името „Етър“ през 1924 г. Никола Илиев над десет години е вратар на отбора, пази и в първия официален мач, игран на 6 юли 1924 г., когато етърци побеждават с 3:2 „Борислав“ (Лясковец). Едновременно е и завеждащ спорта в клуба, домакин и какво ли не, а думата му има тежест…
Другата водеща фигура в отбора е д-р Янко Антонов – Бомбето. Дълги години като капитан на „Етър“ поддържа желязна дисциплина. Държи извънредно много на физическата подготовка. В игрището е неуморим, такова спортно трудолюбие изисква и от останалите играчи. Но реално отборът по това време няма треньори, а е бил воден по-скоро от своите лидери на терена, тъй като професионалните треньорски щабове започват да се налагат в България едва в средата на века.
В нито един от уставите на „Етър“ от тези години, а и на предишните клубове МСК, „Слава“ и „Виктория“, където са подробно и поименно изброявани ръководствата и длъжностите, обаче не е посочвана функцията „треньор“. За първи път тази длъжност се споменава едва през 1944 г. Поради бомбардировките в София през пролетта на същата година някои от най-добрите български национални футболисти са евакуирани в Търново. В „Етър“ идват легенди като Божин Ласков – Попето, Васил Спасов – Валяка, Георги Пачеджиев – Чугуна, Драган Георгиев, Янко Янков и редица други.
Идват и с треньор – Асен Панчев! Роденият през 1906 г. нападател и легенда на „Левски“ има цели 41 мача в националния отбор и е първият играч, вкарал хеттрик за България. Един от най-известните футболисти в миналото, като ляво крило се отличава с техника, бързина, дрибъл на скорост, изненадващ и точен удар. След тежка контузия през 1937 г. става треньор и ръководи тима на „Левски“ в шампионския му дубъл през 1942 г.
В началото на 1944 г. идва в „Етър“ заедно с евакуираните играчи на „сините“ и на „АС-23“, сформират стабилен отбор и стават категоричен областен първенец, след като на финала през лятото бият и в двата мача ЖСК (Горна Оряховица) с 3:2 и 3:1.
В елиминациите за титлата в първия кръг „Етър“ почива, а във втория се пада срещу СП 39 (Плевен). На 20 август обаче губи като гост с 3:0, а реваншът в Търново е на 27 август 1944 г. – дни преди промените! “Етър” печели с 3:2, но това е недостатъчно. На 1 септември идва на власт правителството на Константин Муравиев, което е планирано като кабинет на националното спасение. То веднага спира всички спортни прояви и първенството е прекратено.
Ето какво си спомня за тези години нападателят Драган Георгиев: “Постъпих в казармата през 1943 г., в Първи артилерийски полк в София се събрахме в една батарея с център-нападателя на “Левски” Божин Ласков – Попето. Батарейният командир капитан Диловски ни пускаше за мачовете на АС 23 и “Левски”. Двамата заминахме да учим в Школата за запасни офицери във Велико Търново. Там играхме в отбора на “Етър”. На 17 септември 1944 г. прехвърлиха школата ни край Княжево”. С това приключва и периодът на столичните легенди в „Етър“. А самият Асен Панчев през 1945 г. става футболен съдия.
След многото структурни промени, дошли с новата власт, се създават редица ведомствени отбори в Търново, а „Етър“ връща името си чак през 1957 г., когато официално за негов старши треньор е утвърден Христо Миланов – Рилето (за него – в следващия брой на поредицата!)
