Станислав Недков постигна на 27 август триумфална победа над Луис Кейн в първия си мач в UFC, която бе и първата победа на България в организацията. Пред 18 000 зрители в Рио де Жанейро Стъки нокаутира фаворита на домакините още преди края на първия рунд и взриви залата, а след мача получи поздравление и от световния шампион Ранделман.
След завръщането си Недков даде днес първата си пресконференция, като изрично подчерта, че желанието му е било да я направи именно във В. Търново. И още един факт, който самият Станислав всъщност не искаше да огласява – с парите от наградата той направи дарение на ПМГ “В. Друмев” за изграждане на инвалиден транспортьор-робот за хората в неравностойно положение.
– Какво изживя в Рио де Жанейро и какво ти донесе тази победа?
– Направих своя дългоочакван дебют в UFC, след като два пъти мачовете ми бяха отлагани – първо заради моя контузия, а после заради контузия на опонента ми. Така дебютът ми бе в “Меката” на смесените бойни изкуства Рио де Жанейро. Вечерта имаше 12 мача, в които имаше по един бразилец и един чужденец, просто бе Бразилия срещу останалия свят. Благодаря на Господ, че от всички чужденци само аз успях да взема победа. В залата имаше 18 000 души, вечерта бе предавана по една от телевизиите и е била гледана от над 30 млн. души само в Бразилия.
– Какво представлява съперникът ти Луис Кейн?
– Сериозен боец, много опитен, шампион на Бразилия, със 7 мача в UFC. Преди срещата бях определян като аутсайдер от букмейкърите, главно заради факта, че правя дебют, въпреки че имах 11 победи срещу нула загуби. Но не бях играл близо две години официален мач, а опонентът ми бе по-опитен и бе домакин. Той беше бурно подкрепян от цялата зала и в първите минути ми трябваше време за адаптация, не започнах много добре. Но след първите удари усетих, че нещата отиват към як бой и трябва да се съсредоточа, за да дам всичко от себе си.
– Всички знаят, че ти си вярващ. Имаше ли нещо, което направи преди мача, помоли ли се?
– Аз всеки ден сутрин и вечер казвам молитви, вярвам и се уповавам на Господ за всяко нещо, което правя. Преди всички срещи съм се молил Господ да е с мен, имам си традиция преди всяко отпътуване да минавам през църквата.
– Съперникът ти започна добре мача, усети ли у него някакво подценяване и виждане, че ще спечели?
– Още в самата подготовка с треньорите ми Георги Делчев и Борислав Бояджиев, понеже знаехме, че Луис Кейн е доста агресивен, изградихме тактика, с която да го прилъжа, че му давам инициативата и в един момент да го изненадам. Точно и това стана. В първите минути аз вървях повече назад, играех на контра, оставих го да помисли, че бягам от боя, но през цялото време търсех да приложа техниките, които бяхме тренирали. Два мои удара го разтресоха и усетих, че това е моментът, в който мога да приключа мача.
– Ти самият имаше критичен момент преди това…
– Аз вече казах, че Луис Кейн е много силен съперник, нормално е да има удари. Като вземеш под внимание, че само в Бразилия 1 млн. души тренират този спорт и в UFC са събрани 350-те най-добри бойци от целия свят. От всички тях Кейн е на 4-о място по пласиране на тежки удари, което го прави опасен опонент. Важното е да запазиш самообладание и да не му покажеш, че се боиш. Като успехи съм побеждавал и по-силни състезатели – световни шампиони, но като комплексен боец Луис Кейн е най-сериозният опонент, срещу който съм играл.
– А това ли бе най-тежкият ти мач?
– Да, това е.
– Президентът на Бразилия Дилма Русеф прояви ли интерес към твоя успех?
– Да, имахме честта да бъдем поканени на посещение при нея. но за съжаление трябваше да пътуваме от Рио до столицата Бразилия и нямаше как да стане. Но фактът, че тя като българка и ни уважи, говори много. Искам в края специално да благодаря на Митьо Вълев – моят лечител, който ме вдигна на крака за двубоя, на треньорите ми Борислав Бояджиев и Георги Делчев, на президента на федерацията по смесени бойно спортове г-н Камен Попов и на всички спонсори, които ни подкрепяха. След мача българи от цял свят ми изпращаха поздравления, споделяха, че са се събрали специално за двубоя и са изпитали огромна радост.
Но искам да кажа, че в тези мизерни условия във В. Търново, където няма подходящи бази и зали, в т.ч. и за нашия спорт, и в които аз просто няма как да работя с деца, въпреки огромния интерес… В тези мизерни условия ние, спортистите от В. Търново, постигаме успехи, с които България се гордее по цял свят.
Юлияна Дончева:
“Роналдо и бразилският елит аплодираха Станислав”
“Станислав за първи път влиза в клетка, предишните му мачове бяха на ринг. А при преминаване от ринг в клетка почти всеки дебют е със загуба. Аз бях в залата и усещах какво значи срещу теб да реват 18 000 души. Бях единственият човек, който го подкрепяше. Разбира се, че се притеснявах и се радвам, че успя да се събере и най-вече психологически да се настрои за победата. За мен интересното бе, че многократният световен шампион Ранди Котур бе категоричен, че Станислав ще спечели, докато българските медии бяха скептични. Отново получихме оценката отвън, но се радвам, че Станислав посвети тази победа на България. Във всички рекламни материали той излезе с информацията, че е боец от Велико Търново, България, въпреки че е получавал много покани от други градове и страни.
Луис Кейн бе и по-тежък, и по-висок от Станислав. Когато той получи удара, с който му разкървавиха лицето, аз приключих с гледането на мача… В един момент цялата публика млъкна, а синът ми звънна с думите: “Честита победа” и аз разбрах, че е спечелил. И при награждаването, когато бе с българския трибагреник, цялата зала, която в началото го бе освирквала, започна да му ръкопляска. А на първите редове бяха Роналдо, спортни и тв звезди, елита на Бразилия. Всички те станаха на крака и аплодираха Станислав, това бе уникално изживяване.”
