Отборът на “Етър” преди мача с ЦДНА.
Доста е писано за паметните мачове на етърци срещу “Интер” и “Кайзерслаутерн” в евротурнирите, но един от първите големи мачове на великотърновския тим е години по-рано, когато в далечната 1960 г. сътворява първата сензация. “Етър” стига до полуфинал за Купата на Съветската армия, като отстранява насред София ЦСКА. За “армейците” това си остава до ден-днешен най-изненадващото отпадане в турнира в цялата им история.
Само съвременниците на онези събития имат представа какво представлява “червената” хегемония на ЦДНА в края на 50-те и началото на 60-те г. В столичния клуб са събрани най-добрите футболисти на България от цялата страна и отборът гази наред. Рекордът му не е подобрен никога повече ¬ девет поредни шампионски титли неизменно от 1954 до 1962 г.! По онова време ЦДНА на практика представлява и националния отбор на страната.
През пролетта на 1960 година турнирът навлиза в решаващата си фаза. За четвъртфиналите жребият праща на “армейците” втородивизионния “Етър”. По това време великотърновци се доста назад във втората половина на “Б” група, като заемат 13-о място от 18 отбора.
Мачовете за купата обаче нямат нищо общо с тези за първенството. “Етър” показва “зъби” още на 1/8 финала, когато приема “Локо” (Сф). Срещата започва с превес на етърци, но идва 38-ата минута, когато легендарният Никола Котков със задна ножица бележи за 0:1. Това не стъписва “болярите” и в средата на второто полувреме Васил Симеонов прехвърля от 25 метра Йосифов ¬ – 1:1. После идват минутите на Петър Харалампиев, който удря гредата, а в 89-ата минута с далечен удар прави 2:1. Публиката е във възторг и понася етърци на ръце след отличната победа.
И се пада ЦСКА, който в онези години се нарича ЦДНА (Централен дом на Народната армия). Водач във временното класиране на “А” група и на крачка от седмата поредна титла. За да не стане някоя нова изненада във В. Търново, федерацията излиза с решение мачът да се играе на неутрален терен. Но не къде да е, а в …София на стадион “Раковски”, което предвещава закономерен домакински успех.
10 000 зрители идват на този мач, ръководен от рефера Ангел Гергинов. Нито една от звездите в червено-бяло не отсъства от сблъсъка, там са и Иван Колев, и Манол Манолов (Симолията), и Никола Ковачев, и Димитър Миланов… Целият мач преминава при натиск на домакините, но етърци удържат крайното 0:0 и се стига до продължения. ЦДНА сякаш усеща, че е пред прага на изненада и се хвърля с удвоени сили да търси решаващ гол.
Тогава идват и звездните минути в кариерата на лявото крило на “Етър” Кольо Кръстев, известен като Кото. В 93-ата минута Васил Симеонов стига до аутлинията, събира около себе си противниковите защитници и центрира към Кръстев, който с глава попарва “червените” – 0:1!
За да почувстваме атмосферата на този миг, нека видим как е описала тогавашната българска спортна преса следващата 94-ата минута:
“Център. Топката веднага полетя към вратата на “Етър”, но отбраната изчисти и Харалампиев с глава прати топката в полето на ЦДНА. Кръстев се спусна след нея и силният му удар с част от секундата изпревари излезлия Андонов. Топката се извиси и под напречната греда се вмъкна в мрежата – ¬ 0:2! Хиляди шапки полетяха във въздуха. Стадионът гръмна: “Браво, “Етър”!”
Две минути преди края на продълженията националът Иван Колев връща един гол от съмнително за засада положение. Но това няма никакво значение ¬ бомбата е хвърлена: знаменитият ЦДНА отпада безславно от борбата.
В онези години информацията не тече като сега. Победата обаче има ефект на “бомба”. Същата вечер във Велико Търново в театъра представлението спира и съобщават: “Скъпи съграждани, днес в столицата “Етър” бие с 2:1 непобедимия ЦДНА!” И по-нататък в историята си великотърновският тим е бил ЦСКА. В спомените обаче ярко остава да свети успехът през 1960 г. на едно поколение, което отдаде най-добрите си години за честта и името на любимия “Етър”.
11 май 1960 г.
Стадион “Раковски”, 10 000 зрители
Съдия: Ангел Гергинов
ЦДНА – “Етър” 1:2 сл. прод.
Голмайстори: 0:1 К. Кръстев (93), 0:2 К. Кръстев (94), 1:2 Ив. Колев (118)
“Етър”: А. Митов, Й. Ценов, Н. Гаджев, Д. Долмов, О. Мехмедов, Й. Томов, П. Кефиров (Д. Байдаков), Ил. Божилов, П. Харалампиев, В. Симеонов, К. Кръстев.
Кото Кръстев (вляво с топката) вкарва 2 гола, Иван Колев (в средата) връща един за домакините.
