Стефан Атанасов е един от най-големите фенове на „Байерн” (Мюнхен) във В. Търново. Вече 17 г. е заклет привърженик на баварците, но още не е гледал на живо нито един техен мач. Причината са ангажиментите му към „Етър”, за който работи без прекъсване от 2002 г. насам. Тогава започва в „Етър 1924” първо като пом.-треньор, като в 4 мача е и старши треньор. После 10 г. е администратор, прокурист, а след стартирането на новия проект „Етър ВТ” става адм. директор, от 2016 г. е спортно-технически шеф. Зад всички тези длъжности обаче се крие денонощна работа за „виолетовите” 7 дни в седмицата, и в момента на „Ивайло” цялата оперативна работа в клуба движи той заедно с колегата си Страцимир Тинчев. Вече 15 г. Стефан няма нито един пропуснат мач на етърци, а първенствата на Германия и България съвпадат и все не идва време за мач на „Алианц Арена”, където е бил само на обиколка.
„Обичта към „Етър” е ясна, но извън нея винаги съм бил привърженик на немския футбол. Но в „Байерн” се влюбих, след като загубиха с 2:1 финала с „Манчестър Юн” през 1999 г. Като видях как тотално немците ги надиграха, а загубиха финала, се отключи моята симпатия. „Байерн” винаги се бори до края, играе прагматичен футбол. После взеха реванш и станаха европейски шампион. Вече 17 г. клубът се развива само в положителна посока, един от малкото водещи отбори, които са постоянно на печалба, с положителен баланс. В Германия футболът е бизнес, „Байерн” е показател как трябва да се развива един клуб. Инвестират в бази, във футболисти, не правят гръмки трансфери, но неизменно са сред водещите отбори в Европа”, разказва Стефан.
Когато не му пречат ангажиментите с „Етър”, не пропуска техен мач по телевизията. За него последните най-силни фигури на „Байерн” са Щефан Ефенберг и Оливър Кан. При тях личеше лидерството – бойци и истински лидери на един отбор, показват духа на немския футбол. В последните години Нойер също заслужаваше Златна топка, но във футбола награждават тези, които вкарват, а не този, който спасява головете…
Самият Стефан е юноша на ФК „Етър“. Започва кариерата си в мъжкия футбол в „Светкавица“, после е в „Монтана“. През 1994-95 г. е с „Етър“ в „А“ група, а до края на кариерата си играе в „Ботев-Булмекс“ (Дебелец), „Ловико“ (Сухиндол) и „Левски“ (Стражица).
Фамилията си е спортна отвсякъде и това е добре известно на великотърновци. Бащата Атанас Атанасов е дългогодишен спортен деятел и от 1992 г. досега е начело на ХК „Етър-64”. Съпругата на Стефан – Тереза, е дъщеря на бивш баскетболист на „Балкан” (Ботегвград) и „Етър”, самата тя тренирала навремето баскетбол и лека атлетика, а сега се е отдала на зумбата. Историята на запознанството им е любопитна. Тери, която е от Ботевград, учела във Варна и имала роднини тук. Веднъж през 1999 г. на път за морската столица спряла да пие кафе във В. Търново и се запознала със Стефан. Любовта пламва от пръв поглед и тя без колебание се премества да учи тук, където двамата през 2002 г. официално стават семейство. Тереза също дълги години работеше в „Етър 1924”.
И синът им Наско се занимава с футбол, капитан е на детския тим на етърци, набор 2005 г., и има вече доста отличия. Обяваван е за най-перспективен млад футболист на „виолетовите” в годишните класации, играе като десен халф. От т.г. учи в Спортното училище, като са заложили на развитието му във футбола. Там наблягат на тренировките, болката обаче е, че няма бази и терени за децата и това спъва развитието им. Четвъртият член на фамилията – 6-годишната чаровница Деа, засега е изключението от спорта, като се е отдала на рисуването.
Разбира се, таткото предал на Наско любовта към „Байерн” – за разлика от повечето деца, които боготворят Меси и Роналдо и съответно „Барса” и „Реал”. В сем. Атанасови всичко е „Байерн”. Цялата стая на Наско – като се започне от тапетите, леглото в комплект с чаршафите и завивките, химакали, чадъри, мишката на компютъра, магнити и т.н. Екипировката – задължително. Когато не са във виолетово, облечени са в анцузи, якета и фланелки на „Байерн”. Обновяват ги, но не държат всяка година да купуват новите фланелки на тима.
Любимите играчи на Наско са Левандовски, Нойер, Рибери, харесва Видал от халфовете, както и Боатенг, защото е много здрав. Мечтата му естествено е да заиграе един ден в „Байерн”. Единственият български футболист, играл там, е Емил Костадинов, от него имат флагче на мюнхенския тим с личен автограф. Самите те вече са изгубили бройката на артикулите на немския клуб у тях – почти всичко, което се предлага във феншоповете.
Стефан Атанасов има и уникална колекция от футболни ключодържатели. Първият бил една „обувка” на „Реал” (Мадрид), подарил му го през 2002 г. приятел. Вторият бил на „Барселона” и колекцията стартирала, без да си го поставя за цел. С годините неговите познати, които ходят по чужбина, започнали да му носят. Някои са му подарени, други сам поръчва и им ги плаща. Трети пък разменял за други артикули – картички с автографи на известни футболисти и т.н. Някои си ги набавя сам – например всички с емблемата на „Байерн”.
Стефан има ключодържатели на почти всички водещи отбори в Европа – „Барселона”, „Реал”, „Интер”, „Милан”, „Ювентус”, „Атлетико” (М), „Фиорентина”, „Херта”, „Борусия” (Д), „Хамбургер”, „Кьолн”, „Карлсруе”, „Санкт Паули”, „Партизан”, „Цървена звезда”, „Арсенал”, „Манчестър Юнайтед”, има и на национални отбори.
Формата им е най-различна – във вид на купа, на топки, фенерчета, като ключове, фланелки. Стотици са, повечето са с формата на емблемата на дадения клуб.
Има и български – на „Етър”, „Ботев” (Пд), „Локо” (Пд), сред най-интересните е на „Лудогорец” с Шампионската лига. Не са някаква мания, не поддържам връзки с колекционери, казва Стефан. Сред ключодържателите, които би искал да има, са на националните отбори на Бразилия и Аржентина.
Може би вече е дошло времето фамилия Атанасови да отидат на мач на „Байерн”. Не е изключено да е още през януари, когато нашият сезон не е стартирал, но Бундеслигата започва. Това ще е една сбъдната мечта – да усетят атмосферата на „Алианц Арена” и да викат за любимия „Байерн” от трибуните.
