102 години навършва днес Деян Чаушев – символът на бодростта и дълголетието в старата столица. Все още можете да го срещнете по улиците – доскоро ежедневните му разходки бяха 3-4 километра бързо ходене. Пандемията, дошла точно покрай вековния му юбилей, го бе затворила принудително вкъщи. Именно принудително, защото бай Деян отново е на крак.
Мислех, че не излиза вече от дома си, но направо не вярвам на ушите си, когато ветеранът ме опровергава, че си ходи на разходки. „Къде излизаш, бай Деяне?“, питам го. „На ресторанти“, отговаря с вечната си усмивка. – „Бомба съм със здравето, нямам болки, кръвното ми е нормално“. Преодолял е рака, живее без няколко органа. Сега у тях идва само жена, която му готви. Целият му живот е движение и спорт, както и позитивно отношение към всички наоколо.
Роден е на 18 март 1920 г., започнал да играе футбол като ляво крило, но тежка контузия го вади от терените. Като завършил средното си образование, го взели трудовак. Военната си служба изкарал в конезавод “Валентина” (Плевенско), където отглеждали расови жребци. Там овладял и конния спорт. Като се уволнил, изкарал свидетелство за майстор-сладкар. “Тук, срещу читалище “Надежда”, където беше центърът на Велико Търново, открих собствена сладкарница с цех, която нарекох “Виктория”. Тогава захарта беше кът и аз правех специални сладки с бишкоти и сладък маджун. Като дойде социализмът, премахнаха всички частни сладкарници и създадоха кооперация “Пчела”, на която ме избраха да стана председател”, разказва сладкодумният мъж.
Един ден го извикали в градския комитет на партията и го назначили за директор на копринената фабрика “Васил Коларов”. “Трябваше да я спася, защото нещата не вървяха. Там изкарах 20 г., а после ме взеха в телферите за началник-пласмент”, обяснява бай Деян. Основал и театър във фабриката, и сам бил първи артист в него. Пенчо Кубадински му дал кола, както се полага на директор, обаче той, за да може да тича, я подарил на един от подчинените си.
След футбола и конния спорт се насочил към тениса на маса. Има 50 медала от различни първенства – държавни и Балканиади. Последния си медал спечели на 94-годишна възраст!
Деян Чаушев е първият председател на ФК “Етър” при възстановяването му през 1957 г. и го ръководи дори при влизането му в “А” група. С негово лично участие е построен и открит стадион “Ивайло”. Един от инициаторите за строежа, като директор помага с работници, превози и т.н. “Ивайло” е започнат през 1953 г. и е тържествено открит на 24 май 1958 г. За строителството е награден с два медала – Сребърна значка за спортно строителство и медал за особени заслуги. След влизането на етърци в елита през 1969 г. е награден с най-високото спортно отличие – Заслужил деятел на физкултурата, както и със Златна значка на БФС. Няма друг с толкова дълъг стаж като ръководител на “Етър”.
Навръх вековния си юбилей стана един от героите и в книгата на Мира Добрева „Столетниците – благословия или орисия“, преди това влезе и в предаването й по БНТ „Отблизо с Мира“. “Бай Деян е не само най-бодрият, но и определено най-изумителният и различният от всички столетници в книгата. Пример, че духът понякога тържествува над физическите възможности на тялото“, казва за него популярната журналистка.
Неслучайно срещата й с него бе на стадион „Ивайло“. Ветеранът и днес продължава да гледа мачовете на „Етър“, коментира компетентно, а умът му е остър като бръснач. Още през 2010 г., когато навършваше деветдесет, от клуба му подариха виолетова фланелка с №90, но Деян Чаушев се закани, че следващата, която ще облече, ще е с № 100. Така и стана! Преди две години му подариха нова със стотица на гърба… „Това е отборът на моето сърце и винаги ще бъда с него. На феновете искам да кажа: обичайте „Етър”, докато сте живи!”, казва ветеранът. Готов бе и днес, навръх рождения си ден, да дойде на стадиона за мача на „болярите“, но чака скъпи гости – дъщеря си от Виена и внучката Доротея, която неотдавна го дари с втори правнук.
Това е бай Деян – на 102 години, с младежки дух, бодър и вечната усмивка на лицето. И просто не се сещам за друга дума, подходяща за него, освен „феномен“…
