Предлагаме ви обширен материал за талантливия великотърновски баскетболист Мартин Дурчев на колегите от Sportal.bg. Той е посветен един от най-добрите външни играчи в българското първенство и номер 2 при реализаторите до момента – Мартин Дурчев. С екипа на бургаския Черноморец младокът прави най-силния си сезон до момента, като вкара по 20,7 точки средно на мач.
Мартин Дурчев е роден на 3 ноември 1987 година в град Велико Търново. Висок е 204 сантиметра и тежи 85 килограма. Талантът започва да се занимава с баскетбол на 11-годишна възраст, а хората, които го “палят” по играта с оранжевата топка са първите му треньори – Иван и Станислав Балъкови. След тях го поема Ивайло Стоименов – човекът, на който Мартин казва, че дължи всичко и благодарение, на когото днес имаме възможност да Ви предствим един обещаващ баскетболист. Мартин е на 15 години, когато започва да работи с Ивайло Стоименов. Първо играе в Етър-49, а на 17-годишна възраст отива в Етър-2004, който е в тогавашната А група на страната. Малко преди да навърши 18 години, младият баскетболист получава покана от Арис (Солун) да се присъедини към тяхната лятна подготовка. Той го прави, а след престоя си в южната ни съседка получава оферта да подпише 5-годишен договор с клуба. След семеен съвет и допитване до треньора си, Мартин решава, че е по-добре първо да завърши училище и след това да направи подобна решителна крачка. Следващото лято обаче, когато българинът вече е завършил училище и е готов да се присъедини към гръцкия тим, разбира, че заради влизането на Арис в Евролигата, ръководството е взело решение да не привлича млади играчи, а да разчита на чужденци, които да подсилят тима.
Тогава роденият във Велико Търново талант заминава за Сърбия, където се присъединява към отбора на Ергоном Ниш. Още тогава младокът знае какво иска и вярва в своите възможности, заради което не се примирява с недостатъчното игрово време, което получава в сръбския тим и през декември се връща в България. Веднага след това получава покана от Левски и без да се замисли подписва договор със “сините”. По това време треньори на столичния тим са Любомир Минчев и Стоян Божанков, които обаче също не дават шанс за изява на младия баскетболист. Въпреки това през лятото Мартин е повикан на лагер с националния отбор за мъже до 20 години под ръководството на Иван Чолаков и Петко Делев. Той попада и в състава за Европейското първенство – Дивизия А в Италия и Словения, на което българите се класират на 8-о място. След шампионата на Стария континент в конкретната възрастова група Иван Чолаков кани Дурчев на проби в Ямбол и там баскетболистът прекарва следващите два сезона. Именно в Ямбол той се запознава с настоящия си наставник – Дечо Коешинов, който първоначално му е само съотборник, след което и негов помощник-треньор. Когато през това лято става ясно, че бургазлии ще възраждат своя баскетбол и че Коешинов ще застане начело на Черноморец, Мартин не се колебае дълго и решава да подсили новака в елита на НБЛ.
Когато му върви и играе с настроение Мартин Дурчев определено е един от най-атрактивните и приятни за гледане млади състезатели в баскетболното ни първенство.
Благодарение на добрия ръст (204 см) за позицията, на която се подвизава, дългите ръце, както и леката му структура, той демонстрира добра подвижност на игрището. Участва доста умело в бързите атаки на отбора си и благодарение на своя атлетизъм често пъти ги завършва с ефектни отигравания или забивки. Определено силната му лява ръка му придава интересна индивидуалност и благодарение на нея е трудно разгадаем за своите “пазачи”.
