„Етър“ през 1966 г. с наставник Иван Кръстанов (най-вляво).
Възроденият през 1957 г. „Етър“ в първия си сезон е воден от Христо Миланов – Рилето и д-р Петър Кефиров. От следващата година идва столичният наставник Йордан Томов – Коми, който води тима три сезона до 1961 г., когато отива в „Локомотив“ (ГО). За да се завърне отново и да вкара „болярите“ за първи път в „А“ група. За Коми обаче ще разкажем по-нататък в поредицата Треньорите на „Етър“.
През тази 1961 г. треньор става едно емблематично име – Симеон (Симо) Костов, наричан от всички Сиамската котка. Запомня се като специалист и оставя следа в начина на тренировки и възстановяването на играчите. Костов е дългогодишен вратар на „Локомотив“ (София) и на националния отбор, за който пази от 1938 чак до 1950 г. Роден е на 15 март 1917 г. и си отива от този свят през 1974 г. Освен за „Локо“, пази и за „Спартак“ (Сф), и за „Левски“, става и шампион на България. Прякора си Сиамската котка получава заради изключителната си пъргавина, забележителен рефлекс и ефектни плонжове. След края на кариерата си става треньор в „Левски“ и „Локо“ (Сф).
И така, Симо Костов пристига във В. Търново. Негов помощник е Петър Шатров, който с удоволствие разказваше за методите му на работа. Впрочем, Костов е създател и на фабриката за топки „Етър”. От едно турне в Австралия си донася американска баскетболна топка, която тук цели 3 месеца разчленява, за да види как е направена. От нея конструира новите топки.
Симо Костов
По онова време в клуба има само две футболни топки. За да не се губи време, треньорът изнамира 30-40 метра въже, чийто един край е забит с желязо на терена, а на другия му край е вързана футболна топка. Направено е за икономия, тъй като тогава топките са кът. Когато се тренират удари към вратаря, тя се връща веднага и не се губи време. Същото упражнение е и за изпълнението на корнери.
Не само каучуково въже, е и жив петел включва Симо Костов в тренировките! Историята е повече от екзотична и я предлагаме в точния и вид, разказан от Петър Шатров. „Даде ми пари и ме накара ме да купя от пазара едно младо петле. То стана любимо тренировъчно изпълнение за някои играчи като Тодор Маринов. След като го охранихме, връзвахме единия му крак с 15-метров канап. Треньорът пуска петлето, то бяга в различни посоки, а играчът трябваше да го стигне и докосне, което е много трудно. Това бяха тренировки за бързина и демараж. След като учебно-тренировъчната програма завърши, петелът бе сготвен от домакинката Миланка с кисело зеле и на прощалната вечеря бе изконсумирано от всички в знак на признателност за добре свършената работа от футболистите, треньорите и самото петле”…
Симо Костов обръща голямо внимание на храната и възстановяването на играчите. Третата му новост е да купува бучки захар и да ги раздава на играчите още вечерта преди всеки мач. Представянето на „Етър“ в единната „Б“ група обаче не е от най-сполучливите и тимът завършва на 9-ото място.
„Етър” затяга селекцията, като набира сили с кадри основно от В. Търново и съседните градове Павликени и Г. Оряховица. А по препоръка на Костов от „Арда“ е привлечен вратарят Николай Тарапанов. След напускането си столичният специалист успява да убеди местните спортни и партийни ръководители, че Петър Шатров е подходящ за старши треньор.
Така през лятото на 1964 г. отборът вече се води от младите треньори Шатров и Иван Кръстанов, доскоро футболисти на тима. За Шатров също ще отделим подобаващо място в поредицата, но сега се спираме на друга емблематична фигура – Иван Кръстанов, известен е на всички като Байо.
Иван Кръстанов
Иван Кръстанов е роден на 9 март 1935 г. Играе за първия отбор от 1958 до 1961 г., като носи и капитанската лента. След приключването на състезателната си кариера дълги години става треньор.
Малко хора знаят, но именно бай Иван Кръстанов е човекът, създал популярната емблема на клуба с буквата Е в средата и кулите зад нея (преди нея се ползва само буквата, оградена в кръгове или без тях). Той се увлича от рисуването и в началото на 60-те г. прави новото лого, свидетелстват по-възрастните привърженици. Оттогава кулите на крепостта Царевец и буквата Е неизменно присъстват в емблемата на „Етър“!
През сезона 1964/65 Кръстанов е помощник на Петър Шатров, а на следващата година – и на Христо Миланов (Рилето). Дочаква своя шанс през 1966 г., когато става и старши треньор на мъжкия отбор на „Етър“. Привлечени са Трендафил Коцев от Попово, Николай Йорданов от „Марек“ и Милан Петров от „Бенковски“. В отбора са още имена като Йордан Ценов, Тодор Маринов, Петър Хараламбиев, Веселин Гецов, Васил Матев… През лятото стартират с хубава победа 2:0 над „Алтай“ (Измир), а в първенството финишират на 12-а позиция, но само на 4 т. след четвъртия „Локо“ (ГО).
Идва ерата на Йордан Томов – Коми, а Иван Кръстанов е негов верен помощник и през 1968/1969 г., когато “виолетовите” за първи път влизат в мечтаната “А” група!
През 2014 г. Иван Кръстанов бе удостоен със Златна значка на БФС по повод на 90-ия юбилей на клуба. Уважаваният от всички ветеран доживя до 90-годишна възраст, почина на 4 ноември миналата година.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. архив Ангел ГАНЦАРОВ
Рисуваната от Иван Кръстанов емблема на „Етър“.
