Фенклуб “Етър” продължава поредицата си “30-те причини Етър да е сред големите”, която ще връчи на общинските съветници на сесията на 25 юли.
В шестата част на поредицата “30-те причини Етър да е сред големите” ще поместим един материал за първите стъпки на болярския тим, който публикувахме преди време:
Много хора, поради липса на информация, смятат, че Етър попада при най-големите в българския футбол едва през 60-те години на миналия век, когато влиза в А група. Това далеч не е така.
За наша радост, търновският футбол е изключителен още няколко години след създаването на Етър през 1924 г. чрез сливането на няколко клуба. Съвпадение или не, но организираният футбол в България започва точно в годината на създаване на виолетовите. Държавното първенство на България по футбол, наричано тогава и Царска купа, в първите си години се провежда като победителите в спортните области играят елиминации.
Едва шест години след създаването си, Етър става първенец на своята област и играе с Виктория 23 Видин, като ги побеждава с 6:3. Така през 1930 г. Етър влиза сред петте най-добри отбора в България. Останалите са Славия Сф, Владислав Вн, Ботев Пд и Хан Омуртаг Шн. В следващия кръг етърци срещат бъдещия шампион – Славия Сф. Полуфиналът се играе в София и търновци дори повежат, но в края белите обръщат мача и печелят с 4:2.
Още в следващата година Етър отново става първи в областта, но съдбата отново го изправя срещу бъдещия шампион на страната – този път АС-23. Независимо от загубата в София, етърци отново показват, че заслужават мястото си сред най-добрите 12 отбора в България!
Освен за представянето на Световните първенства, болярите имат основна заслуга и за класиранията на националния отбор за двете Европейски първенства на лъвовете. През 1996 г. България за първи път се класира за финалите на континента. Подобно на световното през 1994 г., болярите отново имат петима национали – Краси Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев. Интересен щрих към приноса можем да внесем с един незабравим мач – квалификацията България – Германия 3:2 от 7 юни 1995 г. В дъждовния юнски ден българите приемат бъдещия европейски шампион в мач от квалификационната си група. След два гола пасив идват минутите на Краси Балъков, Стоичков и влезлия като резерва Костадинов. При извеждане зад защитата на противника, Бала е съборен за дузпа от която Камата бележи за 1:2. Минути след това Балъков с мек пас извежда Костадинов за втората дузпа, отново реализирана от “Златната топка”. Идват и решителните минути, когато Краси пресича с глава една избита от немците топка и след многоходова акция и рикошети Емил Костадинов хвърля в еуфория цяла България.
За второто и последно Европейско първенство отборът ни отново се класира с виолетова помощ. Балъков изиграва последните си 4 мача в националния отбор в квалификациите и отбелязва 1 гол, като след повече от 2 десетилетия игра на топ ниво се прощава с трикольорите, като оставя съотборниците си на върха в квалификационната си група пред Хърватия и Белгия. В отбора на Евро 2004 впоследствие мач записва и един друг футболист преминал през Етър – Мартин Станков.
Днес ще припомним някои интересни факти от представянето на Етър в Европейските клубни турнири. За съжаление, малшансът на няколко пъти оставя виолетовите на крачка от европейска изява. През 1960 г. болярите за първи път се доближават до Европа, като достигат полуфинал за Купата на Съветската армия (тогава носителят играе в турнирите). Нашите губят на полуфинала от бъдещия носител на купата – Септември Сф. Следват 4 отстранявания на полуфинал за Купата на България, като в някои години дори и двата финалиста играят в Европа, когато единия е и шампион на страната. Такъв е и случаят и през 1990 г., когато ЦСКА става шампион на страната и очаква на финала за Купата другия си съперник от двойката Етър – Сливен. На Етър му е нужно да се класира само за финала, но съдбата отново му обръща гръб и въпреки превъзходството си и в двата мача отстъпва заради правилото „гол на чужд терен” на отбора на Лечков. Изтърван е и реален шанс болярите да спечелят Купата на страната – на финала Сливен бие ЦСКА с 2:0 на неутрален терен. Сливен пък срещат още в първи кръг на КНК Ювентус.
Виолетовите изтърват и 3 шанса за достигане на евротурнири чрез шампионата. На два пъти са с бронзови медали – през 1989 г. и 1990 г. и веднъж пети през 1992 г., като завършват на следващото място от това, даващо евромачове.
Все пак 2 пъти Етър има шанса и с четвъртото си място през 1974 г. и първото през 1991 г. в шампионата си осигурява евроучастие. И двата пъти изтегля тежък жребий – срещу торинския гранд Интер и срещу шампиона на Германия – Кайзерслаутерн. И срещу двата съперника обаче виолетовите не губят домакинските си мачове, като надиграват съперниците. Интер е спасен от поражение от гредите, а германския шампион се спасява с късен изравнителен гол. Така Етър се нарежда сред шестте други български отбори, непобедени на собствените си стадиони в европейските турнири. Тук все пак с една забележка – Етър има една загуба в 9-те си мача от Интертото на Ивайло, но този турнир вече не съществува и не е от „голямата тройка” (турнира на шампионите, на носителите на купи и на УЕФА). А иначе в турнира Интертото виолетовите също представят страната ни повече от достойно, но това е една цяла отделна тема и ще я засегнем в следваща част от поредицата ни „30-те причини Етър да е сред големите”.
