Боксьорът Тинко Банабаков спечели анкетата за най-добър спортист на Велико Търново за 2012 г., като надделя в оспорвана надпревара над Цветомира Пандова. Успехите му са част от развитието на “Ивайло”, чиито млади състезатели показват все по-възходящо развитие, плод на добрата и целенасочена работа в клуба. През годината Тинко спечели купата на България за младежи и стана втори при мъжете, взе златни медали на ДЛШ и на ДЛОП за младежи, стана втори в международния турнир “Ахмет Комер” и участва на световното първенство в Ереван.
– Тинко, ти стана най-младият победител в анкетата за “Спортист на В. Търново”. Как приемаш това?
– Много съм щастлив. Положих много усилия през годината и смятам, че са възнаградени.
– Разкажи малко повече за себе си…
– Тренирам бокс от три години, занимавам се редовно и почти не пропускам тренировка. Напълно съм отдаден на нашия спорт и знам, че всичко се връща. На 18 години съм, уча в Професионална гимназия по електроника “А. С. Попов”. Последна година съм в училище, още не съм се ориентирал накъде ще поемам, може би към НСА, но ще го реша.
– Как отиде в залата?
– С приятели. Така започна и спортната ми кариера като боксьор. Преди това съм тренирал футбол, но не ми хареса толкова, колкото бокса.
– Годината беше много успешна за теб…
– Спечелих два златни медала на състезания за 17 и 18-годишни. Бях и на две състезания за мъже, където имам едно първо и едно второ място. За младежи от 18 до 22 г. също взех първо място.
– Спечели много отличия в България, има ли нещо, което не ти достигна?
– Може би на световното първенство можех да направя нещо повече. Бях предвидил, че мога да стигна поне до медалите, но нещата не се развиха по план. Не ми достигна увереност.
– Кои са ти най-сериозните съперници у нас?
– Георги Андонов от “Левски”. С него направихме неотдавна при мъжете, когато станах втори, равен мач. Завършихме 10:10 по точки, но съдиите отдадоха предпочитанията си на него.
– Попадна в селекцията на Михаил Таков за националния отбор. Докъде се простират мечтите ти?
– Готвя се в олимпийския цикъл за Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. Надявам се всичко да е наред.
– Кои са ти треньори и ръководители в клуб “Ивайло”?
– Евгени Донев ми е треньор, на него съм най-благодарен за всичко, защото без него нямаше да постигна това. Също и на президента Емил Димитров, който винаги с всичко ни е помагал.
– Какво е твоето мнение за клуба, той се развива много добре, особено при подрастващите?
– Когато има няколко добри състезатели в един отбор, те се дърпат взаимно нагоре и това е причината да растем.
– Срещаш ли подкрепа в училище?
– Да, голяма подкрепа. Искам да благодаря на директорката Нели Николова, защото се налага доста да отсъствам заради тренировките, както и на учителите ми за проявеното разбиране.
– Колко време на ден тренираш и как минава седмицата ти?
– Когато се подготвям във Велико Търново, тренираме по два часа дневно. В някои дни имаме тренировки сутрин и вечер, което прави по 3-4 часа. А когато сме с националния отбор по лагери, тренировките са много по-продължителни.
– Трудно ли съчетаваш ученето и бокса?
– Да, твърде дълго отсъствам, но успявам да наваксам. Когато съм си във В. Търново, гледам да обръщам повече внимание на ученето. То ми е приоритет тук.
– Треньорът Евгени Донев изисква ли да има резултати и в училище?
– Да, изисква.
– А забранява ли ви да показвате наученото в залата извън нея?
– Да, никой не трябва да показва това, което прави, особено при нас в бойните спортове, и да го прилага върху другите.
– Как приемаш поведението на някои, които не са тренирали, но се правят на много яки?
– Изобщо не им обръщам внимание.
– Как приемат съучениците ти твоите занимания и успехите ти в бокса?
– Много са горди с мен и ме подкрепят, те са ми истински приятели и винаги са били зад мене.
– Като си шампион, повече ли те харесват момичетата?
– Може би да, така поне си мисля.
– На какво учи боксът?
– Най-вече на дисциплина.
– Тинко, какво си пожелаваш за следващата година?
– Пожелавам си повече медали от международни състезания и най-вече здраве, защото без него нищо не може да се постига.
Емил Димитров – президент на БК “Ивайло”:
“При нас нещата се получават с много търпение и усилие, работим вече от 12 години. Накрая се вижда, че работим в правилната посока. Кандидатстваме сега за купа България за мъже, там ще участваме с повече състезатели. Тинко е пример за всички млади хора, не блести с ръстови качества, но блести с постоянство и почти е сигурно, че ще бъде титуляр в тази категория в националния отбор. До голяма степен заслугата е на треньора Евгени Донев, вероятно трябваше да номинираме и него за треньор, но това ще стане догодина. Изпращаме много добра година, доволни сме в целия УС, в който включихме и нови хора. Тази награда ще бъде удовлетворение и за тях.”
Евгени Донев – треньор:
“Тинко е много постоянен, сериозен е, има високи цели и мечти. Трудът му се възнаграждава. Много самодисциплина, което е най-важното в този спорт. В боксово отношение постоянно се доразвива, като техника и бързина, за да става все по-добър. Тази година положихме една добра основа за всички състезатели в клуба и догодина ще имаме още повече успехи. Всички боксьори имат заслуги за това. Имат много качества и вече само от тях зависи дали ще се съхранят и ще останат в спорта, защото нагоре става все по-трудно и трябва много постоянство и сериозно отношение към работата. Непрекъснато ги приземяваме. Без труд няма успехи.”