Лекоатлетът Станислав Рашков спечели категорично отличието Спортист № 1 на Община Велико Търново за юноши и девойки за 2020 г. Състезателят на СК „Атлетика-2012” стана държавен шампион на 1500 и на 3000 метра бягане от първенството в зала и втори на същите дисциплини на открито до 18 години. Той е ученик от 11 клас в Спортно училище „Георги Живков”.
– Станиславе, изненада ли те признанието за Спортист № 1 при подрастващите на Община В. Търново?
– Наистина съм изненадан, и то приятно. За първи път съм сред номираните най-добри спортисти на града. Благодаря на всички, които да гласували за мен!
– Каква беше 2020 г. за теб в спортен план?
– Доста успешна беше, но освен успехите имах и някои разочаровения. На един крос останах четвърти, а смятам, че един шампион трябва да поддържа постигнатото ниво. Но станах държавен шампион до 18 години в две дисциплини – 1500 и 3000 метра на закрито, а през лятото – вицешампион и в двете на открито.
– Разкажи малко повече за тези състезания.
– Държавното в зала беше още през януари. Тогава бях наистина в много добра форма и още преди това усещах, че се чувствам много добре. Като гръмна пищовът, просто тръгнах с всички сили. Конкуренцията при нас е много голяма.
– А с каква нагласа отиде, очакваше ли, че ще станеш шампион?
– Дотогава най-доброто ми класиране беше пети на 1500 метра. По-неочаквана беше победата ми на 3000 метра. Бях на 16 години тогава. Само че с тези шампионски титли идва и много по-голяма отговорност.
– Пандемията не попречи ли на подготовката за държавното на открито през лятото?
– Да, не се чувствах много добре, имах пропуснати тренировки. Аз тренирах на село самостоятелно по време на пандемията, но не е същото. Станах вицешампион в двете дисциплини, за някои хора това е много добре, но аз бях малко разочарован.
– Чудесно е, че си толкова самовзискателен. Какво още има да се желае?
-Поне да покрия норматив за европейското първенство, да участвам на Балканиадата. Иначе тренировките вървят добре, просто трябва отдаденост и упоритост.
– Какво представлява тренировъчният ти цикъл?
– Първо се работи за обем, после започваме с отсечките – първо с по-голяма почивка, а когато наближи състезанието, почивката се намалява. Засега 1500-метровата дистанция ми е по-силна, но май вече ще наблягам на по-дългите дисциплини. Ще бягам и 5000 метра, миналото лято участвах и съм доволен, но мога и по-добре.
– Откъде този интерес към дългите дистанции, не е ли по-лесно да си спринтьор?
– То си е вродено, индивидуално. Когато не си роден за спринтьор, а за по-дълги дистанции – това и правиш.
– На колко години започна?
– От 13-годишен. Преди това също бях започнал с леката атлетика, но спрях за две-три години и впоследствие започнах отново и много по-сериозно. В спортен клуб „Атлетика-2012” съм, при треньорката Людмила Георгиева.
– Твоят дядо инж. Станислав Рашков е активен привърженик на спорта. Семейството подкрепя ли те?
– Цялото семейство много ме подкрепят, дори идват с мен по състезания. Всички даже се вълнуват повече от мен преди и по време на състезание.
– Какво очакваш от новата 2021 година?
– Очаквам да си подобря резултатите и ако мога, да покрия норматив за Балканиадата. Естествено, всеки спортист мечтае за участие на европейско и световно първенство, за Олимпиада. Засега гледам да прогресирам стъпка по стъпка. На 30 и 31 януари е държавното първенство в зала, в което ще трябва да защитавам титлите си. Но вече влизам в по-горната възрастова група – под 20 години, и ще е много по-трудно. Конкуренцията ще става все по-голяма, отговорностите – също.
