„Откак се е мила моя майно льо, зора зазорила…“ Под звуците на Шишмановата песен вече 48 години излизат на терена футболистите на „Етър“ за всеки свой домакински мач. А традицията поставя спортният деятел и тогавашен диктор на стадиона Румяна Начева.
Изборът всъщност не е случаен. Народната песен, посветена на цар Иван Шишман, е първият тържествен символ на старата столица. Тя е възприета за химн на града от далечната 1965 г. – годината, в която Търново официално получава и името си Велико Търново. Посветена е на българския цар Иван Шишман и описва героизма на владетеля и неговите войводи в битките му срещу османските нашественици. Създадена е преди столетия, а за първи път е публикувана от хаджи Найден Йованович в „Месецослов или календар за лето 1848“.
За първи път фанфарни сигнали по Шишмановата песен звучат на 6 юни 1965 г. при откриване на културния празник „Поглед към вековете”. Член 6 на Правилника постановява, че „химн на град Велико Търново е Шишмановата песен”. Оттогава при всички строго официални събития народната песен озвучава издигането на великотърновското знаме. Химнът се изпълнява при тържествени случаи с общинско значение и при откриване и закриване на мероприятия с общинско участие.
А на Митичния „Ивайло“ за първи път прозвучава през 1977 г., когато Румяна Начева става диктор на стадиона. „Дежурните делегати искаха преди мач задължително да им бъде представена програмата по озвучаването. И аз винаги им казвах, че започваме с Шишмановата песен!“, сподели Румяна Начева.
И така, футболистите на „Етър“ започват да излизат за мачовете си под звуците на „Откак се е мила моя майно льо, зора зазорила…“, а през следващия сезон 1978/1979 г. се завръщат в „А“ група. Песента звучи през всичките години и носи допълнителен заряд и мотивация както на играчите, така и на многохилядната публика по трибуните. Не само в шампионския сезон, но дори и преди мача за КЕШ срещу „Кайзерслаутерн“, та чак до края на века.
Традицията продължава през настоящия век и следващият говорител на стадион „Ивайло“ Анатоли Петров. Вече се използва рок версията на група „Елит“, която е по-експресивна и носи името „Зазоряване“, създадена през 1997 г. за първия им албум. Емблематичната песен продължава да звучи и след 2017 г., когато диктор на мачовете вече е Благовест Христов. И ще продължава да звучи над “Ивайло” и занапред. Запазена марка за „Етър“, както е и виолетовият цвят. Символи и на старопрестолната столица Велико Търново!
Архивни кадри от мачовете “Етър” – “Кайзерслаутерн” от 1991 г. и “Етър-1924” – “Левски” от 2012 г.:
