50 години навършва днес Стефан Атанасов – спортно-техническият директор на „Етър“. Фактът дори изненадва някои, тъй като си е младолик и винаги енергичен. Мнозина всъщност го определят като „човекът-клуб“, през него вече цели 22 г. минава всичко в оперативната дейност на „виолетовите“.
Роден е на 1 септември 1974 г. От малък се насочва към футбола, в 8 клас влиза в Спортното училище, играе над 10 години във всички възрасти на “Етър” – юноши младша, старша възраст, мъже. В казармата е в “Лесичери”, после в “Светкавица” (Търговище), след което подписва двугодишен договор с “Етър”. Когато не влиза в групата за мачовете, треньорът го ползва в дублиращия отбор. Кариерата му продължава в “Монтана”, “Ловико” (Сухиндол), „Ботев-Булмекс“ (Дебелец), “Левски” (Стражица).
“През 2002 г. ми се обади Кирил Рабчев и ме покани за играещ помощник-треньор на новия “Етър 1924”. Поисках само три минути за размисъл, преди да приема. Помагах за всичко, отговарях и за картотекиранията. Още първия сезон влязохме в “Б” група, но след седмия кръг Рабчев напусна и се наложи за един месец да бъда старши треньор. Дори бях в шок, че ще водя “Етър” в професионалния футбол, аз бях едва на 29 години… Още в първия мач бихме във Варна с 2:1 местния “Владислав”. Привлякоха Вальо Игнатов за наставник и аз станах администратор, а от 2005 г. вече и прокурист на клуба, изпълняващ функциите на изпълнителен и после административен директор”, разказва Стефан Атанасов. Междувременно завършва и висше образование в Стопанския факултет на ВТУ.
Александър Нанков през 2013 г. го кани в новия проект “Етър Велико Търново” на същата длъжност, където Стефан днес е спортно-технически директор. Така вече натрупва 22-годишен опит в тази нелека сфера. И нещо любопитно – за цялото това време Атанасов няма пропуснат официален мач на „виолетовите“! С изключение на един – последното гостуване на „Хебър“ в елита неотдавна, когато синът му имаше абитуриентски бал.
Стефан Атанасов признава, че има пълната подкрепа на семейството си. А фамилията си е спортна отвсякъде и това е добре известно на великотърновци. Баща му Атанас Атанасов е дългогодишен спортен деятел и от 1992 г. досега е начело на ХК “Етър-64”. Съпругата на Стефан – Тереза, е дъщеря на бившия баскетболист на “Балкан” (Ботевград) и “Етър” Марин Ненчев, самата тя тренирала навремето баскетбол и лека атлетика, после се увлякла по зумбата. Историята на запознанството им е любопитна. Тери, която е от Ботевград, учела във Варна, а тук живеели баба й и дядо й. Веднъж през 1999 г. на път за морската столица спряла да пие кафе във В. Търново и се запознала със Стефан. Любовта пламва от пръв поглед и тя без колебание се премества да учи тук, където двамата през 2002 г. официално стават семейство.
Синът им Наско премина през всички възрасти на „виолетовите“ и вече е част от представителния отбор. Дъщерята Деа пък се увлича по изобразителното изкуство, но в същото време играе хандбал в „Етър-64“. “30 дни в месеца съм на работа, при мен няма почивни дни и Тереза проявява голямо разбиране. Наясно е с това, тъй като преди време също работеше в “Етър 1924” като счетоводител”, казва Стефан Атанасов.
Той е един от най-големите фенове на “Байерн” (Мюнхен) във В. Търново. “Обичта към “Етър” е ясна, но извън нея винаги съм бил привърженик на немския футбол. Но в “Байерн” се влюбих, след като загубиха с 2:1 финала с “Манчестър Юн” през 1999 г. Като видях как тотално немците ги надиграха, а загубиха финала, се отключи моята симпатия. “Байерн” винаги се бори до края, играе прагматичен футбол. После взеха реванш и станаха европейски шампион. В Германия футболът е бизнес, “Байерн” е показател как трябва да се развива един клуб. Инвестират в бази, във футболисти, не правят гръмки трансфери, но неизменно са сред водещите отбори в Европа”, разказва Стефан.
Заедно с Наско преди време бяха на “Алианц Арена” и за първи път гледаха турнир с участието на “Байерн”, “Реал” (Мадрид), “Тотнъм” и “Фенербахче”. Преживяването било невероятно – да видиш любимия отбор на живо.
Единственото му хоби също е свързано с футбола – има уникална колекция от футболни ключодържатели. Първият бил една “обувка” на “Реал” (Мадрид), подарил му го през 2002 г. приятел. Вторият бил на “Барселона” и колекцията стартирала, без да си го поставя за цел. С годините неговите познати, които ходят по чужбина, започнали да му носят. Някои са му подарени, други сам поръчва и им ги плаща. Трети пък разменял за други артикули – картички с автографи на известни футболисти и т.н. Някои си ги набавя сам – например всички с емблемата на “Байерн”.
Стефан има ключодържатели на почти всички водещи отбори в Европа – “Барселона”, “Реал”, “Интер”, “Милан”, “Ювентус”, “Атлетико” (М), “Фиорентина”, “Херта”, “Борусия” (Д), “Хамбургер”, “Кьолн”, “Карлсруе”, “Санкт Паули”, “Партизан”, “Цървена звезда”, “Арсенал”, “Манчестър Юнайтед”, има и на национални отбори, разбира се, и на български клубове. Формата им е най-различна – във вид на купа, на топки, фенерчета, като ключове, фланелки. Стотици са, повечето са с формата на емблемата на дадения клуб. „Не са някаква мания, не поддържам връзки с колекционери“, казва Стефан.
Питам го как се чувства на 50 години. „Времето минава много бързо, особено в работа, свързана с футбола. Работата е много динамична и интересна, никога не можеш да кажеш, че си научил всичко и няма какво да те изненада. Запознаваш се с много хора, с някои от тях ставаш приятел за цял живот. Не съжалявам за нищо досега и ако ми се гласува доверие, не бих се отказал да работя в тази сфера.
В личен план се чувствам спокоен, имаме разбирателство в цялото семейство. Децата вече порастват, имаме добри деца. Не мога да кажа, че от работа не ми е стигало време за тях. Наско е футболист и с жена ми винаги сме били с него по мачовете, дъщеря ни също спортува. Единствено нямаме време да ходим на организирани почивки, времето все не достига да „открадна“ една седмица за почивка, а уикендите ни са винаги заети…“
Занапред Стефан си пожелава само да е здрав, а хората около него да са щастливи и по-толерантни един към друг. „Стремя се да убеждавам хората, с които общувам, че нещата трябва да се случват по правилния, честен и открит начин, за да се чувстват всички удовлетворени от това, което правят. Не ми е приятно, когато около мен има хора, които ми нямат доверие. Много държа в работата да има винаги отдаденост. Ако искаш нещо да постигнеш, трябва да си отдаден, а не да маркираш или имитираш дейност. Нещата се случват само когато наистина искаш те да се случат“, убеден е Стефан Атанасов.
