Аз съм си най-добрата конкурентка, казва шампионката
Тайбе Юсеин е Спортист № 1 на България за 2018 г., а нейният наставник Петър Касабов – Треньор № 1. Няма как да е иначе, след като тя отвя конкуренцията и стана световен и европейски шампион м.г., а преди броени дни отново грабна европейското злато.
За тези, които не следят отблизо женската борба, това изглежда като внезапен бум, който се разбира от само себе си. Нищо подобно. Таби, както я наричат близките й, премина през всички възможни трудности за една спортна кариера. Наричаха я „вечно втората”, а на Игрите в Рио бе големият шок, когато загуби още първата си среща и отпадна. Беше пред отказване от спорта, когато я пое треньорът Петър Касабов. Само те си знаят какво направиха, но от следващата година Тайбе Юсеин жъне победа след победа, грабна две европейски и една световна титла. Гледа към следващата световна, а голямата й мечта е Олимпиадата в Токио. И иска само едно място – първото.
Петър Касабов и Тайбе Юсеин дойдоха във В. Търново по покана на Клуб Седем. При това дойдоха не покрай някое състезание, а специално тръгнаха от София, за да се видят и поговорят със своите привърженици. И разбиха всички погрешни представи за „звезди” – със своята скромност, интелигентност и непринуденост. Познавам стотици големи спортисти, някои от тях са наистина земни и истински, но Таби и Петьо всъщност покоряват с поведението си.
Тайбе влязла в залата по борба в родното си село Мъдрево още в 4-и клас. Просто нямало нищо друго, освен борба. Първият й треньор я насочил към Спортното училище в Русе, където отишла едва 12-годишна. Подкрепата от баща й била по-голяма, докато майка й смятала, че трябва да се занимава с нещо друго, но после свикнала.
„В залата ни имаше снимки на известни борци и тогава си казах: много ще е хубаво да има и моя снимка в някоя зала… Тренирах много, не знам дали съм се откроявала, защото нямах и много конкуренция”, казва Тайбе. Вече не помни първата си среща с Петър Касабов, била още девойка на 15-16 години. Още тогава започнали да работят в една посока, но реално той е нейн треньор от 2016 г. „Всички казваха: Тайбе е вечната втора и никой не може да я направи шампион. Когато станах старши треньор след Рио, аз й обещах, че ще я направя шампионка. На финала в Каспийск на европейското стана първа, извоюва си го с голяма борба в „Меката” на свободната борба. Направо не знаехме къде се намираме. Това е единият ми паметен мач, другият е финалът на световното. Още виждам на кадрите, как двамата изпадаме в лудост от щастие”, признава Касабов.
Според Таби треньорът не е много строг, защото изпълняват всичко, което иска от тях и когато се стигне до повишаване на тон, знаят, че е прав заради погледът отстрани. „Има едно голямо доверие между нас. Всяка от нас има своите трудни моменти в живота си и той е човекът, на когото мога да разчитам във всичко. А доверието ни е взаимно. Много години бях все втора и трета и ми казваха: ще видиш каква е разликата между първото и второто място. Финалът е съвсем друго състезание. Наистина срещата в Каспийск – финалът на европейското, беше тежка. Запомнила съм еуфорията оттогава след победата. Минута и 40 секунди преди края видях резултата. След края си казах: най-после, успях!”
Най-добрата конкурентка съм си аз, взискателна съм към себе си, смята тя. „Даже е прекалено самокритична. Хубаво е да си жаден за успехи, но дори когато нещата не се случват, тя обвинява себе си. Не може винаги да си на топ ниво, има такива моменти. Има трудности, ето и на европейското почти никой не знаеше, че Тайбе участва с контузия на ребрата. Човек просто трябва да вярва и да успява да постига целите си”, добавя Петър Касабов.
