проф. д-р Красимир Методиев
“Преди време обещах да бъда на стадиона, когато “Етър” ще се бори за влизане в “А” РФГ. Следях непрекъснато новините около шансовете на отбора, в началото да влезе директно (явно, тогава някои от футболистите провалиха този план), след това с промяната на правилника за класиране, когато отново излезе шанс “Етър” да се класира на едно от първите две места (отново провал поради смешни резултати на “Ивайло”), накрая с уникалната възможност да се изиграе само един мач (бараж), победата в който беше задължителна.
Следях и вълнението на хората от моя роден град, които искрено мечтаеха да видят любимия отбор на мястото, което му се полага – в елита на българския футбол, при това в годината на 20-годишния юбилей от първата шампионска титла на “Етър”. Направих всичко възможно, промених си работната програма в Израел, за да пристигна навреме и да дойда в Сливен за баража срещу “Светкавица”.
След това, което видях преди и в началото на мача, с тази вдъхновена публика на виолетовия тим, която беше уникална (много малко отбори у нас могат да се похвалят с такива фенове), и с играта в началните минути на мача, си реших – “Етър” отива там, където трябва да играе – в “А” РФГ.
Но, уви, разочарованието дойде много бързо, и с ужас аз, приятелите ми, както и над 500 френетично поддържащи отбора до края на мача, видяхме поредния провал на отбора, видяхме липсата на дух и сърце у тези разглезени момчета, които разхождаха виолетовата фланелка из терена, мачкани и надигравани от скромните футболисти на Търговище. Недоумявах как може, при такава подкрепа, при толкова обич от целия град, при тази невероятна публика, тези “герои” на терена да не “изровят” тревата, да не се хвърлят с всички сили и воля, и да докажат кой е ”Етър” и къде му е мястото.
Жалко, наистина жалко.
По пътя обратно разменихме тъжна констатация, че тези момчета се подиграха с надеждите на старопрестолния град, с уникалните си фенове, с тези като мен, дошли от хиляди километри, за да се радват на успеха на любимия отбор.
Сега не остава нищо друго, освен през новото първенство в “Б” група, отборът да започне така от първия кръг до края, че да не остави никакви съмнения за влизане директно в елита на родния футбол. Друго извинение няма да приемем, нали?
И един коментар: несправедливо феновете на “Етър” бяха натикани в клетка без седалки, където нямаше място за всичките над 500 души, поддържащи през цялото време отбора, а в същото време доста по-малкото привърженици на “Светкавица” (не повече от 50-60) бяха на централната трибуна, като вип-гости. Сред тях беше моят състудент, колега и голям приятел кметът на Търговище д-р Кр. Мирев, а никъде не видях другия ми колега кметът на В. Търново д-р Р. Рашев – вярно, че той не е почитател на футбола, но в такъв момент мястото му е до отбора от родния град.
Така или иначе – провал за “Етър”, но за следващата година – никакъв друг вариант, освен директно влизане в “А” РФГ. Аз пак ще дойда да приветствам този празник, макар и една година по-късно!”
проф. д-р Красимир Методиев
Почетен Консул на Израел в България