Те играха за “Етър”
Кольо Кръстев – Кото: “Това ми остана единствената премия от футбола”
Кольо Кръстев е роден на 1 октомври 1933 г. Той е един от футболистите, положили началото на възстановения “Етър” в края на 50-те и началото на 60-те години. Името му остава в историята с една от най-знаменитите победи, когато е елиминиран непобедимия тогава ЦСКА в столицата през 1960 г. Кото Кръстев почина през 2010 г. Интервюто с него е правено от Ангел Ганцаров на 7 декември 2008 г. и се публикува за първи път.
– Кото, ти си от видинския край, как се озова във Велико Търново и „Етър”?
– Роден съм в гр. Кула, Видински окръг. През 1952 г. бях приет в тогавашния ВИФ (сега НСА) и след като завърших специалност „Футбол”, през 1956 г. бях поканен във Велико Търново, където предстоеше да бъде създаден представителен мъжки отбор на града. Бях назначен за директор на Младежката спортна школа и започнах да играя в местния „Червено знаме”.
– Точно по това време започва реорганизация в българския футбол – от ведомствения принцип на отборите се преминава към териториалния. Връщат се градските отбори. Как стана това във В. Търново?
– Когато дойдох в „Червено знаме”, в него бяха Донко Долмов и Димитър Байдаков, с които през пролетта на следващата 1957 г. бяхме от възстановителите на ФК „Етър”. В него тагава бяха поканени и 7-8 войници, които по-късно станаха едни от най-добрите и най-известните футболисти като Йордан Ценов и Петър Харалампиев. Името „Етър” беше възстановено към края на април и началото на май 1957 г. Два-три месеца преди това стартирахме в новосъздадената Северна „Б” група под името на Сборен отбор на Велико Търново.
– Три години по-късно „Етър” хвърля голямата бомба, като елиминира в София ЦДНА за купата с два твои гола. Помниш ли още подробностите около тях?
– През 1960 г. бяхме направили вече добър отбор, добър колектив, и започнахме с успех участието си в турнира за Купата на Съветската армия. Тогава той беше втори по значимост след републиканското първенство. Победителят представляваше страната в турнира за КНК. Стартирахме с победа 2:0 над „Генерал Заимов” (Сливен). Във втория мач победихме с 1:0 „Балкан” (Габрово), в третия отново бяхме домакини, но ни се падна отбор от „А” група – силния тогава „Локомотив” (Сф). В него тогава играеха националите Иван Димитров, Васил Методиев, Апостол Чачевски, Спиро Дебърски, Никола Котков и вратарят Йордан Йосифов. А ние бяхме във втората половина на класирането в „Б” група.
„Локомотив” започна мача с голямо самочувствие и добра игра и към края на първото полувреме откри резултата с красива задна ножица на голямата звезда на българския футбол Никола Котков. Но през втората част ние излязохме много мобилизирани и обърнахме мача. Първо капитанът Васил Симеонов изравни резултата, а десетина минути преди края на мача със силен удар извън пенала Пешо Харалампиев донесе победата и ни класира за първи път на четвъртфинал. Но там жребият ни противопостави на шампиона ЦДНА, и то в столицата.
– Къде се игра мачът?
– На стадион „Раковски”. Ние не се притеснявахме много, защото и да паднем – то ще е от шампиона на България. Първото полувреме завърши 0:0, и двата отбора имахме възможности. До края гол не падна и се стигна до продължения. Още в началото на първото с Васил Симеонов си сменихме местата – той отиде на лявото крило, където дотогава играех, а аз минах в центъра на атаката. Във втората минута той ми центрира отляво топката, аз я намерих с глава и вкарах за 0:1. След гола целият отбор на ЦДНА, включително и централният защитник Манол Манолов – Симолията, се хвърлиха в атака да ни изравняват. След центриране пред нашата врата обаче Йордан Ценов изби топката, Харалампиев я хлъзна с глава, аз я овладях и се откъснах сам от центъра на терена. Вратарят им излезе да ме пресреща, а аз за миг се обръщам назад и гледам – всички футболисти и на двата отбора са спрели да се движат. Публиката млъкна. Аз шутирах от 30-35 метра, прехвърлих вратаря и топката се озова в мрежата – 0:2 и публиката ахна… Домакините почнаха да нападат и две минути преди края Иван Колев вкара почетния гол от явна засада, както отбелязаха на другия ден специалисти и журналисти. Така се класирахме на полуфинал – един голям успех на „Етър”, който никой не очакваше, дори и ние.
– Дадоха ли ви някаква премия за този огромен успех?
– Дадоха ни след мача една много богата вечеря и по 150 лв. Шефовете дори ни казаха, че ако победим и в следващия мач, ще ни дадат по 300. А ние след три дни трябваше да играем отново в София срещу „Академик”, но за първенството. Но не можахме да победим, завършихме 1:1 и така си останахме с тези от победата над ЦДНА. Това ми остана единствената премия от футбола. Аз по това време бях учител в Строителния техникум – в събота и неделя играем, а от понеделник отново на работа в техникума. За 120 лв. месечна заплата.
