Именитата състезателка по борба и легенда в този спорт Станка Златева бе гост на Клуб Седем, където се състоя поредната вълнуваща среща. Сред гостите бяха известният треньор Лако Лаков, наставникът на „Етър-Виктори 2011” Николай Викторов и неговите възпитаници, още много млади спортисти и почитатели на Станка Златева.
Петкратната световна и шесткратна европейска шампионка, два пъти олимпийски вицешампион разказа как е започнала спортния си път. „Знаете, че съм от с. Крушаре, между Сливен и Ямбол. Баща ми много обичаше животни и всяка седмица сменяше неговите коне. Научих се да яздя от малка. Отидох в Спортното училище на Сливен, но ме насочиха към Ямбол. Нямаше паралелка „конен спорт” и трябваше да тренирам модерен петобой, но беше трудно – бягане, стрелба, плуване, фехтовка… Конната база пък беше на 15 км от града, нямаше и автобуси. И тогава моят първи треньор Демир Демирев ми каза, че има женска борба, неговата дъщеря се е борила, че този спорт тепърва започва да се развива. Каза ми: ела да пробваш и ако ти хареса, ще продължиш. И така започнах… Веднага станах републиканска шампионка, на втората година станах втора на европейското за кадетки, после втора на световното. Станах и европейска шампионка за кадетки и нещата тръгнаха”, разказа Станка Златева.
Тя подчерта, че никога не се е смятала за №1 и винаги е стъпвала здраво на земята. „Никога не съм си мислила, че съм №1. Какъвто и връх да постигна, винаги съм се стремила на следващия ден да имам друг връх за постигане. Да не се главозамайвам, че съм взела един медал, а да имам следваща цел. Сега казвам на моите деца: не си мислете, че като вземете един медал, сте постигнали нещо голямо. Животът тепърва започва и ви носи нови и нови предизвикателства. Човек трябва да бъде здраво стъпил на земята. Възпитанието на децата трябва да тръгва от семейството и родителите, те трябва да дадат първите стъпки на тези деца. Има такива, каквито са възпитани и спазват правилата, а има такива, на които изобщо не им пука защо са там и ако им направиш забележка, родителите се сърдят. Нямаш право да ги наказваш. Ако децата идват да тренират борба и изобщо да се занимават със спорт, те трябва да спазват необходимите правила. Моето възпитание е дошло от родителите – те бяха бедни и ние трябваше да работим много. Аз съм си дала сметка в един момент, че само спортът може да ме спаси, да не стоя на село и да не живея този начин на живот. Спортът наистина ми помогна да живея нормално и да правя това, което искам. Той ми даде тласъка в моя живот”, призна именитата състезателка.
Младите великотърновски състезатели по борба я затрупаха с въпроси, един от които бе кой е нейният идол в този спорт. „България е имала много легенди в борбата, мога да посоча доста имена. Но аз винаги тайничко съм се надявала да стана като Валентин Йорданов. Но за мен най-големият човек, който ми показа борбата, за да я обичам и да искам да бъда най-добрата, е Симеон Щерев”, заяви Станка Златева. Къде се намира в момента българската борба в сравнение с останалите страни? „Не сме много горе, но сме и много долу, защото има и страни доста по-зле от нас. Въпросът е, че за да се развиваме, трябва да има условия, да има лагери, международни състезания, за да се сравняваме с чужденците. Имаме ниво, което не е лошо, но винаги може и още и трябва много работа и истинско отдаване на спорта”, каза Станка Златева.
сн. Анатоли Петров, Николай Венков, Никола Тошков