“Железничарите” завършиха на второ място в есенното класиране на “Б” група, като пред тях е единствено “Монтана”. Ако запазят това постижение и напролет, това би означавало влизане в елита. Неотдавна “Локо” (ГО) бе избран за Отбор № 1 на Г. Оряховица за 2014 г., а Сашо Ангелов – за Треньор № 1, като получи и Сребърна значка на БФС. За обзор на есента и плановете за пролетния полусезон разговаряхме със Сашо Ангелов.
– Г-н Ангелов, какви бяха очакванията ви за представянето на „Локомотив” в началото на първенството?
– Почти 20 г. „Локо” (ГО) не е бил в такова състояние, спортно-технически и организационно. Разбира се, не всичко е само положително, има и отрицателни неща, но ще ги кажа след малко. Относно това дали съм го очаквал, вече съм казвал, че играхме една контрола с „Монтана” в Тетевен, в която второто полувреме момчетата показаха неща, които ми дадоха кураж, че може да направим добро класиране. „Монтана” е най-добрият отбор в групата, но нашата тотална доминация след почивката ми даде повод да мисля, че имаме голям потенциал.
– Каква е цялостната Ви оценка за есенното представяне?
– Започнахме леко колебливо, защото нямаше време да се сработим, подготовката не мина така добре. Лош първи мач, не като игра, а като резултат. Някои помислиха, че няма да ни бъде, но са се объркали. Още в следващия мач започнахме да набираме скорост. Лъкатушехме между добри и леко слаби мачове, но от 23 август до края имаме само една загуба и един равен. Получи се, защото исках външните играчи да покриват цялата зона, да не играят само във фаза атака. Това много промени играта ни.
– Предполагаше се с оглед на работата ви в „Етър”, че и в „Локо” (ГО) ще продължите с дефанзивен стил, а той се оказа най-резултатният отбор?
– Миналата година в „Етър” разполагах с изключително млади и неопитни футболисти, сега там има много по-класни играчи. Това беше една от причините отборът да играе по-дефанзивно и да разчита на контри. Играта се градеше около Байдаков. Ако тогава в „Етър” играехме нападателно, със сигурност щяхме да получаваме по 3-4 гола на мач. В „Локомотив” успяхме с подобряването на физическата подготовка и начина на игра по фланговете.
– Имате ли обяснение за това представяне на чужд терен – 6 победи от 7 мача плюс победи и във всички гостувания за купата?
– Колкото и странно да е, на чужд терен с изключение на последните кръгове в калта, преди това играхме на хубави терени. Имаме добри изпълнители за такива терени. Това е една от причините. А и факторът домакинство вече не е така голям в нашия футбол, което е прогрес. Трябва да се насочат инвестиции към „Б” група, там няма чужденци, играят млади български играчи. Дори и бройката на играчи под 23 г. трябва да се увеличи.
– Как ще коментирате организацията в клуба?
– Основна заслуга имат момчетата, които положиха доста труд. Не може и без ръководството, което много правилно менажира клуба. Малко се дава, но винаги точно и навреме. Не е тайна, че бюджетът ни е от най-малките в „Б” група, само премиите са по-добри, но това са изкарани от момчетата пари. Всеки си знае работата, аз се занимавам спортно-технически, ръководството се занимава с финансирането.
– А кое тогава не Ви харесва?
– Сега е моментът да се правят тренировъчните бази. Като започнем през януари, ще тренираме на кал, няма нормален терен, което е изключително голям проблем. В другите клубове вече се работи по това. Не може в съблекалнята да стои моето шкафче отпреди 25 години, когато съм бил футболист… Приоритетите за мен за тези – отборът да задържи това ниво, да се оправи спортната база и подобряване на работата в ДЮШ. Защото в този отбор няма един играч от школата. Но пък всички момчета се хвърлят, все едно, че са юноши на този клуб.
– Има ли здрав колектив?
– Събрали сме се, за да побеждаваме. Не може всеки с всекиго да е приятел, но щом има победи, значи посоката е правилна. Колективът се вижда, когато излезеш на терена.
– „Особените” характери успяват ли във футбола? Поискахте да отговорите на критиците си…
– Характерът ми е такъв, че преценявам кое може и кое не може. Вероятно понякога съм грешил, но то е в 1 процент от случаите. Всичко ми е подчинено на футбола, това ли му е особеното на характера ми? Доста време съм в този занаят и знам кой футболист от какво има нужда. Не ме интересува ти чий си, какво си правил преди, интересува ме какво показваш в момента. Вероятно понякога избухвам, но никога не съм се отнасял тенденциозно към някого. Покажеш ли качества – заслужаваш да играеш футбол.
– Ще има ли напуснали футболисти?
– Със сигурност, но не играчи, които искат да си тръгнат, а такива, от които нямаме нужда. В първите мачове, когато се обърнех към скамейката, не виждах кой може да промени играта, но в последните месеци повечето влязоха в нещата. Но е необходима по-голяма конкуренция, за да има борба за всяко място.
– Балъков и Апостолов ще ходят ли на проби в Гърция?
– Никой няма да си тръгне от този отбор. Аз ще преценя кой трябва да си тръгне, това ще стане още в близките дни. Не ми е приятно, но така е във футбола и в живота.
– Разчитахте на един основен състав, но и нямахте контузии, нито червени картони…
– Нямаме нито един контузен футболист за целия полусезон. Това е голямо преимущество. Нямаме и нито един отстранен играч.
– За селекцията обявихте, че ще разчитате на млади играчи от водещи школи?
– Да, това ще са вероятно поне трима футболисти. Ще даваме път на качествените млади играчи.
– Планирана ли е вече подготовката?
– Първите две седмици ще сме в Горна Оряховица, дано е хубаво времето. После ще имаме две седмици лагер в страната, ще направим и контроли. Чакаме съперника си за четвъртфиналите за купата и точната дата, тогава ще планираме точните дати в подготовката.
– Очакванията ви за пролетния полусезон?
– Финансово ще се справим. Но игрово на „Локомотив” вече няма да се гледа като на новак в групата, а като на сериозен противник. Ще ни бъде много трудно, чакат ни тежки мачове. По друг начин ще се подхожда към нас. Но ние сме натиснали педалите докрай и искаме първо или второ място. Третото място няма да ни устройва. Ако имаме силите да се справим – чудесно.
– Т.е. вие искате като отбор да си свършите работата, а ръководството, обществеността да решават има ли ресурс за „А” група?
– Да, има много начини да се издържа един клуб, стига да има воля за това. А аз съм убеден, че има, защото хората в града са много запалени. Баба ми казваше: когато един панталон се изглади, ръбът винаги ще дойде отпред. Значи има форми и начини.
– Факт е, че много фирми помагат…
– Много фирми помагат, макар че с този малък бюджет това, което направихме, за мен е геройство.
