Уникални находки направи футболният журналист, статистик и колекционер Ангел Ганцаров в навечерието на 90-ата годишнина от основаването на “Етър”. Великотърновецът откри оригиналната първа емблема на клуба, проектирана и видяла бял свят още след създаването му на 24 април 1924 г.
Тя представлява оригинална рисунка с черен туш върху бял лист с формат А4, вече пожълтял от времето, но отлично запазен. На него отдолу с молив има разграфяване на квадрати и отгоре с туш е нанесена емблемата. Тя представлява буквата “Е” в характерния и познат вече шрифт (ползвана във всички следващи емблеми на клуба), оградена от два кръга. На гърба на листа с мастило е написано името “Рачо Пешев Видинлиев” (б.а. – неизвестно кой е той), а с молив е добавено “1924 г.”.
До находката Ангел Ганцаров е стигнал при поредното си проучване върху историята на “Етър” в подготовка на бъдещата си книга “90 години “Етър”. “Емблемата принадлежи на Никола Илиев – един от основателите през 1919 г. на първия великотърновски отбор, наречен МСК (Младежки спортен клуб), и също основател през 1924 г. на ФК “Етър”. Дълги години тя е пазена от наследниците му и сега я получих от неговия внук Руен Хаджиниколов”, разказа Ангел Ганцаров. В пълния й вид емблемата ще бъде официално показана в неговата бъдеща книга, посветена на 90-ата годишнина на “Етър”, но с неговото съгласие първите, които я виждат, са читателите на “Велико Търново спорт”.
Любопитното е, че Никола Илиев, или Бай Колю (както още е известен), е държал за година на основаването на “Етър” да се счита 1919 г., разказват неговите близки. Той е бил на мнение, че след като тимът е наследник на МСК, то трябва да приеме и годината на неговото основаване, но повечето хора са на друго мнение, което вече се наложи в историята – след като обединеният клуб се създава и приема името “Етър” на 24 април 1924 г., то редно е това да е и рождената му дата. За самото учредяване на клуба Ангел Ганцаров вече писа в предишните си две книги. Самата емблема досега бе известна iсамо от запазената и публикувана вече снимка на Никола Илиев (вижте я по-долу). Друга интересна подробност е, че за самите екипи емблемата не е правена върху плат, а е щампована върху тънка кожа, което я прави още по-здрава и трайна.
За Никола Илиев и основаването на МСК и “Етър” четете тук
Ангел Ганцаров стига и до друга интересна находка, отново благодарение на Руен Хаджиниколов. Той още пази в дома си разделената на кожени парчета футболна топка от онези години. Тя също е дело на Никола Илиев, който навремето споделя в спомените си: “С плондери и топки трудно се снабдявахме и затова аз започнах да изработвам калъфите от телешка кожа. В продължение на три години направих към 300 топки за частни търговци, а клуба снабдявах безплатно с топки близо пет години. За всеки мач се осигуряваха по две нови топки – едната на игрището, а другата при мен, до вратата.”
От тези парчета Бай Колю е шиел самите футболни топки, с които играе МСК, а по-късно и “Етър”.
За находките подробно Ангел Ганцаров ще разкаже в книгата, която вече готви за печат. В нея има още куп нови непубликувани досега фотографии – на великотърновските “Спартак” и “Ударник” от 1946 г., на редки снимки от първите десетилетия на 20 век, както и на още една уникална снимка. Тя е от 4 юни 1974 г. на едно от редките гостувания на националния отбор на Северна Корея (КНДР).
Мачът е на стадион “Ивайло” срещу “Етър”, който току-що е спечелил 4-о място в елита, даващо му право на участие в евротурнирите. Двубоят завършва 2:1 за етърци с два гола на Стоян Коцев, а снимката, на която са и двата отбора и която за пръв път ще бъде публикувана в книгата, преди 40 години е отпечатана и съществува в един-единствен екземпляр. Защо – Ангел Ганцаров разказва в книгата си, което вече се очаква с нетърпение от феновете на “Етър” и ще излезе в навечерието на 90-ия юбилей през април.
