През есента на 1968 г. „Етър“ под ръководството на Йордан Томов вече е отбор, с който всички противници се съобразяват. Преди зимната пауза финишира в челото с равни точки с “Бенковски” (Видин) и “Академик” (Свищов). Зрее мечтата за първо влизане в майсторската група! Възлов се оказва мачът на 3 май 1969 г., в който пред 25 000 зрители „виолетовите“ бият с 1:0 видинчани и оглавяват еднолично класирането. Еуфорията е голяма, а мечтаната „А” група е все по-близо, но „Етър” не трябва да си позволява грешни стъпки. И оттук до края на сезона в 8 поредни кръга „болярите” изобщо не допускат гол във вратата си чак до последното гостуване без значение в Търговище! Така завършват недостижими с 51 т., а Коми остава в историята не само като човекът, въвел свещения виолетов екип, а и като треньорът, вкарал за първи път „Етър“ в групата на майсторите.
Ще цитираме вратаря Николай Тарапанов, които има огромен принос за успеха: „С никой от треньорите не съм имал проблеми, но все пак Йордан Томов – Коми бе над всички. Неслучайно е с такъв голям принос за футбола във Велико Търново. Бивш футболист на „Левски”, той бе завършил освен треньорска школа и право. Много ерудиран човек, добър педагог и най-вече психолог. Умееше да ни предразположи, така че да даваме всичко от себе си. Освен това много добре разбираше играта.”
Йордан Томов продължава да води отбора и през мечтания първи сезон при големите. И същата тази 1969 г. носи още един паметен мач. Датата е 18 септември, съперникът – „Левски-Спартак“, в чийто състав блестят имената на Аспарухов, Котков, С. Костов, Жечев, Ивков, Павлов… Трибуните са пълни часове преди началото на мача, хора има по дърветата около стадиона, по пистата чак до самите тъчлинии. Според статистиците този мач, в който етърци отстъпват след оспорвана битка с 0:2, е посетен от 40 000 души – цифра, която остава ненадмината в цялата история на великотърновския спорт.
„Етър“ завършва своя първи сезон в групата на майсторите на съвсем приличното 6-о място с 32 точки, само на 6 от бронзовия медалист ЖСК-Славия. След края му именитият треньор напуска и се прибира в столицата, но остава за свой заместник досегашния си помощник Петър Шатров, чийто асистент пък става Петър Хараламбиев.
„За мен е безкрайно щастлив този ден, когато се реши с една тежка победа срещу видинския отбор, че „Етър“ влиза за първи път в елитната група на България – спомня си след години Йордан Томов. – Сетих се за моята младост. Всички футболисти бяха мои, аз ги бях довел, аз ги бях подготвил във върхова форма. Знаете ли, само с тези прекрасни спомени живея сега. Моите спомени от В. Търново са само хубави! Горд съм, дойдох тук, за да правя голям футбол. Имам и друга заслуга – създадох екипа във виолетов цвят, оттогава великотърновчани постепенно се наложиха като „виолетовите“.
Коми никога не забравя Велико Търново. Идва тук и за мача с „Левски“ на 1 декември 1990 г., когато Балъков вкарва последните си 2 гола за етърци, които бият с 4:2. „Бях в оперативното ръководство на „сините“ и трябваше да дойдем тук да играем с „Етър“. Валяка (б.а. Васил Спасов) бе официалният водач на отбора. Пожелах да пътувам, тъй като ще играят два мои отбора „Етър“ и „Левски“, така му казах на Валяка. Идвам на стадиона, тук и бай Иван Кръстанов, Димитър Байдаков – всички ми се радват.
Влизам в стадиона, зарадва ми се и някакъв мъж, а той бил президентът Тошо Кръстев. Кани ме в канцеларията, вади ми „Метакса“. Казвам му, че не го познавам, а той ми отвръща, че отлично ме знае, когато аз съм бил тук, той като дете се възхищавал, сега ми се отплащал с вниманието си. Идват мои футболисти – целувки, прегръдки. Излизаме на стадиона, по радиоуредбата се съобщава, че на мача присъства „нашият любим треньор Йордан Томов“. Всички стават на крака, бурно ми ръкопляскат, останах като в небрано лозе. Викат ми: стани, кажи им няколко думи, пък аз отвръщам, че не съм Тодор Живков я. Просто се смутих. Приех овациите. После „Левски“ загуби с 4:2, но трябваше да падне с 8:2. Веднага след мача слушам запалянковците удюкват нещо около автобуса на „Левски“, излизам и всички млъкнаха, пак почнаха да ми ръкопляскат. Сядам до лекаря в автобуса, гледам – никой не се ядосва от нашите, все едно че те са били. Нали се бяха отървали с по-приемлива загуба“, разказва Йордан Томов.
Не пропуска и финалния мач на 9 юни 1991 г., когато на Националния стадион „В. Левски“ етърци пак бият „сините“ с 1:0 и триумфират с шампионската титла. „Бях безкрайно щастлив – моята амбиция, която имах преди години, се осъществи. Второ, че бе осъществена от един мой състезател – Георги Василев, вече в ролята на старши треньор. Това бе безспорно гордост за мен. Аз този връх, който Г. Василев постигна, не съм имал, но все пак нали и аз навремето бях пионер, поставих темела на новия „Етър“, разказва Коми пред „Борба“ на 24 април 1994 г. Отново е тук – за 70-ия юбилей на „Етър“ и 25 г. от първото влизане в „А“ група. На въпроса от кой футболист е запазил най-ярки спомени, отговаря: „Идвали са много класни играчи, но смятам че Петър Хараламбиев беше един голям талант. Хараламбиев оценявам символично като Георги Аспарухов във великотърновския футбол. Голмайсторът на Димитър Цеков пък бе най-голямото „гяволе“, което съм имал в състава си.“
Легендарният треньор отправя и специално послание към настоящите „виолетови“. „Да не мислят, че вечно ще бъдат богове. Да не мислят само за материалната страна, а да разберат, че играят в „Етър“ (Велико Търново) и че в професионалния футбол задължително има морал. Длъжни са да защитят авторитета на този отбор – авторитет, граден с усилията на много хора преди тях.“
4 години по-късно Коми си отива от този свят – на 10 март 1998 г., едва на 74-годишна възраст. Десетилетие след това неговият верен помощник Петър Шатров излезе с идея пред входа на стадион „Ивайло” да бъде поставена паметна плоча. „Йордан Томов е идол за мен, а и за поколения играчи. Искам да направя предложение да му бъде поставена паметна плоча на стадион „Ивайло” заради цялостната му дейност, той го заслужава!”, споделя Петър Шатров.
Така и става. На 18 декември 2009 г. по време на честването на 100-годишнината от началото на футбола в старата столица в негова чест Община В. Търново постави паметна плоча на “Ивайло”. Тя още е там. На нея има изписани само няколко реда: „Йордан Томов (Коми) 1924-1998. Треньор по футбол, извел „Етър“ до първо влизане в „А“ група“.
Когато минавате покрай нея, спрете за миг и сведете глава – в знак на почит към човека, положил началото на славните успехи на „болярския“ тим…
