Състезателката на националния отбор на България и италианския „Бари” Симона Петкова има две големи мечти. Първата е свързана с нейната кариера – да спечели трофей и индивидуални отличия, а втората – женският футбол в България най-после да получи необходимата подкрепа и признание.
Самата тя е от Габрово и като малка започнала да играе футбол с момчетата в квартала. С женски футбол започва да се занимава на 16 години, когато на турнир в Габрово е забелязана и привлечена в НСА. Тъй като в началото е по-малка, трудно успява да се наложи в титулярния състав, но и това става факт. Междувременно завършва и НСА. Жонглирането й с топка наистина впечатлява, както и професионалното й отношение към режима и към развитието й като футболистка.
Поканена е на проби от английския „Лийдс” и след пет месеца там в четвърта дивизия получава оферта за Втора лига в „Уотфорд”. От миналата година вече е в „Бари” в Серия А на Италия. Една от най-големите й емоции е на мача със „Сасуоло”, където на трибуните бе издигнат българския трибагреник в нейна чест.
Симона Петкова бе във Велико Търново на турнира на на M&BM, където подкрепяше и даваше ценни съвети на момичетата от „Янтра” (Габрово), след което участва и във връчването на отличията.
Симона използва всяка възможност, за да насочи вниманието към подкрепата за женския футбол у нас. „На 14 и 17 юни ще има две приятелски срещи, в които националният отбор на България ще се изправи срещу Хърватска. Мачовете вероятно ще са на Националната база на Бояна и се надявам да спечелим. На 13 ни събират на лагер, селекционер на отбора е Троян Радулов. Това е първата стъпка към организирането на женски национален отбор по футбол, на която ни с дава възможност да покажем какво можем. После да надграждаме и постигаме успехи в женския футбол. Неотдавна България беше домакин на Европейското първенство за девойки до 17 години, има гарнитура и до 19 г., която ще участва на квалификации”, споделя тя.
Три са българките последната година, играещи в чужбина. Евдокия Попадинова в САЩ, Лиляна Костова, която е във „Фиорентина” и взе Купата на Италия, и Симона Петкова в „Бари”. „Лили играе вече втория си сезон в Италия, пожелавам й късмет и да върви все по-нагоре, защото тя е страшен талант и заслужава. Аз тепърва опознавам „калчото”, признава симпатичната габровка.
Още не е ясно кои отбори ще играят следващия сезон в Серия А на Италия при жените. Нещата зависят от бюджета на всеки отбор, за да могат момичетата да са облагодетелствани, да вземат съответните заплати и бонуси и да се чувстват като професионални футболисти и полека да гонят условията в мъжкия футбол. „Бари” има финансова възможност, въпросът вече е чисто организационен.
„Трудно е да играеш в Италия, моят първи сезон беше встъпителен, надявам се от есента да съм много по-добре. Адаптацията е трудна откъм тактически движения, изисквания от мен като състезател. Не е така лесно, както изглежда”, уверява Симона. Тя все още усвоява италианския език, но вече чисто футболно на терена вече може да комуникира със съотборничките си.
„Италия е страхотна държава, има много неща, които човек може да види и оцени. Но Англия е много по-напред във футболно отношение, защото там се инвестират средства от доста години. Нещата вече са професионални, изградена е пътеката как футболистките от малки да вървят до най-големия футбол. Те са една от най-силните държави относно влагане на средства и даване на възможности във всеки един спорт, включително женския футбол”, казва националката.
Според нея в България като за начало трябва да се даде гласност и да се създадат условия, за да могат момичетата да тренират. „Сегашната ни „А” група не е на много високо ниво, момичетата ходят на работа и отделят от свободното си време, за да играят футбол, което си личи и на терена. Надявам се това да се промени и да се вложат средства, защото без тях няма как да се случи. Ние сме конкурентноспособни дори и на по-високостоящите държави, схващаме бързо и с нас се работи много лесно. Въпросът е да се даде нужното време и средства, за да може женският футбол да тръгне в подобаваща насока”, споделя Симона Петкова.
сн. Даниел Йорданов
