Рамазан Рамазанов е от Дагестан, а по националност е аварец. От януари т.г. вече е български гражданин и дори великотърновец. От три години се състезава за СК „Илия Павлов“ при треньора Мирослав Колев и печели с лекота шампионските титли на България. Нещо повече – буквално отвява конкуренцията в своята категория до 70 кг. В края на декември бе избран за Спортист № 2 за 2021 г. в анкетата на Община Велико Търново, а само дни по-късно за пети път стана шампион на България и получи купата за най-техничен борец сред всички на държавното първенство.
Малко са тези, които все още познават Рамазан в старата столица, но занапред името му ще се спряга все по-често. Неотдавна получи българско гражданство и адресна регистрация в старата столица, част е от националния ни отбор по борба.
Разговаряме с него на руски език, тъй като признава, че още не говори български, но вече започва да разбира по малко. Аз пък веднага разбирам, че 27-годишният млад мъж не идва у нас за пари, а за успехи и титли. „В Дагестан борбата е национален спорт, много популярен, но много мои сънародници после заминават за други държави, защото конкуренцията при нас е огромна. В Русия конкуренцията е много сериозна, тежко е да попаднеш на европейския или световния подиум. Затова преминах тук“, казва Рамазан.
Роден е през 1995 г. в с. Октябърское, Хасавюртовски район, Дагестан, който е част от Русия. Тренира борба от 8-годишен, харесало му в залата и усетил, че този спорт му е на сърце. Сериозно обаче тренира от 15-годишен. Движи се по стъпките на своя брат Магомед, който е с две години по-голям и вече е носител на Световната купа. И въпреки че се занимава в местния си клуб УОР (Хасавюрт), през 2018 г. в състава на националния отбор отива в първенството на Русия, където става седми.
„На 20 години заминах за Москва и започнах да се готвя там. Най-големият ми успех досега е сребърният медал в турнира „Алани“ в Осетия. През 2018 г. взех бронзови медали на турнира за наградите на А. Медвед и на „Динмухамед Кунаев“ в Казахстан. Треньорът ми е българин, тренираше ме в Москва и ми предложи да дойда в България. Съгласих се. Дойдох преди три години, чаках две години българско гражданство и неотдавна получих паспорт“, разказва Рамазан. В родната борба в момента има и четирима чеченци. Брат му също сменил гражданството си и ще се бори за Румъния.
Още през януари 2020 г. Рамазанов става шампион на България. „Чувствам се отлично тук, във Велико Търново живея у треньора си. В последните години тренирах и в Москва, и в Дагестан, като съм в България, ходим постоянно по лагери. Първата година всичко беше спряно заради коронавируса, а после чаках решение за гражданството. Не тренирах в началото на пълни обороти, от три месеца обаче се готвя пълноценно, сега вече ще тренирам много повече в България“, казва Рамазан. В своята категория няма конкуренция и доказателство са петте титли.
Турнирът „Дан Колов – Никола Петров“ бе първият му международен старт тук и стигна до сребърно отличие. Смачка съперниците си до финала, там срещу американеца Зейн Ръдърфорд и водеше с 5:2, от отстъпи в края с 6:10. А победата със сигурност щеше да му донесе „Златния пояс“ в свободната борба…
„Качествен състезател е, но основното е трудът. В тренировъчния процес е страшно отговорен, има поставени цели, които ги преследва. На този етап Рамазан няма конкуренция в България, постоянно става шампион. На турнира просто прегоря в желанието си да се докаже в нашия град и пред местната публика. Към този момент бе готов да се бори с американеца 5 минути, но борбата е 6 минути. Американците са много добре подготвени функционално и през цялото време налагат темпо на борбата. Но подготовката ни е насочена към европейското първенство след месец. Реално Рамазан може да вземе европейска и дори световна титла, въпреки че не искам да прогнозирам, защото е спорт и всичко се случва, мо му го пожелавам“, коментира за него треньорът му Мирослав Колев.
Среброто не е лошо, но аз исках златното отличие, потвърждава и Рамазанов. „Това беше първият ми сериозен турнир от две години насам. На финала в турнира не ми достигна функционалност, но ще работя върху това“, добавя той. Сега основната му амбиция е наистина да стане европейски шампион с екипа на националния отбор на България. „Искам за начало да стана първенец на Европа. Шампионатът е в края на март в Унгария, изцяло насочвам подготовката си за там и мечтая да спечеля титлата“, амбициран е дагестанецът от СК „Илия Павлов“ (В. Търново).
