В един запомнящ се мач „Етър” и „Созопол” завършиха 1:1 в 1/16 финал за купата на България, след което рулетката на дузпите не бе в полза на „виолетовите”, отстъпили с общото 5:6.
С играта си днес етърци затвориха устата на своите критици (каквито не липсват никога във В. Търново), че отборът вегетирал в третия ешелон и играел със селата Малчика и Ерден. Да, има своите слабости в атака, но във „В” група „Етър” не вегетира, а има седем поредни победи с голова разлика 21:1, а срещу един от най-стабилните отбори в професионалната „Б” група показа, че не отстъпва по нищо, а дори превъзхожда в някои елементи.
Дух, раздаване, майсторски ходове, уникална атмосфера на стадион „Ивайло” – това бе картината днес. И за тези, които се съмняват, и за тези, които се убедиха, че Велико Търново беше, е и ще бъде футболен град.
Доказателството? След мача, след злощастните дузпи, докато етърци лежаха невярващо в центъра на терена, футболистите на „Созопол” на прибиране аплодираха великотърновската публика! А тя, превъзмогнала загубата, аплодира своите футболисти по начин, по който отдавна не го е правила.
Очакванията съперникът да бъде стойностен и корав отбор се оправдаха. До почивката мачът бе здрав, с много единоборства и добри атаки. Още в 1-ата минута след центриране отляво Альоша Илиев стреля от воле, но вратарят Нотев улови. След четвърт час дойде и студеният душ – Станимир Баев посреща изнесена от вратаря топка и отдалеч я насочи в опразнената врата, Цанков се върна и в последния момент я изби в корнер. След изпълнението му Диян Хаджиев шутира и след рикошет топката влетя в десния ъгъл – 0:1.
Етърци тръгнаха напред и в 24-ата минута Альоша Илиев стреля ниско до десния стълб, а после след центриране на Павлин Иванов отдясно защитник едва не си вкара автогол. От гостите пък Георгиев излезе срещу вратаря, но след рикошет топката мина над гредата.
Второто полувреме бе изцяло за „Етър”. Макар и без контузените Джихат Кямил и Явор Генчев, „болярите” тръгнаха устремно напред и направо развинтиха созополци. В 50-ата минута Альоша Илиев бе изведен сам срещу вратаря, но стреля в него, а отскочилата топка бе пратена от Николаев до левия стълб. После пък опасен удар от фаул на Байчев мина до сглобката. След поредно разбъркване пред вратаря Нотев, Иван Петков отблизо стреля във външната страна на мрежата, а в 60-ата минута Николаев центрира отляво и Петков с глава стреля до гредата.
Николаев предприе рeйд през цялата защита, завършил с опасен удар, отразен отново от Нотев. Дойде и 70-ата минута, в която защитник на гостите игра с ръка в пеналта и реферът отсъди дузпа, която Илко Трифонов с неспасяем удар превърна в 1:1! До края удар на Петков отблизо бе отново избит от вратаря.
Така се стигна до продължения, в които отново „Етър” бе креативният отбор и търсеше победата. В 101-ата минута Альоша Илиев центрира отдясно и Добри Петров с глава опасно стреля до левия стълб, нов опасен удар на Петров мина на сантиметри от гредата. В 106-ата минута Младен Николаев пропусна да вкара отблизо. През второто продължение умората си каза думата и стана ясно, че дузпите са неизбежни.
Мирослав Иванов вкара първата, Илко Трифонов втората, но ударът на Добри Петров бе спасен от вратаря. После и Альоша Илиев и Радо Байчев бяха безупречни, но гостите от „Созопол” хладнокръвно и майсторски вкараха и петте си дузпи, без да дадат шанс на Цанков.
Преди мача писахме, че той ще е проверка на „виолетовите” качества. „Етър” издържа проверката, като показа, че има отбор, има играчи с качества и дух, способни на 10 октомври вечерта еднолично да оглавят класирането в групата. Защото имат своето място в професионалния футбол! Просто този „Етър” няма нищо общо с онзи от миналия сезон…
„Етър“: Цанков, Кирилов, Минков, Ангелов, Пав. Иванов (71 Д. Петров), Ник. Николаев (93 Мир. Иванов), Илиев, Николов, Трифонов, Петков (83 Мл. Николаев), Байчев.
