IMG_1598-Copy-copy

Нападателят на „Етър” Тодор Колев е оптимист за бъдещето на отбора в Първа лига. Ето какво разкри 37-годишният нападател:

– Тошко, стабилизираха ли се нещата в „Етър” след по-трудното начало на сезона в Първа лига?

– Да, отначало беше малко по-трудно. Имаше много нови момчета. Първите две домакинства ги изиграхме на неутрален терен в Ловеч и всичко това оказа влияние. Беше тежко, но в последните мачове нещата си дойдоха на мястото и отборът започна да печели.

– Какво влияние оказа завръщането на “Ивайло”?

– Голямо. Все пак това е домът на „Етър”. Вижда се и от резултатите. Бихме Пирин Благоевград, направихме равен с Ботев Пловдив. Надявам се с победите и добрите игри хората да продължат да идват на стадиона. С по-добрите резултати ще има и повече публика. За съжаление това е реалността и зависимостта у нас. Примерно, когато играех в Германия за Алемания Аахен, имахме период с 3-4 поредни загуби, но стадионът винаги беше пълен 20-25 хиляди души.

– През лятото бяха привлечени доста опитни футболисти – Веселин Минев, Венци Василев, Сашо Александров, наскоро и Георги Сърмов. Какво носи това на отбора?

– Рутина. Има и добри млади играчи. Направихме хубава сплав и мисля, че отборът израства с всеки изминал мач. За мен лично ни липсва малко по-голямо самочувствие. Но вярвам, че с мачовете ще го добием. По-опитните помагаме с каквото можем. Лошото е, че Веско Минев и Сърмов имаха контузии и това се отрази. Играчи с много опит в родния елит и в чужбина. Трябва ни още малко време за да напаснем нещата. Мисля, че ще се получи. Нужно е търпение и воля.

– Каква е основната задача пред отбора и докъде могат да стигнат силите на „Етър”?

– Целта е да се спасим от изпадане. Да не бъдем асансьор и веднага след влизането да се върнем във Втора лига. Търново заслужава футбол с елитна марка. Ще гоним колкото се може по-предно класиране – 7-8-о място. Въпросът е отборът да се утвърди в Първа лига.

– Със Станислав Генчев сте били и съотборници, а сега ти е треньор. Какво е мнението ти за неговата работа?

– Той е от младата вълна български треньори. За него мога да кажа само хубави думи. Тепърва започва да се развива в този занаят. Няма да му е леко, но има много качества. Вижда добре играта. Държи на режима и дисциплината. Още като футболист беше голям професионалист. Такъв е и като старши треньор.

– Стана въпрос за режим, професионализъм и дисциплина. Как успяваш да играеш на ниво в елита на 37 години?

– Това зависи от самия човек. Как живееш извън тренировъчния процес. Как се поддържаш. Аз се чувствам добре. С каквото мога, помагам на Генчев и момчетата.

– Наскоро бе стигнал до четвърта дивизия – риташе за Дебелец. Мнозина смятаха, че ще приключваш с футбола, но ето, че отново си в елита. До колко години смяташ, че можеш да играеш?

– Бях решил да помогна на Дебелец и поддържах форма. Така, за себе си. Но дойде предложението да се върна в „Етър” и приех. Мисля, че освен този мога да изиграя още един сезон.

– Как си с алкохола и цигарите, позволяваш ли си?

– След мач мога да изпия една-две чаши вино, но като цяло не пия твърд алкохол. Може би затова играя на 37 години в елита (смее се). По отношение на храненето е обичайното – пилешко, телешко, риба. Цигари твърдо не. Никога не съм пушил.

– Ще успее ли някой най-после да спре Лудогорец? Как ти се виждат нещата в Левски и ЦСКА?

– Трудно ще е. Лудогорец разполага с много силни чужденци, а и организацията им е на доста добро ниво. На Левски на този етап и с тези футболисти ще му е трудно. С идването на Делио Роси има някакъв напредък, но ще е нужно време. Още не са играли нито с Лудогорец, нито с ЦСКА. След като минат тези сблъсъци, може да направим по-сериозна оценка. ЦСКА разполагат с качествени футболисти и играят добре. Това ще са трите отбора, които ще се борят за титлата. Хубаво е да има по-сериозна конкуренция в битката за първото място.

– Като нападател как оценяваш Фернандо Каранга от ЦСКА?

– Има хубави качества. Голаджия. Добре търси топката в празни пространства. Мисля, че е един от добрите чужденци в Първа лига. Такива трябва да се привличат.

– Съжаляваш ли, че не хвана повече от силните години на Лудогорец, че не се задържа по-дълго в Разград?

– Не, за Лудогорец не мога да съжалявам. Може би съжалявам, че не подписах нов договор с Левски през 2005-а, защото на другата година те играха в групите на Шампионската лига. Наско Сираков и Мъри Стоилов ми предложиха нов двегодишен контракт, но аз не го приех. Тогава може би съм сбъркал. Но в Славия после имах хубави години и ме продадоха в Германия на Алемания Аахен.

– Очакваше ли, че проектът “Лудогорец” може да се развие до такава степен, че да е шесткратен шампион и два пъти да играе в групите на Шампионската лига и два пъти в тези на Лига Европа?

– Честно да си призная – не. Даже още когато влязохме в „А” група, имах среща със собственика Кирил Домусчиев и целта беше шесто място. Но отборът започна да играе добре, да печели точки и от шесто място – шест поредни титли. Това е футболът.

Източник: „Тема спорт”

 

Тагове: