“Етър” през 1929/30 г. в една от първите запазени снимки.
Клубните цветове са неотменна част от символиката на всички отбори по света – от най-малките отбори до световните грандове. Няма футболен фен, който да не идентифицира с лекота названията “белия балет”, “нераздурите”, “червените дяволи”…
В цялото многообразие на гамата един от най-екзотичните цветове е виолетовият. Според специалистите той символизира висока духовност, прочистване, привързаност, едновременно скромност и щедрост.
Друго тълкование е, че това е цветът на магиите и чудесата. Един от най-загадъчните, той има силно въздействие върху душата и разума. Символ на философите и поетите, виолетовият цвят е противоречив крие в себе си синьо и червено, което означава, че съчетава едновременно противоположности като спокойствие и активност, земното и божественото.
Така са се стекли нещата, че е рядкост в дадена страна да има повече от един отбор, заложил на този десен. В Италия това е “Фиорентина”, в Австрия “Аустрия” (Виена), в Белгия “Андрелехт”… “Етър” е единственият отбор у нас, който достойно носи виолетовия цвят.
Малцина обаче знаят, че първият клубен цвят на великотърновския тим е жълто-черно, а раираното си остава част от екипите на етърци повече от четири десетилетия.
През 1919 г. се създава МСК (Младежки спортен клуб), предшественикът на “Етър”. Дебютът е в Габрово, където прави 2:2, а на следващата година първото домакинство е срещу “Левски” (Г. Оряховица), спечелено с 2:1. В първите месеци всеки играе със собствено облекло, най-често по риза и брич с ботуши. Най-модерно обаче било с къси до коленете панталони, срязани от дълги…
Преди мача с горнооряховци двама състезатели Тодор Гроздев и Братован Братованов се обзалагат, като първият държи за гостите, а вторият за МСК. След мача Братован подарява спечелените от залога 100 лева на великотърновския клуб. Окрилено от подаръка, ръководството решава да пусне подписка сред гражданите за волни пожертвования. За кратко време в касата постъпват над 3000 лв. и с тези пари е купен първият екип в историята на великотърновския футбол. Фланелките са на широки жълти и черни ивици, бели гащета и черни чорапи. За жалост днес няма запазена снимка на този отбор. Първите фотографии на “Етър” показват бели или по-тъмни фланелки с големи черни яки и черни шорти и чорапи.
Райето се появява отново след създаването на физкултурните дружества и възраждането на “Етър” през 1957 г. Отборът играе най-често с фланелки на черно-бели ивици, дори с блузи на синьо-бели ивици и чорапи с бяло-червени. “В средата на 60-те години, когато за първи път атакувахме “А” група, фланелките бяха бели с черни ивици”, спомня си тогавашният треньор Петър Шатров.
Голямата промяна идва през 1968-69 година с избора на виолетовото. “Въведен беше стандарт всеки клуб трябваше да посочи във федерацията основен и резервен цвят на екипите си, разказва тогавашният капитан на тима Йордан Ценов. Ръководството се събра, присъствах и аз като капитан на отбора. Идеята хрумна на треньора ни Йордан Томов, който предложи лилавия цвят.” С такива фланелки играел италианският “Фиорентина” и румънският “Арджеш”, откъдето няколко години по-късно дори подарили на етърци екипировка.
Стефан Чакъров капитан на “Етър” в следващия период, уточнява, че виолетовото не е въведено по подражание на “Фиорентина”, а че Йордан Томов е заявил как на болярски град като Велико Търново подхожда и характерният за царете цвят. Така през сезона 1968-69 г. “Етър” вече е с клубни цветове - светлолилави фланелки с дискретен черен цвят на яката и голяма емблема на гърдите, черни шорти и чорапи. Запазени са няколко (макар и черно-бели) снимки от тогава, а екипите определено носят късмет, защото “болярите” за първи път в историята си се преборват и влизат в “А” група.
С първите виолетови екипи в мач срещу бразилския “Сао Пауло” през 1969 г.
В продължение на повече от десет години виолетовите фланелки са неизменен атрибут, съчетавани с бели или черни шорти, а в края на 70-те години екипът става изцяло виолетов. “Бях администратор в клуба и през 1979 г. за второто влизане в “А” група поръчахме от Австрия екипи изцяло в този цвят, както се играе и до днес”, допълва Стефан Чакъров.
От 1968 г. “Етър” не е изневерявал на свещения виолетов цвят, който бе приет и от създадения през 2002 г. “Етър 1924”, а от 70-те години - и като официален цвят на Община Велико Търново.
Първата запазена цветна снимка с виолетовите екипи.
