Фенклуб “Етър” продължава поредицата си ”30-те причини Етър да е сред големите”, която ще връчи на общинските съветници на сесията на 25 юли.
* * *
Може би голямата гордост на търновския футбол са момчетата, които през годините тръгнаха от кварталните игрища, през асфалта на училищата, калните терени, школата и спечелиха много медали за виолетовите в младежките формации, а впоследствие някои от тях прославиха града и държавата ни с изявите си по терените.
Ето и най-големите успехи на Детско-юношеската школа на ФК Етър:
Републикански шампиони:
1987г.-юноши младша възраст – треньор Васил Матев;
1996г.-юноши младша възраст – треньор Марин Николов.
Вицешампиони:
1979г.-деца – треньор Васил Матев;
1993г.-юноши младша възраст – треньор Николай Коцев;
1994г.-юноши старша възраст – треньор Георги Цингов.
Бронзови медалисти:
1974г.-юноши мл.възраст – треньор Димитър Байдаков;
1981г.-юноши мл.възраст – треньор Васил Матев;
1983г.-юноши мл.възраст – треньор Трендафил Коцев;
1991г.-деца – треньор Николай Коцев.
Финална четворка:
1987г.-юноши старша възраст – треньор Николай Генчев;
1988г.-юноши младша възраст;
1993г.-деца – треньор Петко Миланов.
Купа на България:
1990г.-юноши мл. възраст – второ място, треньор Петко Миланов.
Купа на Българския футболен съюз:
1999г.-юноши старша възраст – треньор Петко Миланов.
Тази година радост ни донесоха и младежите до 19 години с треньор Борислав Евтимов, които успяха да вкарат Етър 1924 в А група. Надяваме се от 200-те деца в болярската школа в момента, да израстнат бъдещите шампиони и звезди на България.
* * *
Преди години през летните месеци се играеше европейският клубен турнир Интертото. През болшинството от годините, отборите играят в групи на разменено гостуване и първите в групите се обявяват за победители. Така след като през 1986г. българските участници ЦСКА и Левски (тогава ЦФКА Средец и Витоша) остават трети в групите си, през следващата година идва ред на Етър. През 1987г. с три победи, равен и две загуби, отбора воден от Г. Василев успява да извоюва титла за България. Така виолетовите се нареждат сред четирите български отбора печелили отличие в европейски клубен турнир!
Интересно е, че макар и от няколко години да не съществува вече (подобно на Купата на носителите на купи), то заедно с Шампионска лига и Лига Европа, четирите турнира оформят карето от европейски турнири, по които някои статистици определят класирането на отборите и страните по трофеи. В тази класация Етър с купата си от 1987г. и останалите три български отбора печелили я – Славия, Пирин Бл и Локомотив ГО изкачват България до 18-то място в Европа. Болярите са на шесто място от българските отбори по спечелени точки в Интертото, като отборите пред него са с повече участия.
Със завоюваната си купа, виолетовите се нареждат в престижната компания на отбори като Фулъм, Удинезе, Ланс, Сент Етиен, Болоня, Селта, Малага, Монпелие, Аустрия Виена, Наполи, Сампдория Атлетико Мадрид, които също записват по един европейски трофей благодарение на турнира Интертото.
* * *
Етър е дал път на повече от четиридесет футболисти заиграли впоследствие в чужбина. Най-известните са естествено Красимир Балъков – Спортинг, Щутгарт; Трифон Иванов – Бетис, Ксамакс, Рапид, Аустрия; Илиян Киряков – Депортиво (Ла Коруня), Абърдиин; Цанко Цветанов – Валдхоф, Енерги (Котбус), Абърдийн; Бончо Генчев – Спортинг, Ипсуич, Лутън. В силни еропейски отбори играят и Валентин Игнатов – Арис Солун, Анортозис; Георги Цингов – Омония, Лариса; Бойко Димитров – Омония; Стефан Лъхчиев – Омония; Румен Иванов – Йънг бойс, Аарау, Валдхоф; Йордан Петков – Самсунспор, Ворскла; Велин Кефалов – Ворскла; Ибрям Даил – Ворскла; Емануел Луканов – Бреша, Аталанта; Радослав Комитов – Оберхаузен; Веселин Геров – Аален, Падеборн; Тодор Колев – Апоел, Алемания; Ивайло Иванов (Банана) – Ханза, Рот-вайс. Има и няколко футболисти играли отвъд океана, като Стефан Иванов с чиито гол Етър 1924 отстрани Славия през 2004г. от Купата на България. След виолетовите игра за Чикаго Файърс. Станимир Лефтеров пък, освен че игра за Слован, стана футболен треньор и мениджър в САЩ, а през 2009г. основа и своя футболна Академия – STAN SOCCER LLC Academy. Валери Божинов след като играе в детските формации на болярите има сезони в доста отбори като Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър сити, Спортинг и Парма.
* * *
Неслучайно под номер 12 като причина Етър да е сред най-големите е дванадесетия играч – публиката. Според някои, търновци били еснафи. Трудно било да изтръгнеш емоция от тях. На театър и опера може би е така. На Митичния обаче е различно. Дали защото го посещават търновците с най-гореща кръв, дали защото ходят местни патриоти и родолюбци, дали защото традицията там е жива и се предава от баща на син. А може би е заради славната история и гордостта от нея. Може би е от всичко по малко, но там публиката гори във всеки мач.
Обикновено подкрепата е във всяка минута и навсякъде, където отбора играе. Няма да досаждаме излишно с претрупани статистики като 40-те на Ивайло срещу Левски, 27-те хиляди срещу Академик, 30-те хиляди с Интер, или от по ново време пълния стадион с грандовете, хората по оградите и дърветата, 700-те боляри в Сливен, нито двата дни път и 900-те километра до Микрево и обратно. Етър обаче е бил и ще бъде винаги жив, защото има хиляди сърца, които туптят за него!