Той станал старши треньор на националния отбор след Олимпиадата през 2016 г. Бил в Полша, когато му се обадили и попитали дали иска да поеме националния тим. Приел с голямо желание. „Имаме подкрепата на държавата и федерацията, всичко ни е дадено, а това, че не получаваме премии като в другите държави, не ни спира. Човек трябва да се радва на това, което има, и трябва да се труди, за да стане легенда. Случва се с много труд и много работа. Опитваме се успехите ни да не са еднократни, а постоянни. Момичетата го показват. Трябва да има ред, дисциплина, да се спазват правилата.
Натоварванията винаги трябва да са близки до сто процента. Започваме с физзарядка, после закуска и от 10 ч. е тренировката, понеделник, сряда и петък тренираме двуразово, другите дни по веднъж. Когато сме на лагери, тренировките са по-дълги, а преди важните състезания вече стават по-интензивни, но по-кратки, за да съберем енергия. Ако искаш да се развиваш, трябва и да променяш нещата.
Сега на европейското бях забравил едно нещо, което бяхме работили, и сега на четвъртфинала срещу украинката Тайбе го направи. И после ми казва: помниш ли това, което ми каза? Ето такива моменти ме правят много горд и щастлив”, признава Петър Касабов.
Тайбе Юсеин няма проблеми с килограмите, не се лишава от любимата си храна. С натрупания опит през годините се научила да регулира теглото си. Основната жертва, която прави, е, че не може да бъде повече време със семейството, но това е при всеки спортист.
„Притеснявам се преди първенство най-вече затова дали ще успея да се реализирам, дали ще покажа това, което мога. Когато съм на тепиха, има време само да помисля дали да хвана десния й крак, левия или и двата. В същото време и бат Петьо ми говори: направи това или онова. Най-паметната ми среща е с японката, когато станах световен шампион”, казва Таби, а на въпроса кои от медалите си цени най-много, отговаря
лаконично: златните!
„Защо да не надградим историята на борбата и да не бъдем хора за пример. Младите не помнят нашите легенди, но виждат сега личния пример и това им въздейства най-силно. Основната ни цел е световното наесен. От предишната година знам програмата и сме направили план – за лагери, състезания… Лично си правя нещата, защото и отговорността после е моя. За да стигнем до Олимпиадата, трябва да минем световното в Казахстан, където гоним финал, което е квота за Игрите. Последната квалификация ще бъде в България – турнирът „Дан Колов”. Работим в олимпийския цикъл, но не трябва да бързаме. Стъпка по стъпка, нека мине следващото препятствие”, казва за стратегията си Петър Касабов.
Той е фен на „Манчестър Юнайтед” и дори призна, че на посрещането от европейското е бил с фланелка на тима. На 11 октомври ще дойде във В. Търново за мача на шампионския „Етър” срещу легендите на „Юнайтед”.
„Познавам Касабов и Тайбе от малки деца, сподели големият треньор Лако Лаков, който присъства на срещата. – И двамата са интелигентни не само като хора, но и в самата борба. Да бъдеш световен шампион е явление, но има неща, които треньорът не може да покаже. Има въображение и творчество, то и двамата го имат. Те са изключителни хора и го показват и в самия спорт. Успехът идва при тези, които никога не се предават. Световните шампиони остават в историята, горд съм, че двамата постигнаха тази титла.”
„Много важно е, че сте си останали хора – искрени и скромни. Това много ви вдига в нашите очи. Сигурни сме, че ще успеете!”, пожела им домакинът Емил Йорданов.
„Олимпийското злато е голямата ми цел, от много години си го пожелавам. След края на кариерата си е логично да остана в борбата, вероятно ще стана треньор”, признава Таби. „Ще вземе моето място и ще ме направи помощник”, веднага се шегува Петър Касабов. Тайбе Юсеин пък е фен на „Барселона”, в свободното си време най-много обича да чете, само тази седмица въпреки непрекъснатите срещи и приеми покрай европейската й титла, е успяла да изчете три книги. Една от любимите й е автобиографията на Уинстън Чърчил. Някой ден ще напише и своята, но първо трябва да напише докрай своята история в борбата. В нея има още много какво да каже…