На пръв поглед неговата постановка на стрелба изглежда малко странна, но за сметка на това е доста ефективна. Със сигурност една от най-силните му страни е стрелбата от далечно разстояние (през този сезон 39% успеваемост от зоната за 3 точки), като голяма част от шутовете му са след темпови излизания от заслон на добра скорост или след дрибъл при контраатаки. Пробивът също е сред силните му оръжия, като често пъти използва дълга (леко забавена) последна крачка и завършва с поднасяне от разстояние, а когато е затворен, сменя решението си и отклонява към свободен играч. Стрелбата му от близко разстояние при пробив е съчетана с рязко спиране и добър отскок, прави впечетление високата точка, в която той изстрелва топката. През този сезон младокът демонстрира и добра психика при изпълнението на наказателни удари (51 от 63 или 80%).
Мартин притежава доста добър дрибъл и не е проблем за него да изнася топката и да организира нападенията, когато по една или друга причина няма чист плеймейкър на игрището. Когато му се налага да играе на “pick and roll”, демонстрира добър поглед върху играта, а пасовете му към центъра в подкошието са светкавични (особено със силната му лява ръка).
Обикновено в защита му се налага да пази по-ниски от него външни играчи, с което Дурчев се справя добре. Ръстовото му превъзходство му дава аванс пред нападателите, което му помага да компенсира, когато изостава, най-вече при пресираща защита. В отборен план показва също добра ориентация, като често пъти затваря добре пробивите на противника.
Разбира се, трябва да отбележим и елементите, в които младият талант търпи развитие. На първо място това е борбата под двата коша – 2,2 борби на мач в срещите досега. С оглед на атлетичната си структура и своя отскок би следвало да има много по-добри показатели, а участието му в борбата в нападение пък ще му донесе още лесно отбелязани точки (особено при добавки). Също така трябва да използва по-често игра с гръб срещу по-ниските си защитници.
На фона на младостта, желанието и хъса, които демонстрира Мартин на терена, без съмнение с времето той ще се усъвършенства допълнително. Това няма как да се не случи, защото единственото, което се изисква от младия баскетболист е към своя безспорен талант и огромното си желание за игра, да прибави доза постоянство и усърдна работа. Ако продължи своя устрем, ние ще имаме удоволствието да се радваме на един играч, който ще бъде богатство не само за своя отбор, но и за българския баскетбол като цяло.
Треньорите за него:
“Мартин е един от най-трудолюбивите и талантливи бескетболисти. Пред себе си той има дълъг път и още много какво да развие, за да стане наистина класен състезател и да бъде полезен не само за отбора си, а и за българския баскетбол като цяло.”
Дечо Коешинов (старши треньор на БК Чермоморец)
“Две са нещата, които му придаваха предимство пред останалите още от ранна възраст. На първо място той винаги е имал изгарящата амбиция да бъде най-добрия и да не спира да се доказва. Второто е, че тренировъчният процес за него е без начален и краен час.”
Ивайло Стоименов (старши треньор на Мартин в БК Етър-49, в момента помощник-треньор на Ямбол)
“Започна да тренира баскетбол в четвърти клас, малък, слабичък, рус сладур, който винаги когато влезеше в игра се превръщаше в истински дявол и успяваше да надделее над много по-едри и здрави съперници. Познавайки характера и амбицията му съм сигурен, че неговият голям връх тепърва предстои.”
Станислав Балъков ( треньор БК Етър-49)
“60 години от съзнателния ми живот са свързани с баскетбола. Опитът и интуицията ми подсказаха, че това момче няма да е като останалите, които събрахме в четвърти клас от набор 1987 година. Заявих му, че от випуска само той е призван да играе голям баскетбол. Независимо от ниския му ръст, конструкцията му ме накара да прогнозирам два метра. Началната подготовка получи при Станислав Балъков. Истинско щастие за него бе срещата му с младия треньор Ивайло Стоименов, който разви таланта му и му показа тайните на професионалния баскетбол. Умен, всеотдаен работохолик. Такъв интелект съм виждал само в лицето на легендарния български баскетболист и мой съгражданин Константин Тотев.”
Иван Балъков (секретар на БК Етър-49)
