Назаем от „7 дни спорт”
Колев е юноша на Етър (Велико Търново). През 1999 г. е закупен от Левски. Дебютира в мач за Купата на България срещу ФК Искър, като в този мач Колев вкарва хеттрик. През юни 2000 г. е взет под наем от плевенския Спартак. Там Тодор играе 2 сезона, като през първия вкарва 19 гола в 26 мача. През лятото на 2002-а се връща в Левски. Година по-късно печели купата на страната. През 2005-а губи титулярното си място и е изпратен под наем в Марек (Дупница). След половин сезон Колев подписва със Славия. През 2006/07 вкарва 29 гола във всички турнири и е взет под наем от Алемания Аахен за 1 година. През 2008 г. се връща в Славия. Година по-късно Колев отново е даден под наем – този път на Апоел Шмона. От 2009-а отново играе в Славия. В края на 2010-а е изгонен от треньора Емил Велев, след което от януари 2011 г. преминава в Лудогорец (Разград). Преди началото на 2011/12 е избран за капитан на Лудогорец, но постепенно губи титулярното си място и е пуснат в трансферната листа. От 2012 г. отново е в Етър, но няма подписан договор с клуба, тъй като обмисля оферти от чужбина.
– Г-н Колев, с Етър се завърнахте в „А” група, като се преборихте със сериозна конкуренция?
– Беше много трудно, но изпитах голяма радост. Все пак това е моят роден клуб и няма как да не бъда щастлив от успеха. Това ми е третото влизане в „А” група, преди това имам още две. Като цяло си свършихме работата.
– Сега какви са амбициите пред отбора?
– Поставени са високи цели пред Етър. Амбициите на ръководството е да се утвърди в елита и след време отново да бъде фактор в България. За себе си ще кажа, че на този етап не съм част от отбора, тъй като нямам подписан договор.
– Как ще оцените работата с Цанко Цветанов?
– Той е млад и перспективен специалист, който трябва да получи шанс за изява. Според мен следващия сезон ще е решаващ за бъдещото му развитие. Той умее да мотивира футболистите и да извлича най-доброто от тях.
– Разполага ли Етър с добри млади играчи?
– Има добри млади момчета, които трябва да си повярват и да дадат всичко от себе си, за да се докажат. Не искам да отличавам никого от тях, защото всички се справят добре.
– Може ли да ви видим отново в отбора?
– Има вариант. По принцип всичко е възможно, но бъдещето ще покаже, сега не искам да конкретизирам нищо.
– Каква е вашата амбиция за бъдещето?
– Иска ми се да поиграя още известно време в чужбина. Това за мен е приоритет и ако там не стане нищо, ще обмисля предложението на Етър.
– Имате ли вече конкретни предложения за трансфер?
– Запитвания са получени от няколко клуба, но не е етично да назовавам конкретни имена. Все още съм далеч от подписването на договор, затова предпочитам да не казвам нищо. Когато трансферът ми стане факт, с най-голямо удоволствие ще ви кажа.
– Поне да ни подскажете в кое първенство може да ви видим?
– От суеверие ще замълча и за това. Нека да подпиша и ще говорим пак.
– Две години подред ставате шампион на „Б” група, имаше ли разлика в отборите?
– Определено имаше разлика в поведението на Етър и Лудогорец, но тя основно идваше от парите. На едното място заплатите бяха много по-високи и селекцията беше на изключително ниво. Организацията в Разград беше перфектна, каквато много от клубовете в елита нямат. Етър беше по-слаб от гледна точка на играчите, с които разполагахме. Във Велико Търново разполагахме с отлична публика и традиции.
– Как бихте сравнил двете „Б” групи?
– Ще кажа само, че Източната „Б” група тази година бе много по-силна от Западната, когато играех за Лудогорец. През изминалия сезон цели четири отбора се бореха до последно за първото място. Горд съм, че с Етър успяхме да извоюваме класирането в „А” група.
– През зимата бяхте част от Лудогорец, но се разделихте. Каква бе причината?
– Основната причина бе, че исках да играя футбол редовно. В Лудогорец бях резерва и това ме накара да напусна. Не ми се оставаше да играя по малко и затова най-добре беше да си тръгна. Раздялата бе с най-добри чувства.
– Преди това бяхте капитан на разградчани?
– Не мога да кажа в никакъв случай лоши думи за отбора. Просто така се развиха нещата и най-разумното за мен бе да се разделим.
– Получихте ли си шампионския медал?
– Не съм си го взел. Получих такъв от Етър след като завършихме първи.
