– През годините след дълга борба да оцелеем, после да влезем, ето че „Етър” успя…
– Така е, за тези 10 години, откакто съм в клуба, минахме през всичко – и през хубаво и през лошо. Този момент беше дългоочакван за мен и много съм щастлив, че най-накрая това се случи. Трудно е да намеря думи да опиша радостта, която изпитвам в този момент.
– Собствениците, кметът и спортният министър казаха, че ще се прави каквото трябва за „А” група. Въпросът към теб е как стоят нещата с лиценза?
– Следващата седмица ще разберем какви допълнителни изисквания ще има. Успешно сме покрили и покриваме лизенза за „Б” група досега. Сега сме в „А”, но с тази обещана подкрепа за клуба, смятам че ще ги изпълним и няма да имаме никакви проблеми да играем в елитната група.
– По време на този мач връщаше ли се към началото, към онези мачове на старото военно училище и в Самоводене?
– Като си затворя очите, всичко минава като на лента. Много трудни моменти имахме, но този момент е най-красивият и най-важният. Пожелавам го на всеки, който може да го изпита, а догодина да постигнем новите си цели. Наистина, чака ни много работа през тези два месеца, в които всеки ден ще ни бъде на максимум. Много отговорности стоят и пред общината за стадиона, но мисля, че с общи усилия ще успеем.
– Какво ще правиш тази вечер с медала?
– За моя син днес беше голяма емоция, може би ще му го закача да спи с него и да му пожелая след време и той да постига тези успехи. Искам неговият път да тръгне от „Етър” и ако е дал Бог, да стане добър футболист.
