Рубриката “Те играха за “Етър”, посветена на 90-ия юбилей на великотърновския клуб, продължава с интервю с още един от ветераните на тима – Стефан Дамянов. На футболните привърженици от старата столица бе известен като бай Теню. Роден е на 25 март 1918 г., играл е в “Етър” през 1938 година. Стефан Дамянов почина на 7 октомври 2003 г. на 85-годишна възраст. Интервюто с него е правено на 19.01.2002 г. и сега се публикува за първи път.
– Кога беше първият и допир с футболната топка? Всъщност, тя футболна ли беше?
– Първият ми допир беше, когато бях 6-7-годишен и бях в първо отделение. И наистина, не ритахме с футболна топка, а с парцалена. Всеки ден ходехме до “Черничака” – едно игрище, което се намираше между двата жп тунела, срещу Търговската гимназия, която по-късно завърших. След година-две се преместихме на игрището между гара Трапезица и Ножарската фабрика (то вече отдавна не съществува).
Там вече захвърлихме парцалената топка и започнахме да играем с гумена. Истинската, кожената футболна топка, видяхме, когато вече бяхме 16-годишни младежи и учехме в Търговската гимназия. Започнахме да ползваме игрището на Колодрума в казармите, сега вече известно като терена в старото военно училище. Там играехме и тренирахме. Разбира се, това ставаше с разрешение на военните и след 5 ч. следобяд, когато те приключваха работа и се прибираха по домовете си.
– Ти си запазил една снимка с футболния отбор на Търговската гимназия. Популярен ли беше по това време междуучилищният футбол?
– Много. Имахме си градско междуучилищно първенство. Тъкмо от отбора на Търговската гимназия ме харесаха и ме поканиха да играя в мъжкия обор на “Етър”. Преди това играехме в махленските тимове. Всяка махала си имаше дружество – “Царевец”, “Трапезица”, “Преслав” и други. А ученическите, гимназиалните отбори, бяха тези, откъдето наистина излизаха големите играчи, звездите. Например, от Мъжката гимназия “Св. Кирил” (сега Хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий”) излезе Кирчо Ракаров – играл по-късно за ЦДНА (ЦСКА) и националния отбор. От Търговската гимназия за мъжкия отбор на “Етър” играехме аз и брат ми Ганчо, който по-късно стигна и до националния отбор. Първият великотърновец в националния, играеше десен бек.
– Колко време игра в “Етър”?
– По мое време в града имаше много добри футболисти. Имаше голяма конкуренция. В мъжкия отбор на “Етър” бях само две години – от 1937 до 1939 г. Но бях много щастлив, защото за мен беше голяма чест да играя за “Етър”. Участвал съм в мачовете от окръжното и държавното първенство, там играеха първенците на отделните окръзи. Те тогава бяха 12. Играеше се всеки срещу всеки и така на финала се определяше държавният първенец.
– Имаше ли интерес по това време към футбола във Велико Търново?
– Да. Имаше много публика, но нямаше ексцесии и хулиганства. И тогава на публиката й казваха, че е театрална. Защото не крещеше и псуваше, а само ръкопляскаше на добрите неща във футбола и отвреме-навреме скандираше “Браво!”. Нямаше нужда от полиция и жандармерия. Тогава нямаше и “продажни” съдии, така да ги кажа в кавички, и затова публиката не създаваше напрежение по време на мачовете.
– Как се снабдявахте с екипи, топки и другите необходими за мачовете неща?
– Що се отнася до екипите, средствата се събираха по дружествен път – главно като членски внос и дарения от заможни граждани, които обичаха футбола и идваха редовно да гледат мачовете ни. Така със събраните средства си купувахме екипи и топки. Имаше едни братя Дурневи, които даже бяха членове на Дружество “Етър” и много ни помагаха със средствата.
– Нещо като спонсори…
– Тази дума тогава не я знаехме, но те ни обезпечаваха със средства, колкото можеха. Но и много се събираше от членския внос. Имахме си домакин, които се грижеха за всичко. Той събираше парите, той купуваше екипите и топките. И много точно се отчиташе след това за какво е изхарчил средствата, до стотинка.
– Ти току-що ми подари твоята членска карта – подпечатана, подписана и с марка за 1938 г., когато си станал член на Дружество “Етър” и си играл в отбора. С какво се различаваше футболът през тази година с този през 1948, 58 и след това?
– Зависи в какво отношение. Ако погледнем в спортсменско отношение – нямаше никакво хулиганство, нито от страна на футболистите, нито от публиката. Но в спортно-техническо отношение футболът се е развивал като по-добър и техничен.
Членска карта за “Етър” – единственият документ, даващ състезателни права за клуба. Задължителна е марката, удостоверяваща платения членски внос за годината.
